Решение № 159 от 27.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Кърджали, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200494 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 22- 1947- 000285/ 27.06.2022г. издадено от Началник сектор РУ- Кърджали при ОДМВРКърджали, с което са наложени наказания, както следва: по т.1- глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, и по т.2- глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на С. Е. Б. от гр.*** с ЕГН ********** за извършени нарушения на 17.04.2022г. в 09.15часа в гр.Кърджали съответно на чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Б., който обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради което моли съда да го отмени изцяло. Излага следните съображения: при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени административни нарушения ограничаващи правото на защита на жалбоподателя- водачът не е собственик на спряното МПС, а го е управлявал с пълномощно; не е направена ясно фактическа формулировка и обосновка на обвинението в необходимата и достатъчна степен; водачът не е знаел и не е бил уведомен за 1 обстоятелството, че автомобилът е била дерегистриран по служебен ред нито от Гаранционния фонд, нито от сектор ПП- Пловдив. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт на ОДМВРКърджали, с която моли съда да потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 17.04.2022г. свидетелите С. С. и Д. И. били на работа като служители в РУКърджали. Около 09.15ч. двамата се намирали в гр.Кърджали на ул.Първи май до завод „Орфей“, където спрели за проверка лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***. При нея установили, че водач бил жалбоподателят С. Б., който не е собственик на автомобила. След направена справка с дежурния ОДЧ установили, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя Б. автомобил била служебно прекратена поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това двамата свидетели изискали и всички документи за проверка на водача, но той не представил контролен талон към Свидетелство за регистрация на МПС. По този повод на жалбоподателя С. Б. бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения. На 18.04.2022г. била издадена мотивирана резолюция, с която административно наказателното производство по този акт било прекратено.

След това на 23.05.2022г. прокурор в Районна прокуратура- Кърджали издал Постановление, с което отказал да се образува наказателно производство и препис от него е изпратена на РУ- Кърджали за преценка за налагане на административно наказание. По този повод на 27.06.2022г. наказващият орган 2 издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП наложил глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Видно от справка по история за ПС с рег.№ *** на датата 05.04.2022г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО.

От документ Справка в центр.база се установява, че към датата на проверката спреният за проверка лек автомобил е собственост на С.С.И., което е лице различно от жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите С. С. и Д. И., Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка в центр.база; Справка по история за ПС, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. по т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административно наказателната отговорност на С. Б. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото е безспорно, че на 17.04.2022г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението 3 и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред.

Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства при получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят С. Б. е управлявал МПС, което не е негова собственост и не се ангажираха доказателства собственикът да е бил уведомен, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация от датата 05.04.2022г. Поради това водачът Б. не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът 4 е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази му част е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено. по т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Безспорно по делото се установи, че това нарушение е извършено от жалбоподателя С. Б., поради което правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 10лв. Поради това в тази част следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. При тези мотиви следва обжалваното наказателно постановление да се измени като по т.1 наказанието се отмени, а в т.2- да се потвърди.

С оглед крайния изход на делото- изменено наказателно постановление, отговорността за разноски по делото, направени от административно наказващия орган, следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в производството пред настоящата инстанция са приложими правилата на ЗАНН. Доколкото в този законов акт не са налице правила за разноски, то съгласно чл.84 от него са приложими правилата на НПК, в случая чл.189 и чл.190. Поради това Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе с Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на ВКС, което не е изгубило своето значение. Възлагането съгласно цитираното Тълкувателно решение на разноските зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено. Ако то е потвърдено или изменено, какъвто е и настоящият случай, то разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Поради това следва нарушителят да бъде осъден да заплати възнаграждението за юрисконсулт на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, което се дължи на 5 административно наказващия орган в размер определен от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер от 80лв.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) се следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 1947- 000285/ 27.06.2022г. издадено от Началник сектор РУ- Кърджали при ОДМВРКърджали на С. Е. Б. от гр.*** с ЕГН **********, с което са наложени наказания за извършени нарушения на 17.04.2022г. в 09.15часа в гр.Кърджали, като отменя наложеното наказание по т.1- глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз2539 на МВР, и потвърждава наложеното наказание по т.2- глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.