Решение № 1821 от 04.06.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1821

Велико Търново, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВЕЛИНА ЯНЕВА

Членове:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА канд № 20257060600291 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на дружеството „Кошин“ ЕООД, гр. София с ЕИК *********, действащо чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Решение №163/21.11.2024 г., постановено по АНД №392/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С този съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №04-2400054/01.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, с което на „Кошин“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева на Дирекция „ИТ“.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Касаторът счита, че решението е необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по делото, които не са ценени правилно. В тази връзка оспорва установените във въззивното производство факти, включително извършването на нарушението. Като допълнително основание посочва, че описаното в НП деяние е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като приетата от административнонаказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото факти, отразени в АУАН и в НП. Изтъква, че в случая завареното при проверката лице е имало сключен трудов договор за длъжност „бояджия сгради“, а съгласно констатациите на проверяващите същото е извършвало дейност „разстилане на фракция“. Твърди, че доколкото посочената дейност не е включена в длъжностната характеристика на лицето, то не може да се твърди, че за изпълнението на същата има оформено трудово правоотношение с писмен трудов договор или че сключения такъв се отнася и до нея. С оглед на това намира, че за него, като работодател, не е възникнало задължение да подаде уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ, респективно не е налице нарушение на посочената разпоредба. Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В о.с.з. касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв. И. Ш., като процесуален представител на касатора, с която поддържа доводите си за неправилност на решението на РС, като представя и писмена защита. В условията на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, в представени по делото писмен отговор и писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за ЮК възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въззивният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е всички възражения и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, която разкри следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с ал. 2 и ал. 3 на с. р. – неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.

Разгледана по същество КЖ е ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

РС приел от фактическа страна, че служители на ответника са извършили проверка на 10.04.2024 г. около 13:30 часа по работни места и на 17.04.2024 г. по документи относно спазване на трудовото законодателство от работодателя „Кошин“ ЕООД в обект на контрол – „Строеж – реконструкция на дежурен пункт, подрайон електроразпределителен, находящ в гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ №112. При тази проверка са установени да полагат труд няколко лица, сред които и М. А. М.. Въз снова на представените документи е констатирано, че между „Кошин“ ЕООД, в качеството на работодател, и М. А. М., в качеството на работник, бил сключен трудов договор №594/10.04.2024 г. за длъжността „бояджия сгради“. Констатирано е също, че работникът е заверен да престира труд при проверката на място около 13:30 ч., като трудовият му е договор е регистриран в НАП на 10.04.2024 г. в 16:07:05 часа, т.е. след като М. е постъпил на работа и след проверката на място на 10.04.2024 г. С оглед на това било констатирано, че работодателят „Кошин“ ЕООД е допуснал до работа лицето М. А. М. на длъжност „бояджия сгради“ без да му предостави предвидените от законодателя документи – копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 22388243140992 от 10.04.2024 г., 16:07:05 ч.), удостоверяващо, че трудовият му договор е регистриран в ТД на НАП. За резултатите от проверката е съставен Протокол №ПР2414038/08.05.2024 г. От участвал в проверката гл. инспектор в ДИТ – Велико Търново е съставен АУАН №04-2400054 от 08.05.2024 г. за допуснато от „Кошин“ ЕООД нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от КТ, връчен на пълномощник на работодателя на същата дата. Въз основа на АУАН, от директора на Дирекция „ИТ“ – Велико Търново е издадено оспореното пред ГОРС НП №04-2400054/01.07.2024 г., с което за горното нарушение е ангажирана отговорността на „Кошин“ ЕООД, в качеството му на работодател, и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. НП е връчено на санкционираното дружество на 05.07.2024 г. и е обжалвано в законоустановения срок пред Районен съд – Горна Оряховица.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като същите са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Горнооряховският районен съд е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано нарушението по КТ. Прието е, че към 13:30 ч., когато работникът изпълнява трудовите си задължения, не му е било представено уведомлението за регистрация на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП – Велико Търново в 16:07:05 ч. на същата дата, като по този начин дружеството е нарушило забраната, установена в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за ненадлежно връчване на АУАН и за липсата на извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Направен е извод, че дадената правна квалификация е правилна, а наложената имуществена санкция – в минимален размер, както и че на основание чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението не подлежи на преквалифициране по по-леко наказуемия състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Постановеното от Районен съд – Горна Оряховица решение е неправилно.

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Въпреки горното, според настоящата касационна инстанция изводите на районния съд за безспорна доказаност на вмененото на „Кошин“ ЕООД деяние са неправилни. Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа работник /М. А. М./, преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, че трудовият договор е регистриран. Задължението по чл. 62, ал. 3 от КТ за изпращане на уведомление за сключването на трудовия договор, цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. на престиране на труд без сключен писмен трудов договор и в този контекст подаваните при уведомяването данни са тясно свързани с трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. От друга страна, задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му предостави копие от регистрираното в НАП уведомление цели охраняване правата на работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че на 10.04.2024 г. между „Кошин“ ЕООД и М. А. М. е сключен трудов договор, като на същата дата са изготвени и останалите документи, свързани с постъпването на работа, в т.ч. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при постъпване на работа и инструктаж на работното място, връчена му е длъжностна характеристика. Още на същия ден – 10.04.2024г., сключеният между страните трудов договор е бил регистриран в ТД на НАП - В. Търново, макар и в 16:07:05 ч. (предвид справката от ТД на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ). Т.е. договор е сключен и е подадено уведомление за него, което е заверено на същата дата. Същевременно, в самия трудов договор изрично е посочено, че работникът е получил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ. Тук следва да се отбележи, че не може да се приеме, че именно в деня на сключване на трудовия договор, а именно на 10.04.2024г., лицето М. А. М. е започнал да престира своя труд за работодателя, както са приели АНО и РС. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда, наименована „Начало на изпълнението“, изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В случая от приложения по въззивното дело трудов договор №594/10.04.2024 г. се установява, че работникът М. е постъпил на работа на 11.04.2024 г. – денят, следващ сключването на трудовия договор и регистриране на последния в ТД на НАП – В. Търново. Горното обстоятелство е надлежно удостоверено както с подписа на работника М., така и с подписа на управителя на дружеството-работодател. Впрочем аналогични данни се съдържат и в представената при проверката по документи таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец април 2024 г., според която работникът се е явил на работа на 11-ти ден от месеца, т.е. на 11.04.2024 г., когато е положил 8 часа труд. Всъщност единственото доказателство, според което М. М. е бил на работа на 10.04.2024 г. около 13:30 часа, на което всъщност се основават констатациите на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, е подписаната от него декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. По своя характер, подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което, въпреки че тя представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно само тя не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, че работникът М. е постъпил на работа на 10.04.2024 г. Подобен извод не може да се направи и от приложените по въззивното дело книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, тъй като датата на провеждане на инструктажите няма никакво отношение към момента на постъпване на работа на работника, тъй като е напълно възможно датата на инструктажа да е различна от датата на допускане до работа, както е в случая, и последното няма отношение към провеждането на инструктаж. Впрочем не са рядкост случаите, при които работници са допускани до работа без да им е проведен начален инструктаж. Това не означава, че след като не е проведен инструктаж, не са били допуснати до работа, обратното също не е вярно. За да се приеме, че един работник е допуснат до работа е необходимо да започне да изпълнява задълженията си по трудовата си функция, т. е. да изпълнява задълженията си по трудовия договор, което да е удостоверено писмено. Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че изпълнението на задълженията по трудовия договор от страна на работника М. е започнало на 11.04.2024 г., поради което не е осъществен състава на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Това обосновава извод, че санкционираното дружество е изпълнило всички произтичащи от КТ задължения по сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на работника до работа след инструктаж, като на работника са били предоставени всички документи – трудов договор и уведомление. С оглед на това правата на работника, в частност – тези по възникналото трудово правоотношение, чиято защита се цели с въвеждането на задължението за регистрация на трудовия договор и връчване на доказателства за това на работника, не са били накърнени.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2caf585a-99ce-470d-9867-5df772f7f611