Определение № 20826 от 04.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20826 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110118877 по описа за 2025 година

В хода на проведеното на 04.06.2026 г. открито съдебно заседание и двете страни са адресирали съда с искания по сметки, заявени по чл. 346 от ГПК.

Съдът е посочил в съдебното заседание, че ще се произнесе по тези прошения в закрито заседание с оглед процесуална икономия. За пригледност, съдът ще се произнесе първо по исканията на ищеца, а след това по онези, заявени от ответника.

Конкретно, ищецът Я. С. отправя искане с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС да бъде осъден съделителя П. С. да заплати нему сумата от 1116 лв. или 570,60 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 1/3 идеални части от процесния съсобствен имот за периода от 27.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до влизането в сила на решенеито, с което се допуска делбата /същото изцяло влязло в сила на 29.04.2026 г./ Същевременно се претендира законната лихва от 10-то число на всеки месец, следващ месеца, за който се дължи всяка конкретна вноска до подаване на исковата молба в съда.

Най-после ищецът Я. Събен претендира постановяване и на привеременни мерки по чл. 344 ГПК отново с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане на ответния съделител П. С. да му заплаща ежемесчно от завеждане на исковата молба до приключване на първата фаза на делбата /влизане в сила на решението по допускане на делбата/ сумата в размер на 270 лв. или 138,05 евро ежемесечно.

Допълнително, ищцовият съделител намира, че претендираните от него обезщетения са доказани и по размер, като се позовава на изслушаната по делото СТЕ, и дадената от експерта пазарна оценка на имота в период, който също попада в исковия. Евентуално, моли съда да зададе нови задачи на експерта за пазарния наем, в случай, че счете това за необходимо.

На първо място, съдът приема, че претенцията, заявена по реда на чл. 346 от ГПК е срочно направена, допустима е и е редовно заявена, предвид което следва да бъде приета за съвместно разглеждане, като се разпредели и доказателствена тежест за нея с оглед 1 правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК.

Останалите претенции на ищеца обаче са нередовни. Първо- неясно е дали се претендира осъждане на ответника-съделител да плати на ищцовия такъв мораторна лихва върху вземането по чл. 31, ал.2 ЗС, както и за какъв период е текла тази лихва, неЯ. е дори нейният размер. Ищецът следва да уточни тези обстоятелства. В случай, че ищцовият съделител претендира присъждане на мораторна лихва, респ. предявява иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да посочи конкретен период /с начална и крайна дата/, както и нарочна сума, която претендира по този иск. Затова съдът следва да даде указания на страната, а при липса на срочно и цялостно изпълнение в приложение на нормата на чл. 101, ал. 3 ГПК следва да приеме, че не е сезиран с такова искане. Нередовната претенция не може да бъде приета за разлгеждане, докато не бъдат отстранени нейните пороци.

На следващо място, ищецът следва да уточни и претенцията си за присъждане на законна лихва, тъй като нейният период поначало винаги е до окончателното плащане, а в молбата на ищеца се сочи друг такъв.

Последно, претенцията за постановяване на привременни мерки по чл. 344 ГПК съшо е нередовна. Заявеното от съделителя-ищец искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за периода от 01.04.2025 до влизане в сила на решението по първа фаза е насочено към обезщетяване на твърдени вредоносни последици з а изтекъл период. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността съдът да постанови привременни мерки относно ползването на делбените имоти и дължимите между съделителите плащания за периода до окончателното извършване на делбата, поради което същата няма за предмет уреждане на вземания за минал период. Предвид изложеното съдът трябва да укаже на страната в 1-седмичен срок от съобщението да уточни дали поддържа искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за бъдещ период или предявява друго искане по сметки по чл.

346 ГПК с твърдения за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за минал период, като посочи периода, размера на претенцията и релевантните фактически основания.

Относно, допускането на допълнителна задача към вещото лице – оценител, съдът счита, че следва да вземе отношение по този въпрос в открито съдебно заседание, в присъствието на вещото лице и след като съобрази нейното становище по въпроса.

Относно исканията по чл. 346 от ГПК, заявени от ответника с молбата му с вх. номер 178076 от 04.06.2026. Ответните съделители П. и П. С.и претендират ищецовия съделител да бъде осъден да заплати на основание чл. 60 от ЗН на П. П. С. сумата от 577,23 евро, представляваща дела на ищеца относно остатъчния дълг на общия за страните наследодател Христина С.а по Договор за кредит от 18.08.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията /04.06.2026 г./ до окончателното плащане. Към молбата са представени писмени доказателства.

Съдът намира, че искането по чл. 346 ГПК с правно основание чл. 60 от ЗН за сумата от 577,23 евро, представляваща дела на ищеца относно остатъчния дълг на общия за 2 страните наследодател Христина С.а по Договор за кредит от 18.08.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията /04.06.2026 г./ до окончателното плащане е неоснователно и не следва да бъде приемано за съвместно разглеждане в настоящото производство. Доводите на съда са следните. Съгласно разпоредбата на чл. 346 ГПК в производството по извършване на делбата могат да бъдат разглеждани претенции по сметки между съделителите, свързани с делбеното имущество и произтичащи от съществуването и упражняването на съсобствеността върху него. В случая заявеното вземане произтича от твърдяно плащане (само за сумата от 974,40 евро, 1/3 от която е 324,80 евро) на задължение на общия наследодател С.а, което не е свързано с управлението, ползването, поддържането или запазването на делбените имоти, поради което не представлява претенция по сметки по смисъла на чл. 346 ГПК. Евентуалните права на платилия наследник срещу останалите наследници следва да бъдат защитени по общия исков ред. Независимо от горното, от изложените твърдения се установява, че претенцията е насочена не само към възстановяване на част от действително извършено плащане, то е до сумата от 324,80 евро, но и към осъждане на ищцовия съделител да заплати част от остатъка на задължението съобразно наследствения си дял. За такава част липсва възникнало и изискуемо вземане. Правото на наследника, изпълнил задължение на наследодателя, да търси съответната част от останалите наследници възниква само до размера на действително извършеното от него плащане над собствената му наследствена тежест. Не може да бъде предмет на разглеждане вземане за бъдещи плащания или за непогасена част от задължение, която към момента не е изпълнена от претендиращия съделител. По изложените съображения съдът намира, че претенцията е недопустима за разглеждане в настоящото делбено производство и не следва да бъде приемана като искане по сметки по чл. 346 ГПК.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените към молбата от 04.06.2026 г. документи.

Така мотивиран, Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство отправената от ищеца Я.

П. С. срещу П. П. С. претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал.1 ЗС вр. чл. 346 от ГПК за заплащане на сумата от 1116 лв. или 570,60 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 1/3 идеални части от процесния съсобствен имот за периода от 27.11.2024 г. до 31.03.2025 г.

УКАЗВА на ищеца, че по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да докаже пълно и главно по делото, че между страните е съществувала съсобственост върху имота за процесния период; размера на своята идеална част; че ответникът е ползвал лично общата вещ или е осъществявал фактическа власт по начин, изключващ ползването от ищеца; че е отправил покана по чл. 31, ал. 2 ЗС и че тя е достигнала до ответника; периода, за който претендира обезщетение и размера на обезщетението.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу иска; че не е ползвал имота лично или не е препятствал ищеца да го ползва; че е предоставил възможност на ищеца да ползва имота съобразно правата му, както и, че е 3 погасил вземанията на ищеца, за което ответната страна не сочи твърдения и/или доказателства.

УКАЗВА на ищеца Я. С., чрез адв. Б. в 1-седмичен срок от съобщението да направи по делото следните уточнения: дали предявяване по реда на чл. 346 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случай, че претендира присъждане на мораторна лихва, респ. предявява иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД, да посочи конкретен период /с начална и крайна дата/, както и нарочна сума, която претендира по този иск; да уточни претенцията за присъждане на законната лихва, съобразно уточненията в настоящото определение; да уточни дали поддържа искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за бъдещ период или предявява друго искане по сметки по чл. 346 ГПК с твърдения за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за минал период, като посочи периода /пак с начален и краен ден на периода/, размера на претенцията и релевантните фактически основания;

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при липса на срочно и цялостно уточнения, съдът ще приеме, че не е сезиран с подобни искания, на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК.

НЕ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 346 от ГПК, заявено от ответника с молбата му с вх. номер 178076 от 04.06.2026 г., с която се иска Я. С. да бъде осъден да заплати на основание чл. 60 от ЗН на П. П. С. сумата от 577,23 евро, представляваща дела на ищеца относно остатъчния дълг на общия за страните наследодател Христина С.а по Договор за кредит от 18.08.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията /04.06.2026 г./ до окончателното плащане.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към молба с вх. номер 178076 от 04.06.2026 г. документи.

ОТЛАГА произнасянето си досежно допускането на допълнителен въпрос към вещото лице по СТЕ, относно месечния наем на процесния имот, за открито съдебно заседание, след като съобрази становището на вещото лице по въпроса.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение и изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4