Решение № 284 от 27.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Сливен, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104297 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 08.06.2017 г. е сключен Договор Асет Микрокредит № ДК-488-488001817-16 между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД в качеството на кредитор и „ОПУС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД кредитополучател и П. А. К. - солидарен длъжник. По силата на договора е предоставен кредит в размер на 15 000 лв. Между страните са сключени и Анекс № ДК-А1-488-488001817-16/23.05.2018 г., Анекс № ДК-А2-488488001817-16/06.06.2019 г., с които се променят параметрите на кредита, вкл. крайният срок на погасяване - 30.04.2023 г. С Договор № Д-488-00181716/30.05.2019 г. ответникът П. А. П. встъпил в дълга като солидарен длъжник.

Ищецът излага, че към 05.06.2019 г. размерът на дължимата главница е 14991,73 лв., от които след тази дата са погасени сумата от 300 лв. и сумата от 5000 лв., събрана принудително по образуваното ИД № 430/2020 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев. Ищецът излага, че по договора се дължи и договорна лихва, както и лихва за забава, а ответниците - солидарни съдлъжници не са потребители по смисъла на ЗПК. На изложените основания ищецът моли за 1 уважаване на предявените установителни направените по делото разноски. искове и присъждане на

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, чрез техния пълномощник - адвокат, с който изразяват становище за допустимост на предявените искове, но неоснователност, евентуално частична основателност по същество. Правят възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца за част от погасителните вноски за главници и лихви. На изложените основания молят за отхвърляне на исковете и претендират присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - юрисконсулт, чрез който поддържа предявените искове, моли съдът да ги уважи изцяло и да присъди направените в производството разноски.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразяват становище за неоснователност на предявените установителни искове, молят за отхвърлянето им, евентуално за частичното им уважаване и също претендират направените по делото разноски.

И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците П. А. К. и П. А.

П. дължат солидарно на ищеца „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД сумата 4955,30 € /9691,73 лева/, представляваща главница по Договор Асет Микрокредит № ДК-488-488001817-16/08.06.2017 г., Анекс № ДК-А1-488488001817-16/23.05.2018 г., Анекс № ДК-А2-488-488001817-16/05.06.2019 г. и Договор № Д-488-001817-16/30.05.2019 г. за встъпване в дълг на П. П., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.05.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 117,60 € /230,00 лева/, представляваща договорна лихва, дължима за периода 23.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и сумата 2776,31 € /5430,00 лева/, представляваща лихва за забава, дължима за периода 23.05.2022 г. до 2

23.05.2025 г., за които суми са издадени Заповед № 1779 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 1268 от 23.05.2025 г. по ч. гр. д. № 2851/2025 г. по описа на СлРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 08.06.2017 г. между „Интернешънъл Асет банк“ АД, в качеството на „кредитор“ и „Опус Трейдинг“ ЕООД, представлявано от П. А. К., в качеството на „кредитополучател“ и П. А. К., в качеството на „солидарен длъжник“ е сключен Договор „Асет Микрокредит“ № ДК-488-488001817-16/08.06.2017 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 15 000 лв., като съгласно чл.

4, ал. 2 от Договора, кредитополучателят има право да ползва суми по разрешения кредит многократно, като правото на ползване на суми от кредита, в рамките на разрешения лимит, се възстановява с всяка издължена сума. Съгласно чл. 2 от Договора, кредитът се предоставя на кредитополучателя по разплащателна сметка, по която ще се ползват средствата по кредита и по която ще се отчита дългът. В чл. 3 от Договора е посочено, че кредитът се предоставя за период от 12 месеца, считано от дата на договора, като крайният срок за усвояване на кредита е 30.05.2018 г., а крайният срок за издължаване на кредита е 31.05.2018 г., като при наличие на предпоставките и изпълнение на изискванията в Общите условия, сроковете на ползване и погасяване могат да бъдат удължени в рамките на 3 години.

Погасяването на суми по главницата, лихвите, таксите, комисионните и разходите по кредитната сделка се извършва автоматично, с постъпване на средства по разплащателната сметка, като при липса на достатъчно средства по сметката и при наличие на неусвоен лимит по овърдрафта, изискуемите лихви по кредитния договор се издължават за сметка на разрешения овърдрафт (чл. 5 от Договора). Съгласно чл. 7 от договора, за размера на усвоения кредит кредитополучателят/солидарният длъжник плащат на банката годишна лихва върху главницата в размер на годишен лихвен процент, формиран като сбор от 3 месечен SOFIBOR плюс договорна надбавка в размер на 9,10 процентни пункта, но не по-малко от 9,25 %. В чл. 8 от Договора се 3 посочва, че от страна на кредитополучателя по кредита са дължими и следните такси: 0,75 % върху размера на кредита - годишен комисион за обработка и управление; 50 лв. - еднократна такса за предварително проучване на подадени документи; 0,10 % - еднократна такса за кредитен анализ.

На 23.05.2018 г. е сключен Анекс № ДК-А1-488-48800181716/23.05.2018 г. към Договор „Асет Микрокредит“ № ДК-488-48800181716/08.06.2017 г., съгласно чл. 1 от който страните се съгласяват да бъде изменен чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Договора, като срокът за ползване и погасяване на кредита е удължен с 12 месеца. Крайният срок на усвояване на кредита става 30.05.2019 г., а крайният срок за издължаване на кредита става 31.05.2019 г.

На 30.05.2019 г. между „Интернешънъл Асет банк“ АД, в качеството на „кредитор“ и „Опус Трейдинг“ ЕООД, представлявано от П. А. К., в качеството на „кредитополучател“ е сключен Договор №Д-488-00181716/30.05.2019 г., съгласно чл. 1 от който като страна по Договор „Асет микрокредит“ № ДК-488-488001817- 16/08.06.2017 г., в качеството му на „солидарен длъжник“ се привлича П. А. П..

На 05.06.2019 г. между „Интернешънъл Асет банк“ АД, в качеството на „кредитор“ и „Опус Трейдинг“ ЕООД, представлявано от П. А. К., в качеството на „кредитополучател“, П. А. К., в качеството на „солидарен длъжник“ и П. А. П., в качеството му на „солидарен длъжник“ е сключен Анекс № ДК-А2-488-488001817-16/05.06.2019 г., съгласно чл. 1 от който страните се съгласяват усвояването на кредита да бъде прекратено, а срокът на погасяване на кредита по договора да бъде удължен с до 47 месеца до 30.04.2023 г. като е предоставен и нов погасителен план, неразделна част от Анекса. Съгласно чл. 2 от Анекса от 05.06.2019 г. ГЛП по кредита се формира като сбор от лихвена база, представляваща референтен лихвен процент в лева на банката, плюс надбавка в размер на 9,08 процентни пункта.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява още, че на 09.06.2017 г. сметката на кредитополучателя е заверена със сумата на разрешения кредитен лимит, с посочено основание „първоначално усвояване“. С оглед на това, че 4 отпуснатият кредит по Договора от 08.06.2017 г. до датата на сключване на Анекс № ДК-А2-488-488001817-16/05.06.2019 г. е бил овърдрафт, то с всяка постъпила по банковата сметка на кредитополучателя сума са се погасявали натрупаните към момента задължения по кредита, а именно размера на усвоената главница, ведно със задълженията за лихви и такси. След погасяване на част или пълния размер на усвоената главница, кредитополучателят е можел отново да усвои неусвоения размер от отпуснатия кредитен лимит.

От извършен анализ на представените извлечения от счетоводната система на банката, експертизата е установила множество усвоявания и погасявания по отпуснатия кредитен лимит до датата на сключване на Анекс № ДК-А2-488-488001817-16/05.06.2019 г., към която дата е преустановено усвояването от отпуснатия кредитен лимит и когато за погасяването на усвоената главница към датата на сключване на анекса в размер на 14 991,73 лв., е съставен погасителен план, неразделна част от Анекса от 05.06.2019 г.

Към 05.06.2019 г. размерът на усвоената и непогасена главница е бил 14 991,73 лв., върху която започва да се начислява договорна лихва След извършения анализ и изчисления, експертизата е установила, че размерът на непогасената главница по Договор „Асет микрокредит“ № ДК488-488001817-16/08.06.2017 г. е 9691,73 лв., дължима за периода 30.11.2020 г.

- 30.04.2023 г. Размерът на дължимата договорна лихва за периода 23.05.2022 г. до 30.04.2023 г. по Договор „Асет микрокредит“ № ДК-488-48800181716/08.06.2017 г., съгласно договорения погасителен план по Анекс № ДК-A2488-488001817-16/05.06.2019 г. към договора е 230,00 лв. Размерът на дължимата лихва за забава за периода 23.05.2022 г. до 23.05.2025 г. по Договор „Асет микрокредит“ № ДК-488-488001817- 16/08.06.2017 г., съгласно договорения лихвен процент е 5430,00 лв.

По заявление на ищцовото дружество е образувано ч. гр. д. № 2851/2025 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед № 1779 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 1268 от 23.05.2025 г. по ч. гр. д. № 2851/2025 г. по описа на СлРС за процесните суми. Длъжниците са подали възражение в срок обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

5

Процесният Договор за кредит е валиден и действителен, отговаря на законовите изисквания относно форма и съдържание, към него има подробен погасителен план. Не се установиха нищожни клаузи от договора.

Ответниците не оспорват усвояването на сумата по кредита.

По делото не се установи ответниците да са извършили доброволно плащания след постъпването на сумите, събрани по ИД № 430/2020 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев.

Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията на заявителя, съдът намира за неоснователно.

Престациите на длъжника, при наличието на сключен договор за банков кредит, представляват задължение за неделимо плащане. Договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което за дължимите вноски за главница по договора е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

В Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС на РБ е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Макар и единствено в мотивите на решението е посочено, че давностният срок е 5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви.