Определение № 864 от 18.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 864 гр. София, 18.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Красимира Райчева

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601093 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения М. Н. П. срещу определение №358 от 11.08.2025г. на Окръжен съд гр.Враца постановено по ЧНД

495/25г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години, наложено му по НОХД №4/2011г. на ОС-Монтана за престъпления по чл.199 ал.2 т.2 пр.2 вр.ал.1 т.4 чл.198 ал.1 от НК с остатък 4 /четири/ месеца и 8 /осем/ дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително примерно поведение на осъдения, упражняване на труд, участие в курсове и обучения, заличаване на наложените дисциплинарни наказания след изтичане на шест месечен срок.

Според жалбоподателя проблемните зони не можело да бъдат преодолени в предстоящите няколко месеца, поради което се отправя искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата му за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 11.08.2025г. постановено по ЧНД 495/25г. Окръжен съд – Враца е оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години, наложено му по НОХД №4/2011г. на ОС-Монтана за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.2 вр.ал.1 т.4 чл.198 ал.1 от НК с остатък 4 /четири/ месеца и 8 осем/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода М. Н. П. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на осемнадесет години за извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.2 вр.ал.1 т.4 чл.198 ал.1 от НК – грабеж, придружен с опит за убийство при първоначално определен „Строг“ режим, който се изпълнява и към момента.

От материалите по делото се установява, че осъденият П. е започнал да търпи наказанието 18 години лишаване от свобода на 27.05.2010г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 15/петнадесет / години, 2/два/ месеца и 14/четиринадесет/ дни, от работа 2 /две/ години, 5 /пет / месеца и 8/осем/ дни или общо 17 /седемнадесет/ години, 7/седем/ месеца и 22 /двадесет и две / дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 4 /четири/ месеца и 8/осем/ дни.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения П., първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода М. П. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил висок 83 точки, който първите години е бил завишен със седем пункта и се е запазил сравнително висок.

Впоследствие през годините от 2014 до 2024г. в резултат на проведената корекционна дейност този риск е претърпял редукция и е бил понижен в 2 средните стойности до 76 точки. Впоследствие обаче през 2025г. рискът отново е повишен във високи стойности, като понастоящем е запазен среден 79 точки. Все още обаче рискът за обществото е висок, въпреки отчетените ресурси на личността като трудоспособна възраст, приемане плана на присъдата и изпълнение на поставените задачи, семейни нагласи, дължимо поведение към затворническата администрация, рискът от сериозни вреди към обществото е висок и не е преодолян, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал доброволен труд като хигиенист на място за престой на открито, общ работник за извършване на строителноремонтни дейности, чистач –администрация, но по собствено желание е подал молба да бъде спрян от работа, без да посочи конкретни мотиви за това. При извършена проверка е било установено, че е отказал да изпълни възложена му от администрацията работа, отнасяща се до ежедневните му задължения във връзка с длъжността, която изпълнява. След освобождаването му от длъжност от 01.09.2021г. до 12.04.2022г. отново е полагал доброволен труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като „кучкар“ в ЗООТ „***“, но поради несправяне със задълженията е бил освободен от работа. На 21.08.2023г. е бил назначен на работа като общ работник в строителството в ЗОЗТ „***“ до 19.02.2024г., поради преместването му в корпуса на Затвора гр.***.

Осъденият П. е завършил е множество курсове и програми на религиозна, културна и специализирана тематика, завършил е 9 клас, като въпреки индивидуалната работа с него през годините все още са налице дефицитни зони в областите „Настоящо правонарушение“, „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“, както и „Умение за мислене“, което потвърждавата изводите, направени от първостепенния съд, че процесът на поправяне и корекционната работа с осъдения не е приключила. До голяма степен корекционния процес зависи и от личностната мотивация на жалбоподателя, който твърди, че не е наясно какво ще го промени през оставащия период на изтърпяване на наказанието.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението му, че този процес е завършил няма как да бъде уважено.

Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че събраните доказателства по делото относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения П. не са убедителни и категорични, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането, 3 изложено във въззивната жалба.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация, къкто и рискът от вреди за обществото, който е висок . Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите. Въпреки, че със Заповед №105/01.06.2017г. на началника на Затвора гр.*** режимът му е бил сменен от „Строг“ в „Общ“, респективно със Заповед №Л-1479/24.06.2021г. на Началника на затвора гр.*** прекатегоризиран от Закрит в Открит тип в последствие, заради извършени множество дисциплинарни нарушения през 2022г. отново режимът му е бил заменен от „Общ“ на „Строг“, след което е бил преместен от ЗООТ „***“ в корпуса на Затвора *** на 10.11.2022г. С оглед възражението на жалбоподателя да не се взимат предвид наказанията му през годините следва да се отбележи, че правилно първостепенния съд е приел в мотивите си на основание чл.109 ал.2 от ЗИНЗС, че към момента лишеният от свобода следва да се третира като ненаказван.

Въпреки това обаче, поради неизпълнение на заложената в актуалния план на присъдата цел – промяна на режима от „Строг“ в „Общ“ обосновано и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения П..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения М. П. обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, седми състав ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение №358 от 11.08.2025г. на Окръжен съд гр.Враца, постановено по ЧНД 495/25г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. Н. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5