Решение № 41 от 20.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500393 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 270 от 21.10.2021 г., постановено по гр. д. № 160/2021 г. Русенският окръжен съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. А. А. сумата от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1345.13 лв. - обезщетение за причинени й имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 14.01.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от 11.01.2021 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. М. И. П. - адвокатско възнаграждение, в размер на 1730 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъдил е М. А. А. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 387 лв. - разноски за производството. Осъдил е ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Русенския окръжен съд, държавна такса в размер на 1653.81 лв., както и на сумата от 300 лв.- представляващи разноски, платени от бюджета на съда.

С определение № 812 от 21.09.2022 г. Окръжен съд – Русе е отхвърлил молбата на ЗК „Лев Инс“ АД с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като неоснователна.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника в производството „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. Т. П., в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над 25 000 лв. до присъдените 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2021 г. до окончателното й изплащане. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение, като прекомерен и несъответстващ на реално претърпените болки и страдания; началният момент на законната лихва, която според жалбоподателя се дължи от 11.03.2021 г. (след изтичане на законоустановения тримесечен срок за произнасяне по застрахователната претенция); претендира се 50 % принос от страна на ищцата за процесния инцидент (пресичала е диагонално пътното платно, без да се огледа, с които действия е допринесла за собствената 1 си увреда). Направено е искане да се отмени Решение № 270 от 21.10.2021 г., постановено по гр.д. № 160/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на М. А. А. е уважена за сумата над 25 000 лв. до присъдената сума от 40 000 лв., в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 11.01.2021 г. до 11.03.2021 г., както и в частта за разноските и да се постанови друго, с което предявените искове за посочената разлика (от 25 000 лева до 40 000 хиляди), ведно със законната лихва, считано от 11.01.2021 г., да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно със всички законни последици от това.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. А. А..

По делото е постъпила и въззивна жалба от ищцата в производството М. А. А., чрез адв. М. П. против горното решение, в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 40 000 лв. до 55 000 лв. В жалбата се посочва, че в случая справедливият размер на обезщетението за претърпените вреди е крайно занижен, като не са отчетени правилно всички специфични за случая обстоятелства, които имат значение при определянето му. Първостепенният съд не е съобразил в достатъчна степен принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и застрахователните лимити, които покрива задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не е анализирал в детайли - последиците върху живота на жалбоподателката (в социално-битово и емоционално отношение); липсата на съпричиняване на вредоносния резултат, сериозният отпечатък от процесното ПТП върху живота на ищцата; непълното възстановяване на същата към настоящия момент, продължителният период на възстановяване 7-8 месеца (нетрудоспособността й през този период, както и нуждата от чужда помощ при задоволяване на обичайните нужди).

Направено е искане за отмяна на решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над 40 000 лв. до 55 000 лв., като в полза на ищцата да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД-гр.София, чрез адвокат Т. П., в писмения отговор на жалбата изразява становище за неоснователност на същата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред Софийски градски съд е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от М. А.

А. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. търпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на травматични увреждания, причинени при ПТП на 14.01.2016г.; 5 832, 04 лв. имуществени вреди – разходи във връзка с процесния инцидент и сумата от 1 227, 09 лв. – пропуснати ползи от временна нетрудоспособност, ведно със законната лихвата върху горните суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

С определение № 261875/28.01.2021 г. на СГС делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Русе.

От фактическа страна се установява следното:

Не е спорно и от представените писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.01.2016 г.) се установява, че на 14.01.2016 г. в град Русе ищцата М. А. А. е пострадала като пешеходка при пътен инцидент. Водачът - В. Я. П. при управление на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег.№ Р 62**** при нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – не е 2 пропуснал пресичащата пешеходка и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда. С одобрено споразумение по НОХД № 959/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ - В. Я. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 8, б. “б“ , пр. 2, във вр. с ал. 1, б. “б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК .

Не е спорно между страните по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег.№ Р 62****, управляван от виновния за ПТП водач В. Я. П. и ЗК „Лев Инс“ АД към момента на процесното ПТП.

С писмо от 11.01.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебната си претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди спрямо застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София.

С уведомително писмо, в законоустановения тримесечен срок, ответното застрахователно дружество е определил обезщетение по заведената щета, което не е оправдало очакванията на ищцата (сумите били в занижен размер), поради което е предявила настоящата искова претенция.

От заключението по допуснатата комплексна съдбно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 14.01.2016 г., около 19:53 часа, през тъмната част на денонощието, л.а. „Рено Клио“, тип „такси“, с peг. № Р 62****, управляван от В. П. на 64 години се е движил по ул. „Райко Даскалов“ в гр. Русе. Спрял е на кръстовището с бул. „Цар Фердинанд“, като е имал намерение да извърши десен за него завой - към „Градските хали“. В момента, в който автомобилът е потеглил, М. А. А., на около 55 години е започнала да пресича бул. „Цар Фердинанд“ по пешеходна пътека в близост до кръстовището. Видимостта между водача на автомобила и пострадалата е била неограничена. Установено е, че осветлението от уличната лампа е покривало широчината на пешеходната пътека.

Посоката на движение на пешеходката е била отдясно наляво, гледано по посоката на платното за движение.

Автомобилът е изминал около 8,5 метра, завивайки надясно, след което е ударил пешеходката. Съприкосновението за автомобила е настъпило в предна му лява част, а за пострадалата в областта на външностраничната част на лявото коляно. Установено е, че лявата прекъсната линия от пешеходната пътека е била видима до 1,80 метра вляво от базовата линия, а дясната прекъсната линия е била видима до 4,30 метра вляво от базовата линия. Според направените изчисления, времето за видимост на пешеходката от 4,48 до 5,00 секунди е по-голямо от общото време необходимо на водача да започне спиране - 1,8 секунди (текстовото описание към формула 5), с оглед на което, заключението е, че за водача на автомобила - появата на пострадалата не е била внезапна и същият е могъл да предотврати произшествието. За движещите се по ул. „Райко Даскалов“ е установен пътен знак „Б1 - пропусни движещите се по пътя с предимство“. Не са намерени следи от спирачен път на мястото на инцидента, които да бъдат индикация за внезапно спиране. Процесното кръстовище към датата на ПТП-то не се управлява от светофарна уредба. При огледа на място е констатирано, че липсва маркировка. Вследствие на удара ищцата е получила счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост и счупване на лява малкопищялна кост, които довели до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за период повече от тридесет дни. Веднага след инцидента А. е откарана в „МБАЛ-Русе“ АД – град Русе и е оперирана по спешност. Извършени са й две оперативни интервенциипървата за възстановяване на счупванията, при която е направена репозиция и фиксация с импланти, а втората за отстраняване на имплантите. Ищцата е провела и физикално лечение в болниците в гр.Русе и гр.Карлово. Според заключението М. А. е търпяла силни болки след 3 оперативните интервенции, при извършването на манипулациите и по време на раздвижването, а през останалите периоди при преохлаждане на крайника и при натоварване са били с по-нисък интензитет. Експертите сочат, че нормалния възстановителен период за този вид увреждане е около седем- осем месеца. При ищцата, в края на горепосочения период, основната функция на крайника „вървенето“ е възстановена, т.е. към месец юлиамгуст2016г. Заключението е, че в случая е налице причинна връзка между процесното ПТП и счупването на костите на лявата подбедрица в горната трета, а счупването в областта на лявата бедрена кост, не е в причинноследствена връзка с уврежданията, получени при ПТП на 14.01.2016г.

В съдебно заседание пред първоистанционния съд вещото лице д-р И. Х. С. е заявил, че е извършил личен преглед на ищцата, от който се установява, че след възстановителния период ищцата се движи без помощни средства и функцията на крайника е възстановена. В конкретния случай, счупването е „тежко“, защото при този вид увреда се засяга и ставата.

Посочва, че като последица от този вид телесна повреда, остават болки в ставите при натоварване и промяна във времето.

От показанията на свидетеля Е. К. А. (съпруг на ищцата) се установява, че за инцидента разбрал от съпругата си, която му съобщила, че на пешеходна пътека била ударена от такси и шофьорът я откарал в спешното отделение на болницата в град Русе.

Завява, че след като отишъл на място в болницата, му съобщили, че съпругата му има счупване на лявата подбедрица. А. сочи, че за процесната травма е извършена операция с поставяне на импланти. След операцията ищцата не е можела да се обслужва сама и изпитвала силни болки в ходилото. Болките започнали да затихват в края на месец юни, след престоя й в санаториум в с. Баня, Карловско, въпреки че и там се придвижвала с помощта на помощни средства. Свидетелят твърди, че съпругата му е била в болничен цяла година. Свидетелят посочва, че след инцидента съпругата му изживяла голям нервен срив.