Решение № 650 от 17.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в публично заседание проведено на първи февруари две хиляди и деветнайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА

КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

АЛЕКСАНДРИНА

ДОНЧЕВА секретар: Радка Георгиева прокурор Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.а.х.д № 4398 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 30.05.2018 г. по а.н.х.д №19192 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 121 състав подс. М.Г.Г. е признат за невинен в това на 9.09.2015 г., около 9:10 часа в гр. София, по бул.

„Александър Стамболийски“, с посока на движение от бул. „Димитър Петков” към бул. „Вардар“ и на кръстовището с бул. „Константин Величков”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Ауди”, модел „А4“, с peг. № *******, извършил маневра „ляв завой“ към бул. „Възкресение“, да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно по чл. 37 от ЗДвП, като да не е пропуснал насрещно движещият се автобус „Ситроен Джъмпер“ с peг. № *******управляван от В.Х.Х., ЕГН ********** и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на пътник в автобуса – Т.З.Т., изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на лакътния израстък на лявата улна (лакътна) кост (олекранон), което й причинило трайно – за срок повече от 30 дни – затруднение движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 НК.

Срещу решението е депозиран въззивен протест от прокурор при СРП. В протеста и допълнението към него се твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, защото събраните по делото доказателства установяват, че подсъдимият виновно е причинил произшествието. В допълнението е изтъкнато, че съдът е постановил решението при непълнота на доказателствения материал и без да са изчерпани всички способи за доказване, предвидени в НПК. Изтъква се, че след като в хода на досъдебното производство назначената повторна автотехтическа експертиза не е дала категоричен отговор относно авторството и механизма на настъпилото ПТП, е следвало в съдебно следствие да бъде назначена повторна разширена. На следващо място се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, като е приел, че чл. 37, ал. 1 ЗДвП важи само за нерегулирани, а не и за регулирани кръстовища. Освен това се излагат възражения, че решението се основава на относителните фактически заключения на вещото лице за броя на автомобилите, които биха могли да преминат на зелен светофар на едно кръстовище. Прави се искане да бъде отменено решението, като подсъдимият бъде признат за виновен. Въпреки възраженията по отношение на доказателствената стойност на автотехническата експертиза, не се иска събиране на доказателства.

В закрито заседание по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на съществените обстоятелства от предмета на делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимата и свидетелите, изслушване на вещи лица или ангажирането на други доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП не поддържа протеста. Счита, че районният съд е положил максимално възможните усилия да установи обективната истина и въпреки изготвените няколко експертизи по делото, не е достигнал до категоричен извод относно фактите, а именно кой от двамата водачи е навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба. Изразява становище, че заключението на вещото лице доц.

Ангелов в най-голяма степен изяснява пътната ситуация, от която е видно, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Защитникът на подс. М.Г. пледира, че протестът е неоснователен и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Посочва, че подзащитният му е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, тоест не е осигурил предимство на насрещно движещия се микробус или маршрутно такси, като едва в допълнението към протеста в скоби на втора страница, е записано: „с изключение на кръстовища, при които има поставен отделен светофар (секция) за завиващите наляво“. Отбелязва е, че такава секция съществува на процесното кръстовище от много години и това е обсъждано във всичките експертни заключения. Поради това поддържа, че подзащитният му не би могъл да наруши разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, тъй като за него е светел зелен сигнал на светофара със секция за завиване наляво и едновременно с това – забранителен червен сигнал за насрещнодвижещите се превозни средства. На следващо място се присъединява към доводите на прокурора от СГП, че от заключенията на автотехническата експертиза било видно, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Наред с това, обръща внимание, че пред районния съд не се е явявал прокурор, а в протеста се твърди, че е следвало да бъде назначена нова експертиза в съдебно следствие. Счита, че ако прокуратурата действително е приемала необходимост от събиране на нови доказателства, то тя е следвало да поиска те да бъдат събрани своевременно.

Подсъдимият

М.Г.Г. в последната си дума моли решението на СРС да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд непосредствено е събрал в хода на съдебното следствие заключенията на основната автотехническа експертиза, на допълнителната разширена автотехническа експертиза, на назначената в съдебно следствие автотехническа експертиза (л. 65, съд. пр.), като при извеждане на фактическите си изводи е обсъждал и събраните доказателствени материали в досъдебното производство, които на основание чл. 378, ал. 2 НПК в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ НПК, в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, могат да бъдат ползвани без да бъдат непосредствено събирани от съда – чрез обясненията на подсъдимия в качеството на обвиняем, чрез показанията на свидетелите Т.З.Т., Р. С. Л. – М., В. И. Й., К.

Т. С., В. В. Й., С. Б. О'К., И. Б. Б., Е. В. Д., Р. Я. Ц., Ц. Л. С., както и показанията на св. В.Х.Х., кредитирани частично, писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол №К-746/9.09.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие, албум и схема към него, медицинско направление за обвиняемия, съдебномедицинско удостоверение №650/2015 г., амбулаторен лист, циклограми на режима на работа на светофарната уредба на кръстовище на бул.”Константин Величков” и бул.”Ал.

Стамболийски”, чрез заключенията на двете съдебномедицински експертизи.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована, като обаче я прие за непълна, поради което я допълни в следния смисъл.

На 9.09.2015 г., сутринта, подс. Г., правоспособен водач на МПС, управлявал л. а. „Ауди А4“ с peг. № ******* в гр.

София, по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Димитър Петков“ към бул. “Вардар“. Бил сам в автомобила. Около 9:10 ч. достигнал до кръстовището, образувано от бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Константин Влеличков“, за да извърши маневра „ляв завой“ и да продължи към бул.

„Възкресение“.

По същото време св. В.Х.управлявал автобус „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ *******маршрутно такси по линия № 35, със запълнен капацитет от 14 седящи и 6 правостоящи пътника. Маршрутът на таксито започвал от ж.к. „Люлин 1“ и преминавал през бул.

„Ал.Стамболийски“ в посока “Руски паметник”.

Около 9:10 ч. микробусът, управляван от св. Х., също достигнал кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Константин Величков“, като маршрутът му изисквал да пресече кръстовището и да продължи направо.

Пътното платно на бул. „Александър Стамболийски“ било покрито с асфалт, сухо, без неравности и наклони, с прав участък с трамвайно трасе с ширина 6 м., като преди кръстовището с бул. „Константин Величков“ отляво било очертано с надлъжна пътна маркировка „М3“, а отдясно – с надлъжна маркировка „М1“.

След кръстовището с бул. „Константин Величков“ отляво и отдясно на трамвайното трасе се намирали разделителни острови с широчина по 1 метър; отляво на трамвайното трасе се намирали две пътни ленти, предназначени за движение на превозни средства в посока, обратна на посоката на огледа, отразена в съответния протокол (по бул. „Ал. Стаболийски“ от бул. „Д. Петков“ към бул.

„Вардар“); които са с ширина по 3 м. и преди кръстовището с бул. „Константин Величков“ били отделени с друга надлъжна пътна маркировка – „М3“, а след кръстовището – с надлъжна пътна маркировка „М2“.

Отляво на пътното платно се намирал тротоар с ширина 10 м; от дясно на трамвайното трасе и преди кръстовището с бул. „Константин Величков“ се намирали три пътни ленти за движение, като най-дясната лента била с ширина 2,50 м. и била отделена от останалите с надлъжна пътна маркировка „М2“, като била предназначена за завиване надясно. Останалите две пътни ленти с широчина по 3 м. всяка, били отделени помежду си с надлъжна пътна маркировка „М1“.

След кръстовището с бул. „К. Величков“ отдясно на трамвайното трасе се намирали две пътни ленти с ширина по 3 м., отделени една от друга с надлъжна пътна маркировка „М 3“.

В дясната част на пътното платно за движение се намирало началото на затревен триъгълен остров, който завършвал на линията на ориентира – пресечната точка от мисленото продължение на левия бордюр на бул. „Ал. Стамболийски“ и мисленото продължение на първия бордюр на бул. „К. Величков“.

Върху острова, на метален ел. стълб, била монтирана трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим. Върху острова – на друг метален стълб били монтирани пътни знаци „Б1“ и „Г5“; отдясно на платното за движение се намирал тротоар с ширина 3 м.

Върху левия тротоар на бул. „Ал.

Стамболийски“ на метален електрически стълб се намира монтирана трисекционна светофарна уредба , работеща в нормален режим.

Платното за движение на бул. „К.

Величков“ било двупосочно, сухо, покрито с асфалт, с обща ширина 20 м.

Подсъдимият, след като пресякъл стоп-линията, намираща се на 32 метра преди кръстовището, се движел със скорост 35-40 км/ч, след което на зелен сигнал в специалната секция за завой наляво, предприел маневра „ляв завой“ към бул. „Възкресение“. В този момент подсъдимият виждал приближаването на насрещнодвижещият се със скорост от около 36 км/ч микробус „Ситроен“, който не давал признаци, че ще спре на стоп-линията си.

Съответно, св. Х., при приближаване на кръстовището и стоп-линията си, имал обективна възможност да види преминалия през своята стоп-линия л.а. „Ауди“, който приближавал кръстовището и също видимо не показал белези, че ще спира.

Св. Х. продължил движението си направо, пресичайки кръстовището. Подс. Г. задействал спирачките и така намалил скоростта на 6 км/ч, но не успял да предотврати удара с микробуса. Настъпил челен кос удар между предната част на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, и предната лява част на микробуса, управляван от св. Х.. Тъй като скоростта и масата на микробуса били по-големи, след удара той продължил напред и се спрял след около 5 метра с леко завъртане надясно, а с кинетичната си енергия отблъснал по посока на движението си л.а.

„Ауди“ на около 4,5 метра.

Мястото на удара между автомобилите по дължина на пътя било на 11,5 – 12,0 метра преди ориентира – пресечната точка от мисленото продължение на левия бордюр на бул. „Ал.

Стамболийски“ и мисленото продължение на първия бордюр на бул. „К. Величков“, считана в посока на движение на микробуса, а по широчина на пътя – на около 2,5 -2,6 метра вляво от ориентира.

В резултат на сблъсъка пътничката в микробуса св. Т.З.Т. получила счупване на лакътния израстък на лявата улна (лакътна кост), реализиращо медико-биологичния признак трайно (за срок повече от 30 дни) затруднение на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. На пътничките Р.С.Л.-М.и В.И.Й.било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подсъдимият също бил увреден – получил контузия на лявата длан, навяхване на лявата гривнена става и дясната раменно-лопакова става. Тези увреждания в съвкупност му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.