Определение № 133 от 29.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 29.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500085 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от Алерго Хелткеър КГ срещу Определение № 868/ 13.06.2023 г. по в.гр.д. № 411/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от него жалба срещу действията на ЧСИ П. П. по изп. дело № 142/ 2023 г. по описа на ЧСИ, състоящи се в обективирани в протокол от 24.02.2023 г. запор и опис на движими вещи, находящи се в помещенията в сграда с идентификатор *** по ККР на гр. Плевен, с адрес на имота: гр. Плевен, жк Сторгозия. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на основни положения на вещното право. Съдът неправилно приел, че дружеството, макар и собственик на описаните и запорирани от ЧСИ вещи, не е техен владелец, защото фактическата власт над същите била у длъжника, без да съобрази, че владението е проявление на правото на собственост и може да се упражнява както лично, така и чрез другиго. В случая у длъжника не било налице намерението да държи вещите като свои, а ги използвал на основание договор за сътрудничество от 10.07.2021 г. Изразява несъгласие с извода на съда, че липсват обстоятелства, от които явно да следва, че длъжникът държи вещите за другиго. ЧСИ изобщо не проверил правното положение на описаните вещи, нито положил усилия за това, като поначало съставеният от него протокол бил напълно нечетлив. Доколкото можело да бъдат разчетени някои вещи, се установявало, че те са закупени от Германия именно от Алерго Хелткеър КГ, което дружество е посочено като получател в издадените фактури. ОС – Плевен приел, че представените фактури и оферти не могат да бъдат конкретно съотнесени към протокола за опис и това действително било така, но не следвало дружеството да понесе тежестта на този 1 недостатък, който се дължал на допуснатото от ЧСИ нарушение за изготвяне на протокола по законосъобразен начин с достатъчна индивидуализация на движимите вещи. Поддържа, че като се е доверил само на факта, че конкретните вещи се намират в държане на длъжника, ЧСИ е действал незаконосъобразно, засягайки правната му сфера. Освен това ЧСИ извършил описа в отсъствие на длъжника, което лишило последния от възможността да представи договора за сътрудничество и други документи относно собствеността на вещите, а ЧСИ бил длъжен да защити правата на третото лице – чуждестранен инвеститор, който не познава в детайли законите в страната. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отмени атакуваните действия на ЧСИ и да задължи последния да възстанови фактическото положение отпреди извършването им. Прави искане за спиране на действията на ЧСИ по реда на чл.438 ГПК. Към жалбата са приложени договор за сътрудничество от 10.07.2021 г. и проформа фактури.

В срока за отговор взискателят по изп. дело „Електрокабел България“ ЕООД е подал отговор на жалбата, в който заема становище за нейната неоснователност.

Жалбоподателят не доказал, че е владелец на описаните и запорирани вещи, които се държат за него от длъжника, защото от една страна представените от него документи нямали достоверна дата отпреди запора, каквато се изисквала съгласно чл.453 т.4 ГПК, а от друга, при съпоставяне на вещите – предмет на запора с вещите по представените от жалбоподателя документи не можело да се установи идентичността им. При претенции, че е собственик на вещите, защитата му следвало да се реализира по исков ред, а не чрез жалба срещу действията на ЧСИ. Отделно сочи, че жалбоподателят не е доказал да е универсален правоприемник на Алерго Натур Хелткеър, което дружество, видно от приложените доказателства, било заличено като юридическо лице на основание § 395 ал.1 от Закона за производството по семейни дела и за охранителните производства, а не поради вливане, както твърдял жалбоподателят.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и приложените доказателства, намира жалбата за основателна.

Съгласно чл.435 ал.4 ГПК трето лице може да обжалва действията на ЧСИ, само когато изпълнението е насочено върху движима вещ, която в деня на запора или предаването й се намира във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника към същия момент. Жалбоподателят е заявил волята си да се възползва именно от този процесуален ред за защита на правата си, а не от исковия ред по чл.440 ГПК и допустимостта на жалбата му – неговата процесуална легитимация да сезира съда с такава жалба – се преценява с оглед наведените в нея твърдения, които в случая са ясни и недвусмислени: Той твърди, че е собственик на конкретни движими вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение за задължения на длъжника по изп. дело с извършването на 2 опис и налагането на запор върху тях от ЧСИ и че длъжникът не е владелец, а само държател на тези вещи за сметка на собственика, като те се намират в производствените му помещения, защото са му предоставени по силата на облигационно правоотношение. С наведените доводи жалбоподателят възразява срещу констатациите на ЧСИ, че описаните движими вещи са собственост на длъжника и са годен обект на принудително изпълнение, които констатации са основани на очевидния факт на държане на вещите в производствените помещения на длъжника и презумпцията на чл.69 ЗС, че който държи една вещ, я държи като своя, т.е. е нейн собственик. Владението по смисъла на чл.435 ал.4 ГПК обаче не следва да се тълкува в тесен смисъл на непосредствено фактическо държане на движимите вещи, а съобразно разпоредбата на чл.68 ЗС, че то представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Жалбоподателят поддържа, че движимите вещи се владеят от него като част от правомощията му на собственик на вещите чрез длъжника. В подкрепа на твърденията си и за оборване на презумпцията на чл.69 ЗС той представя писмени доказателства. Дали жалбоподателят действително е тутуляр на правото на собственост върху посочените в жалбата му движими вещи към релевантния момент – налагане на запора, в това число дали е правоприемник на друго юридическо лице /за което обстоятелство са представени доказателства/ и дали длъжникът е само държател на вещите, респ. владението се упражнява от него от името и за сметка на жалбоподателя, са въпроси по същество на спора, отговорът на които е свързан с анализ на представените от страните доказателства. Що се касае до индивидуализацията на движимите вещи, ако съдът счита, че вещите не са достатъчно индивидуализирани, за да бъдат съпоставени с тези по протокола за опис, той следва да даде указания на жалбоподателя да посочи характеризиращите ги в достатъчна степен признаци. Ако пък, както твърди жалбоподателя, вещите не са индивидуализирани в достатъчна степен в протокола на ЧСИ и с това се затруднява защитата му, това не може да рефлектира върху правата на жалбоподателя – в производството по чл.435 ал.4 ГПК следва да се установи чрез допустимите доказателствени средства дали е налице идентичност на вещите по жалбата и по протокола за опис.

По така изложените съображения ВТАС приема, че жалбата на Алерго Хелткеър КГ с правно основание чл.435 ал.4 ГПК срещу действията на ЧСИ П. П. по изп. дело № 142/ 2023 г. по описа на ЧСИ, състоящи се в опис на посочените в жалбата движими вещи с протокол от 24.02.2023 г., е процесуално допустима. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на жалбата по същество от друг състав на ОС – Плевен, тъй като в обжалваното определение има изложени мотиви, относими към преценката за основателност на жалбата /за доказателствената стойност на представения договор за сътрудничество и другите писмени доказателства, на които жалбоподателят се позовава/.

3

Съдът намира за основателно искането на жалбоподателя по чл.438 ГПК за спиране на действията на ЧСИ по изпълнение върху движимите вещи – предмет на жалбата до приключване на производството по депозираната жалба срещу действията на ЧСИ. Доколкото се касае до жалба на трето за изп. дело лице и са направени множество оспорвания от взискателя по представените от жалбоподателя писмени доказателства, вкл. относно съответствието на вещите – предмет на жалбата с вещите – предмет на описа, същата съгласно чл.637 ал.2 ГПК подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Производството ще отнеме време, през което не следва да се допуска изпълнение върху процесните вещи, защото провеждането на такова ще обезсмисли резултата от производството, ако той е позитивен за жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 868/ 13.06.2023 г. по в.гр.д. № 411/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на ОС – Плевен на жалбата на Алерго Хелткеър КГ с правно основание чл.435 ал.4 ГПК срещу действията на ЧСИ П. П. по изп. дело № 142/ 2023 г. по описа на ЧСИ, състоящи се в обективирани в протокол от 24.02.2023 г. запор и опис на посочени в жалбата движими вещи в помещения в сграда с идентификатор *** по ККР на гр. Плевен, с адрес на имота: гр. Плевен, жк Сторгозия.

ПОСТАНОВЯВА спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 142/ 2023 г. по описа на ЧСИ П. П., насочени спрямо посочените в жалбата движими вещи, находящи се в помещения в сграда с идентификатор *** по ККР на гр.

Плевен, с адрес на имота: гр. Плевен, жк Сторгозия, описани с протокол от 24.02.2023 г., до приключване на производството по разглеждане на жалба с вх. № 5702/ 08.06.2023 г. от Алерго Хелткеър КГ с правно основание чл.435 ал.4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4