Решение № 2582 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2582 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Румяна М. Найденова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100504532 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20072307/21.12.2022 г., постановено по гр.д. №46752/2018 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е отхвърлил предявените от И. А. З. и С. С. З. срещу „Уникредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК: 831919536 искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците разделно при равни квоти (от по 1/ 2) сумите, както следва: сумата в размер на 3553,49 лева – главница за периода от 28.11.2013 г. до 19.10.2015 г., представляваща платена на отпаднало основание сума по изпълнителното дело №185/2013 г. по описа на ЧСИ М.Д. с рег.

№744, сумата в размер на 4242,22 лева – главница за периода от 17.02.2016 г. до 19.05.2017 г., представляваща заплатена на отпаднало основание по изпълнително дело №272/2015 г. по описа на ЧСИ Н.С., с рег. №755, както и иска с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1140,70 лева – мораторна лихва върху главницата от 3553,49 лева за периода от 19.05.2015 г. до 16.07.2018 г. и за сумата в размер на 499,61 лева – мораторна лихва върху главницата от 4242,22 лева за периода 19.05.2015 г. до 16.07.2018 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищците, в която се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Неправилно районният съд бил приел, че не бил налице фактическият състав на неоснователното обогатяване. Неправилен бил изводът на съда, че отхвърлянето на исковете по чл. 422 1

ГПК на основание неизискуемост на вземането не води до отпадане на основанието за извършените плащания по изпълнителното дело. При отхвърляне на исковете на посоченото основание безспорно се установявало, че към момента на осъществяване на изпълнителните действия, при които е осребрено имущество на длъжниците, липсва основание за предприемане на принудително изпълнение срещу длъжниците и събраните суми следва да им бъдат възстановени. Именно отхвърлителното решение разкривало, че кредиторът е получил нещо, което не му се дължи чрез упражнена спрямо длъжниците принуда. Липсата на изискуемост на вземането по договора за банков кредит водело до липса на основание за изпълнение на това вземане. Не било налице задължение от страна на кредитополучателите. От значение бил обективният факт на недължимост на събраните суми към датата на принудителното изпълнение, като без значение било обстоятелството, че е налице валиден договор за банков кредит.

Неправилно първоинстанционният съд съобразявал фактите, установени с влязлото в сила на 23.03.2022 г. решение по т.д. №106/2017 г. по описа на ОС Кюстендил.

Посочените факти били настъпили 5 години след иницииране на исковото производство по настоящото дело и не били относими към правния спор. По изложените съображения молят съда да отмени атакуваното решение и да уважи исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Уникредит Булбанк“ АД, в който се излагат аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Позовава се на разпоредбата на чл. 422, ал. 4 ГПК, според която обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът предявен при условията на чл. 422 ГПК е отхвърлен поради неизискуемост на вземането. Позовава се на съдебна практика. Сочи, че към момента предсрочната изискуемост на задълженията по кредита била обявена надлежно – още през 2017 г. с предявяване на осъдителните искови претенции на банката. По делото било установено също така, че ищците са усвоили отпуснатия им банков кредит, а също така и че получените по изпълнителните дела суми за били осчетоводени от банката именно за погасяване на суми по договора за потребителски кредит от 22.07.2008 г. По изложените съображения моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Възражението за недопустимост на производството, съпроводено с 2 искане за спиране на същото, поради наличието на висящ преюдициален спор е оставено без уважение с определение от 18.05.2023 г., по изложените в него мотиви за неоснователност.

Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС са неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че правното основание, от което произтичат вземанията на банката, е сключеният между банката-ответник и ищците договор за потребителски кредит, а не издаденият в заповедното производство по чл.

417 ГПК изпълнителен лист.

Липсва съмнение или противоречие, както в теорията, така и в съдебнта практика, че основанието представлява едно правоотношение между страните, незвисимо дали с договорен или извъндоговорен произход, от което произтича правото да се получи определена имуществена облага и задължението за нейното предоставяне.

В случая е безспорно, че страните по делото са обвързани от договор за банков потребителски кредит на физическо лице №TR72417852/22.07.2008 г.

Установява се, че с влязло в сила решение, постановено по т.д. № 106/2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил, ищците И. З. и С. З. са осъдени да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД на основание чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 27009,14 лева – главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №TR72417852/22.07.2008 г., обявена за предсрочно изискуема с връчване на исковата молба, сумата в размер на 22157,82 лева – неизплатени лихви по същия договор.

Решението на ОС-Кюстендил е потвърдено с решение по т.д. № 2502/2020 г. по описа на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №145/23.03.2022 г. по т.д. №964/2021 г., ТК на ВКС.

3

В контекста на изложеното установява се, че ищците в качеството си на кредитополучатели по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №TR72417852/22.07.2008 г. дължат на ответната банка суми в значително по-големи размери от събраните по процесните изпълнителни дела.

Неоснователно е възражението, че постановените срещу ищците решения, посочени по-горе са неотносими към правния спор, предмет на делото, доколкото са факти, настъпили 5 години след завеждане на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение по делото. В случая такъв факт е постановяването и влизането в сила на решение, с което ищците са осъдени да заплатят на банката-ответник суми за главница и лихви по договора за банков потребителски кредит на физическо лице №TR72417852/22.07.2008 г. На основание чл. 297 ГПК съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение, както правилно е сторил районният съд.

По изложените съображения съдът намира, че правилно районният съд е отхвърлил предявените искове, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемото дружество.

Същото претендира присъждането на разноски в размер на 32 лева – такси за снабдяване със заверени преписи от решения, за заплащането на които са представени доказателства, поради което искането следва да бъде уважено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20072307/21.12.2022 г., постановено по гр.д.

№46752/2018 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА И. А. З., ЕГН: ********** и С. С. З., ЕГН: ********** да заплатят на „Уникредит Булбанк“ ЕАД сумата в размер на 32 лева – разноски за производството пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5