Решение № 271 от 15.11.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. С., 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Ш. при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500211 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № С Решение № 60059/05.11.2021 г. по гр. д. № 1376/2019 г. С.ски районен съд е обявил за недействителен на основание чл.

135, ал. 1 от ЗЗД спрямо „У.К.Б.“ АД, сключения между М. Д. Л. като дарител и М. Л. Л. като дарен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № 2368, дело № 145/2016 г. по описа на нотариус Ш. с рег. № 613 по РНК, вписан под рег. № 1111/13.05.2016 г., акт № 40, том IV, дело № 378/2016 г. на СВ - С., с предмет едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****429.1 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-1814/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-2179/22.02.2013 г. на началника на СГКК - С., със застроена площ от 66 кв.м., с брой нива – едно, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ****429.1.

Със същото решение е обявен за недействителен на основание чл.

135 ал. 1 от ЗЗД спрямо „У.К.Б.“ АД, сключения между М. Л. Л. като дарител и Д. И. Л. като дарен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № 3104, дело № 177/2016 г. на нотариус Ш., с рег. № 613 по РНК, вписан под рег. № 1292/07.06.2016 г., акт № 140, том IV, дело № 461/2016 г. на СВ С., В ЧАСТТА за едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****429.1 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-21-79/22.02.2013 г. на началника на СГКК - С., със застроена площ от 66 кв.м., с брой нива – едно, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ****429.1.; обявен е за недействителен на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД спрямо „У.К.Б.“ АД сключения между Д. И. Л. като дарител и 1

М. Л. Л. като дарен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154, том I, рег. № 1933, дело № 147/2019 г. на нотариус Славкова, с рег. № 366 по РНК,, вписан под рег. № 1607/11.07.2019 г., акт № ***, том IV, дело № 640/2019 г. на СВ, В ЧАСТТА за едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****429.1 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-21-79/22.02.2013 г. на началника на СГКК - С., със застроена площ от 66 кв.м., с брой нива – едно, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ****429.1.; обявен е за недействителен на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД спрямо „У.К.Б.“ АД сключения между Д. И. Л. като заемодател и М. Л. Л. и М. Д. Л. като заематели и ипотекарни длъжници Договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 2, том I, рег. № 54, дело № 3/2016 г. по описа на нотариус Кулишева, рег. № 122 в РНК, вписан под рег.

№ 18/07.01.2016 г., акт № 2, том I, дело № 5/2016 г. на СВ - С., В ЧАСТТА, с която М. Д. Л. като заемател и ипотекарен длъжник е учредила в полза на заемодателя Д. И. Л. договорна ипотека върху сграда с идентификатор ****429.1 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-21-79/22.02.2013 г. на началника на СГКК - С., със застроена площ от 66 кв.м., с брой нива – едно, предназначение жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ****429.1.; осъдени са ответниците да заплатят на ищеца сумата от 4 268, 53 лв. за направените деловодни разноски, от които 1 572, 07 лв. държавна такса за образуване на делото, 15 лв. за държавни такси за съдебни удостоверения и 2 681, 46 лв. за платено адвокатско възнаграждение; осъден е Д. И. Л. да заплати на „У.К.Б.“ АД сумата от 1 704 55 лв. за назначения му особен представител.

С Определение № 60002/31.01.2022 г. по гр. д. № 1376/2019 г.

С.ски районен съд е отхвърлил молбата на ищеца „У.К.Б.“ АД, с която се иска да бъде допълнено или „поправено“ горецитираното решение в частта за разноските, като на ищеца да бъдат присъдени освен присъдените 1 572, 07 лева за ДТ, още 3 по 1 572, 07 лева за ДТ или общо 4 716, 21 лева и още 155, 74 лева за „множество допълнителни такси“.

Първоинстанционното решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ответникът Д. И. Л., чрез особения представител адв. С. Д. М., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и вместо това се постанови отхвърляне на исковете срещу ответника Д. Л. като неоснователни или да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

По отношение НА № 151/2015 г., с който М. Л. е извършила дарение в полза на М. Л. във въззивната жалба на Д. Л. се развиват доводи, че след правилния извод за абсолютна симулация на тази сделка, съдът е изложил мотиви, които не намират опора нито в закона, нито в съдебната практика, тъй като след като е приел, че тази сделка е нищожна поради наличие на абсолютна симулация, съдът е започнал да разглежда хипотезата на относителна симулация, която е ирелевантна за случая хипотеза. Излагат се доводи, че с оглед наличието на „обратно писмо“ се касае за нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 2 предл. 5-то от ЗЗД сделка, а нищожните сделки не пораждат правни последици; поради което сделката за дарение на имота от М.

Л. на М. Л. не е породила правни последици, т.е. не е прехвърлена собствеността на имота и той не е преминал в патримониума на приобретателя, а е останал в патримониума на прехвърлителя, който факт е от съществено значение и за всички последващи атакувани от ищеца сделки с процесния имот. Прави се позоваване на Решение № 80/05.04.2011 г. по гр. д.

№ 1262/2009 г. на ІV г.о. на ВКС.

По отношение НА № 2/2016 г. са препраща към горните доводи – 2

М. Л. не е получила в патримониума си собствеността на ипотекирания имот чрез валидна и действителна сделка, поради което и не би могла да го ипотекира, защото не притежава право на собственост по отношение на него.

Прави се позоваване на Решение № 62/20.07.2017 г. по гр. д. № 4283/2016 г. на ІІ г.о. на ВКС. Развиват се и доводи, че след като М. Л. не е действителния собственик, с учредяването на ипотека върху чужд имот, тя не е увредила кредитора-ищец; с учредяване на ипотека върху чуждо имущество длъжникът М. Л. не е намалила собственото си имущество, не се е разпоредила със собствено имущество, не го е обременила по някакъв начин. Тъй като липсва увреждане на кредитора с атакуваната от него ипотека, иска е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Развиват се и доводи за недопустимост на иска: За ищеца липсва правен интерес от иска, тъй като дори и да бъде уважен, той не би могъл да се удовлетвори чрез публична продан на имуществото на лице, което не е негов длъжник.

По отношение на НА № ***/2016 г. се твърди във въззивната жалба на ответника Д. Л., че съдът е изложил мотиви, които се отнасят до ирелевантната за случая хипотеза на относителната недействителност на сделките. Твърди се, че това е така, защото за да иска обявяване на относителна недействителност на сделка с иск по чл. 135 от ЗЗД, трябва атакуваната сделка да е валидна и действителна; в случая атакуваната сделка не е действителна, защото с нея валидно не се прехвърлят права, тъй като прехвърлителят не е разполагал с тях, а само привидно ги е придобил по нищожната и според съда сделка по НА № 151/2015 г. Сочи се, че длъжникът М. Л. не е ставала в действителност собственост на процесния имот по валидна сделка, поради което и не е прехвърлила валидно такава собственост.

Твърди се, че при атакуваната с първия иск сделка всъщност волята на страните е да осъществяват правата и задълженията, които са поели в „обратното писмо“ и да бъдат заличени привидните последици на първата сключена при абсолютна симулация привидна сделка по НА № 151/2015 г., а не реално да се прехвърля описаното право на собственост в патримониума на М. Л., тъй като то въобще не го е напускало. Прави се позоваване на Решение № 55/24.02.2016 г. по гр. д. № 4525/2015 г. на ІV г.о. на ВКС – Павловият иск не може да служи като способ за удовлетворяване на кредиторите с имущество, чийто титуляр не е техен длъжник и не е дал съгласие да отговаря за чужд дълг.

По отношение сделките по НА № 188/2016 г. и НА № 154/2019 г. се твърди, че тези сделки са сключени по време, след като са били обезсилени последиците на нищожната привидна сделка по НА № 151/2015 г.; в този момент безспорен собственик е М. Л., а тя и Д. Л. не са длъжници на ищеца.

Твърди се, че разпореждането с процесния имот по тези две огледални сделка двамата ответници са извършили с имот, който никога не е принадлежал на ответника М. Л..

От ответниците М. Л. Л. и М. Д. Л., чрез пълномощник адв. В.Р. е постъпил отговор на въззивната жалба на Д. Л., с който се изразява становище, че тя е основателна. Сочи се, че възраженията в тази жалба и тяхната обосновка напълно съвпадат със становището на двете ответници, изразено в подадената от тях въззивна жалба.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на Д. Л. от ищецът „У.К.Б.“ АД, чрез пълномощник адв. К. И., с който се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована и се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В отговора на ищеца се излагат доводи, че е установен фактическият състав на чл. 135 от ЗЗД както от обективна, така и от субективна страна и предявените искове са допустими и основателни. Твърди се, че както дарението на имот, така и учредяването на договорна ипотека върху имот представляват увреждащи кредитора действия по смисъла на чл.

3

135 ал. 1 от ЗЗД, тъй като в първия случай активът на имуществото на длъжника се намалява, а във втория се обременява неговият пасив. Сочи се, че безспорно се установява абсолютната симулация на дарението по НА № 151/2015 г., с което М. Л. е дарила на М. Л. процесния имот, но това не важи за атакуваната сделка дарение по НА № ***/2016 г., с което М. Л. е дарила обратно майка си М. Л. имота; симулацията води до нищожност на първото дарение, валидна в отношенията между двете страни по сделката, но не и спрямо банката като трето лице за сделката; прави се позоваване на Решение № 266/18.03.2021 г. – симулацията може да бъде противопоставена на третите добросъвестни лица само ако вписването на исковата молба за установяването й предхожда придобиването на правата от третото лице, а в случай на предявен иск по чл. 135 от ЗЗД предхожда вписването на исковата молба за обявяване на относителната недействителност. Възразява се срещу твърдението, че последвалите симулативната сделка дарения също са нищожни, тъй като разпоредителна сделка с чужд имот не е нищожна, а не поражда вещноправен транслативен ефект.

По-нататък в отговора се прави позоваване на Решение № 122/13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на ІV г.о. на ВКС и приетото, че относителната недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и третото лице – съконтрагент на длъжника; в отношенията между длъжника и неговия съконтрагент, както и по отношение на всички останали трети лица действието на сделката се запазва и за собственик на имуществото, което е предмет на същата, се счита третото лице – съконтрагент на длъжника; Възможно е кредиторът да бъде увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки, в който случай целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка, при което положение кредиторът може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които го увреждат в това му качество. Прави се позоваване и на т. 3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.