Решение № 1780 от 23.09.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1780

Шумен, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА канд № 20267270600530 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Л. К. Г. от [населено място], чрез пълномощник адвокат П. П. при АК Шумен, срещу Решение №228/01.07.2026 г., постановено по АНД №571/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че решаващият съд неправилно е ценил събраните по делото доказателства и в частност разминаването между стойностите на трите изследвания за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, което създава съмнение за правилното съхранение на кръвната проба, съответно наличието на допуснато административно нарушение, както и че е нарушена нормата на чл.22 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана за краткост Наредба №1 от 19.07.2017 г./. Излага и аргументи за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Поради изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на измененото с него НП. В касационната жалба се прави възражение и по отношение намаленото от съда адвокатско възнаграждение, като се отправя искане да бъдат присъдени в цялост направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна Началник на РУ Шумен при ОД на МВР Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И. С., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което отправя искане към съда да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред РС – Шумен е било НП №26-1729-000063/27.02.2026 г. на Началника на РУ Шумен при ОД на МВР Шумен, с което на касатора на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 511.29 евро и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 12.02.2026 г. в [населено място], управлявал собствения си лек автомобил «К. С.» с рег. №E07ILVA, Великобритания, с установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.84 промила, съобразно назначената химическа експертиза и Протокол №37 от 17.02.2026 г.

С оглед събраните по делото доказателство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, РС – Шумен е приел, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са и подробни аргументи за липса на допуснати нарушения на Наредба №1 от 19.07.2017 г., включително касаторът се е възползвал и от правото да му се извърши повторна проба, както и на трето изследване в друга лаборатория, а именно МБАЛ при ВМА Варна, като съобразно заключението по повторната съдебно-химическа експертиза се установява наличие на етилов алкохол с точна концентрация както следва: - за епруветка с идентификатор № 0185535. 4 – 0,51 промила; - за епруветка с идентификатор № 0185535. 5 – 0,61 промила. При това положение съдът е приел, че в случая следва да се приеме резултатът от последното кръвно изследване, съобразно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. С оглед на това решаващият съд е заключил, че фактическата обстановка в издаденото наказателно постановление е правилно установена, като резултатът от повторното кръвно изследване не променя изводите в наказателното постановление за това, че касаторът е нарушил състава на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Предвид обаче резултата от повторното кръвно изследване е прието, че съответната на нарушението се явява по-леката санкционна норма, а именно визираната в чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на "глоба" в размер на 500 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, поради което съдът е упражни правомощията си по чл.63 ал.7 т.1 и т.2 от ЗАНН и е преквалифицирал санкционната норма, а именно по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП и съответно е намалил размера на глобата от 511. 29 евро на 255. 65 евро, както и е намалил наказанието "лишаване от право да управлява МПС" от 12 месеца на 6 месеца.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивната инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на твърденията на касатора, че разминаването между стойностите на трите изследвания за установяване концентрацията на алкохол в кръвта създава съмнение за правилното съхранение на кръвната проба, настоящата инстанция намира за неоснователни, тъй като почиват на предположения, без да се представят доказателства за наличието им. Както закономерно е отбелязал и районният съд, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и липсват нарушения на Наредба №1 от 19.07.2017 г. Няколкократно в рамките на значителен времеви период е провеждано изследване на кръвните проби, взети от водача съобразно изискванията на относимата подзаконова уредба, като е установена и величината, дала основание да се ангажира отговорността на водача. Твърдението, че е нарушена нормата на чл.22 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. е неоснователно, тъй като още в първоначалния Протокол за химическа експертиза №37 изрично е посочено, че е приложен газхроматографски метод за установяване на етилов алкохол в кръвта на касатора, както и е извършено изследване на две паралелни проби от кръвната проба, с което е изпълнено правилото на чл.22 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. Законосъобразно решаващият съд е приел, че следва да се приложи резултатът от повторната съдебно-химическа експертиза за наличие на етилов алкохол с точна концентрация както следва: - за епруветка с идентификатор № 0185535. 4 – 0,51 промила; - за епруветка с идентификатор № 0185535. 5 – 0,61 промила, което е отчетено като основание да бъде преквалифицирана санкционната норма по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. Липсват доказателства касаторът да е управлявал собственото си ПМС с концентрация на алкохол в кръвта под 0.50 промила, а и същият не оспорва факта, че е употребил алкохол непосредствено преди управляването на автомобил.

В обобщение на изложеното и съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, касационният състав намира, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора по приложената от решаващия съд санкционна норма, доколкото е налице виновно осъществено противоправно поведение от страна на инициатора на настоящото производство.

Неоснователно е твърдението на касатора за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Правилно РС – Шумен е посочил в мотивите си, че в случая се касае за нарушени норми, свързани с поведението на водача, която дейност е правно регламентирана и съставлява източник на повишена опасност, поради което абсолютно е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, като АдмС [населено място] е последователен в своята практика при такива случаи.

Неоснователно е възражението на касатора по отношение на размера на присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. При определяне размера на разноските съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, броя на заседанията и относимата разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което правилно е намалил договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 500 евро на 235,19 евро и съобразно изхода на делото – доколкото се уважава частично жалбата пред него, е присъдил 117, 60 евро разноски в полза на жалбоподателя, представляващи адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва изцяло да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен (в чиято структура е административно наказващият орган) и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат присъдени разноски, като касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 66.47 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ ИЗЦЯЛО В СИЛА Решение №228/01.07.2026 г., постановено по АНД №571/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Л. К. Г. с [ЕГН] от [населено място], да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата в размер на 66.47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща разноски по делото пред настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�