Решение № 133 от 08.10.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Асеновград, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20265310200510 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена на 29.07.2026г. от „МГ Б.“ ЕООД, ЕИК:201423699 с адрес гр. Мадан, обл. Смолян, ******** представлявано от Г. К. Б., против Електронен фиш за налагане на глоба № 8506244461 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.1 вр. чл. 179, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на „МГ Б.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/заплащане на такса в размер на 9 лв.

Управителя на дружеството жалбоподател Г. К. Б. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен.

Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. Я. К. от АК Смолян. От съдържанието на депозираното от нея становище от 02.09.2026г., се установява, че я подържа изцяло подадената жалба, като счита, че обжалвания фиш следва да се отмени поради изтекла погасителна давност. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В хода на съдебното следствие на се явява представител на въззиваемата страна.

1

От депозираните писмени становища от юрисконсулт С. С., в качеството й на процесуален представител на АПИ се установява,че тя оспорва подадената жалба и възраженията на повереника, като моли за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Алтернативно, при отмЯ. на обжалвания фиш, моли за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш бил издаден затова, че на 07.04.2023г. в 07.49 часа в Община Асеновград на път 86, км. 28+570, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посока намаляващ километър, чрез автоматизирано устройство №30862, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/ по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86, км.

28+570, било установено нарушение с ППС -товарен автомобил „Ивеко 35 С 17“ с рег.

№ ****** с обща техническа допустима максимална маса 3500кг. Последвало издаване на процесният електронен фиш срещу собственика на автомобила - „МГ Б.“ ЕООД, ЕИК:201423699 с адрес гр. Мадан, обл. Смолян, ********, представлявано от Г. К. Б., с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.1 вр. чл. 179, ал.3 от ЗДвП на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, както и заплащане на такса в размер на 9 лв. по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

Съдът намира жалбата, за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на повереника, за основателна. Безспорно по делото се установява, че на посочената дата, час и място- на 07.04.2023г. в 07.49 часа в община Асеновград, на път 86, км. 28+570, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, монтираното там автоматизирано устройство №30862, е заснело превозно средство - товарен автомобил „ИВЕКО 35 С 17“ с рег.№ ******, което в момента се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото ППС да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. От приложената справка към адм. наказателната преписка се установява, че в този час не е била заплатената съответната такса по чл. 10 от Закона за пътищата (винетна такса) за МПС, който отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна. Приложения доклад от електронната система е официален свидетелстващ документ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Приложените към доклада снимки установяват движението на процесното МПС. От справката за собственост се установява и това, че собственик на товарния 2 автомобил е „МГ Б.“ ЕООД, ЕИК:201423699 с адрес гр. Мадан, обл. Смолян, ********, представлявано от Г. К. Б.. Безспорно в случая се установява, че собственикът на МПС-то, като не е платил необходимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 вр. чл.10а, ал.7,т.1 от Закона за пътищата /ЗП/ и след като то е била надлежно установено да се движи на 07.04.2023г., то следва извода, че неговия собственик е извършил нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно този текст „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. Съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП / в сила към 07.04.2023г./ „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; С изменения обнародвани в ДВ бр. 13 от 2024 г., / в сила от 13.02.2024 г./ в текста на точка 1 има направено допълнение , като в него е добавена и ал.7а на чл.10а от ЗП, което не засята категорията на ППС заснето на 07.04.2023г.

Нарушението е установено с устройство №30862, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП и представлява стационарна контролна точка /не мобилна/ и функционира в отсъствието на контролен орган. Законодателят прави разграничение между понятието „автоматизирано техническо средство или система“ по чл. 189, ал. 4 ЗДвП /чиято дефиниция е дадена в т. 65 от § 6 към ДР на ЗДвП/, и „електронна система“ по чл. 167, ал. 3 ЗДвП /чиято дефиниция е дадена в чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние/. По отношение на електронната система, отчитаща заплащането на пътните такси, не се прилагат изискванията на АТСС по т. 65 от § 6 към ДР на ЗДвП. Закона за измерванията урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията, а по същество при деянията, свързани с нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното установяване не е налице измерване.

В действителност в текста на чл.179, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“ Доколкото е безспорно установено, 3 че ППС-то предмет на нарушението е собственост на ЮЛ то правилно са били съобразени разпоредбите на чл.187а, ал.1 и ал.2,т.1 от ЗДвП. В текста на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е посочено, че „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице“. В текста на чл.187а, ал.2, т.1 от ЗДвП пък предвидено, че „Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага Обжалвания ЕФ е бил издаден при съобразяване с разпоредбите на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и чл.167а, ал.3 от ЗДвП както и на т.63 към §6 от ДР на ЗДвП. Отразеното нарушение в обжалвания ЕФ се явява доказано, като той самия е издаден от компетентен орган. Доказано е и движението на автомобила по посочения във фиша пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа и че за автомобила не е заплатена пътната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП /винетна такса/. Посочените обстоятелства са включени в приобщеното извлечение на доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, статичните изображения във вид на снимков материал на превозното средство към създадения доклад и справката за собственост на автомобила. Мястото на нарушението е част от републиканската пътна мрежа, за която се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса съгласно приложената извадка от Решение № 959/ 31.12.2018 г. на МС. С оглед на изложеното, описаното в ЕФ осъществява санкционния състав по чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като наложената имуществена санкция е в законовия абсолютен размер.

Анализа на обстоятелствата по делото установява, че след издаване на обжалвания ЕФ, но преди неговото връчване са настъпили нови такива, които налагат неговата отмЯ..

На първо място съдържанието на обжалвания ЕФ установява, че от момента на неговото съставЯ. до неговото връчване е изтекъл срокът на погасителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което налага същия да бъде отменен, само на това основание.

Съгласно задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание , като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното 4 производство недопустимо. В диспозитивът на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното постановление е посочено, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на АНО да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, като изпълнителската давност е обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. В случая по делото, изпълнителската давност е неприложима, тъй като няма влязъл в сила електронен фиш по арг. от текста на чл. 82, ал. 2 във вр. чл. 64 от ЗАНН. Основания въпрос на който следва да се даде отговор, е дали е изтекла давността за преследване по правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във вр. чл.

81 от НК по препращане от чл. 11 от ЗАНН. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години. Безспорно е че нарушението в случая е било извършено на 07.04.2023г. на която дата, то е било и заснето. По делото няма приложени доказателства, кога точно е бил съставен обжалвания ЕФ, но пък това обстоятелство не следва да тълкува във вреда на жалбоподателя. След като нарушението е било заснето на 07.04.2023г., като при това са било установени съответното МПС и неговия собственик, както е била налице и информация за липсата на платена винетна такса, то следва да се приеме, че ЕФ е бил издаден на същата дата.