Определение № 20979 от 05.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20979 гр. С., 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110103800 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С.О., БУЛСТАТ ********, срещу „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ********, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които ищецът е бил осъден с влязло в сила решение № 1845/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 7837/2023 г. по описа на СГС, IVГ въззивен състав: сумата 184,07 евро (360 лв.) - главница за изплатено застрахователно обезщетение, сумата 42,08 евро (82,31 лв.) - законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането - 12.04.2024 г, сумата 56,09 евро (109,71 лв.) - мораторна лихва за период от 12.05.2019 г. до 12.05.2022 г., сумата 270,98 евро (530 лв.) - разноски пред СРС, сумата 63,91 евро (125 лв.) - разноски пред СГС, по което дело „Т.Г.Х.“ АД е конституирано като трето лице – помагач, и които суми са били заплатени от С.О. в полза на ЗК „Л.И.“ АД на 12.04.2024 г., поради неизпълнение на задълженията на „Т.Г.Х.“ АД по Договор № С015РД55-355/11.06.2015 г., сключен със С.О., във връзка с възложени ремонтни дейности с възлагателни писма с изх. № СОА18-ТД26-1983/12.02.2018 г. и № СОА18-ВК08-144532/26.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 70432/2024 г. по описа на СРС, 48 състав. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с решение № 1845/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 7837/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, С.О. е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, сумата в размер на 360 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, за вреди по л. а. марка „БМВ“, модел „*** Д“, с рег. № СА **** КК, настъпили на 18.06.2018 г., вследствие на ПТП, причинено от необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в гр. С., ул.

„Могилата“, ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,71 лв. - мораторно обезщетение за периода от 12.05.2019 г. до 12.05.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 530 лв. - разноски пред СРС и 125 лв. – разноски пред СГС. В горепосоченото производство ответникът „Т.Г.Х.“ АД е конституиран като трето лице - помагач на страната на С.О.. Ищецът твърди, че със съдебното решение е установено по безспорен начин, че към момента на инцидента в участъка са се извършвали ремонтни дейности, процесната дупка е била необозначена съгласно изискванията за временна организация на движението, налице е причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението за обезопасяване и настъпилите вреди, от които констатации е обвързано на основание чл. 223, ал. 2 ГПК ответното дружество. Сочи, че е заплатил посочените суми на 12.04.2024 г.

Твърди, че ответникът е изпълнител по Договор № С015-РД55-355/11.06.2015 г. за 1 текущ ремонт на уличната мрежа, като съгласно т. 18.3 от договора, изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинени вреди при ПТП в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора. Ищецът твърди, че с възлагателни писма изх. № СОА18-ТД26-1983/12.02.2018 г. и № СОА18-ВК08-1445-32/26.03.2018 г. съгласно чл. 1.1.2 и чл. 5.1 от договора, е възложено извършване на текущ ремонт на ул.

„Могилата“, т. е. преди настъпилото процесно събитие. Съгласно т. 11.2.3, т. 2, предл. второ от Раздел V на договора, възложителят не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя, в резултат на което възникне вреда на каквото и да било имущество, вследствие изпълнение на предмета на договора. Съгласно чл. 14.1 от договора, изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка всички появили се дефекти и/или скрити недостатъци в гаранционния срок. Сочи, че непоставянето на съответната сигнализация (знаци и ограждания) представлява пряко неизпълнение на договорните задължения на „Т.Г.Х.“ АД, за което дружеството дължи възстановяване на сумите, изплатени от ищеца по влязлото в сила решение. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор № С015РД55-355/11.06.2015 г. Счита, че не е налице неточно изпълнение на договорните задължения за процесния участък и че настъпилите вреди са резултат от действието и/или бездействието на ответника. Посочва, че процесната ул. „Могилата“, на която е настъпило ПТП, не попада сред улиците, част от абонаментната поддръжка по договора, като ищецът е възлагал ремонт на процесната улица чрез допълнителни възлагания, който е бил изпълнен в срок и качествено, и приет от ищеца. Твърди, че С.О. е заплатила и дължимото възнаграждение по възложения ремонт, което доказвало надлежното изпълнение на задълженията на ответника по договора. Счита, че правните последици от приемането не могат да бъдат ревизирани от страните, освен при наличие на скрити недостатъци, каквито в случая не са налице. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валиден Договор № С015-РД55-355/11.06.2015 г., сключен с ответника, по силата на който последният е поел задължението да извършва ремонт и поддръжка на процесния пътен участък, включително да обозначи извършвания ремонт със съответна сигнализация, в причинна връзка с неизпълнението на което задължение са причинени вреди, за възстановяването на които ищецът е бил осъден с влязло в сила съдебно решение; че са налице предпоставките, по силата на които за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора - че е изпълнил точно възложената му по договора работа - съгласно уговореното в качествено и количествено отношение, както и всички свои възражения, евентуално, че е изплатил исковата сума на ищеца.

СЪДЪТ ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че между страните е сключен Договор № С015-РД55-355/11.06.2015 г.; че с решение № 1845/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 7837/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, С.О. е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, сумата в размер на 360 лв. представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, за вреди по л. а. марка „БМВ“, модел „*** Д“, с рег. № СА **** КК, настъпили на 18.06.2018 г., вследствие на ПТП, причинено от необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в гр. С., ул. „Могилата“, ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,71 лв. - мораторно обезщетение за периода от 12.05.2019 г. до 12.05.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 530 лв. разноски пред СРС и 125 лв. – разноски пред СГС, по което дело ответникът бил 2 конституиран като трето лице помагач; че към датата на застрахователното събитие за процесния участък са възложени ремонтни дейности на „Т.Г.Х.“ АД по Договор № С015РД55-355/11.06.2015 г.; че С.О. е изплатила сумите по влязлото в сила решение на правоимащото застрахователно дружество на 12.04.2024 г.; че ищецът е предявил претенция за плащане на обезщетението пред ответната страна с регресна покана № С0А22-ДИ11-479914/01.07.2024 г., получена от ответника на 01.07.2024 г.

По доказателствата:

Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да бъдат приети, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на спора.

Искането на ищеца да се приложи ч. гр. д. № 70432/2024 г. по описа на СРС, 48 състав е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 08.07.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 70432/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, за послужване.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по горен съд.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4