Решение № 217 от 19.09.2024, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 712/2023
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 19.09.2024
- В сила
- 11.10.2024
- Състав
- Георги Тодоров Добрев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Карнобат, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20232130100712 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадена искова молба от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, с процесуален представител адв.
Д. П.- АК Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики № 115, ет.2 – преупълномощена от „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение в общ размер на 5126,44 лева, от които: главница- 4000 лв., частично от общо дължимата главница - 9750лв.; договорна лихва- 264, 55 лв., за периода от 10. 07. 2020 г. до 10. 11. 2021 г.
/дата на падежиране на договора/; лихва за забава - 1194, 44 лв., /дължима за претендираната главница/ - за периода от 16. 07. 2020 г. до дата на подаване на заявление - 05. 07. 2023 г., представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № FL614617 от 10. 11. 2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата срещу ответника В. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ****.
Исковете са за установяване на вземанията по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 303 от 06. 07. 2023 г., по ч. гр. д. № 20232130100537, срещу която в законовият месечен срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника В. Й. Д.. Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените по исковото производство 1 разноски и направените разноски по заповедното производство.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на ответника В. Й. Д., по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор по така предявения иск, с който отговор твърди, че предявения иск е неясен, понеже не е посочено претендираните 4000 лева главница за какъв период се отнасят, което според него води до невъзможност да се прецени дали исковите претенции са доказани по размер и основание и дали не е настъпил правопогасяващ факт- давност. Твърди се, че предвид недоказаната изискуемост исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани, както и акцесорните искове за лихви и разноски.
Пълномощника на ответника твърди, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска, поради което възразява, че месечните вноски по процесния договор преди 05. 07. 2018 година за главница са погасени по давност, т.е. за периода от 10. 12. 2011 г. до 10. 06. 2018 г., защото началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, поради което не се явява датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Цитира съдебна практика в тази насока. Желае съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Преди първото по делото заседание е постъпило писмено становище от упълномощен представител на ищеца, с което същия желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Оспорва възраженията на ответника изложени в писмения отговор по чл. 131 от ГПК, като твърди, че същите са неоснователни и не е налице изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница и на претендираните лихви. Сочи, че уговореното връщане на предоставената в заем/кредит/ сума на погасителни вноски не превръща договора за кредит в договор за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на едно задължение на части. Посочва, че в този смисъл приложимата за това задължение давност е пет годишна за главницата и три годишна по отношение на лихвите. Посочва относима съдебна практика. Твърди, че вземането се погася с изтичането на петгодишен давностен срок, и в конкретния случай изискуемостта на всички вземания по процесния договор е настъпила на уговорения краен падеж на кредита.
Посочва, че съгласно договора за кредит, крайния срок за издължаване е 10.
2
11. 2021 г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 05. 07. 2023 г. преди изтичане на 5 годишния срок по отношение на главницата и 3 годишния срок по отношение на лихвите.
Намира, че исковете са доказани при условията на пълно и главно доказване и желае същите да бъдат уважени изцяло. Желае присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.
В първото по делото съдебно заседание за ищецът не се явява законен или упълномощен представител.
В първото по делото съдебно заседание ответника не се явява, явява се негов упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20232130100537 по описа на Карнобатски районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 303 от 06. 07. 2023 г., с която е разпоредено длъжникът В. Й. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
**** да заплати на ищеца по настоящото дело „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: ****, следните суми: 4 000,00 лева (четири хиляди лева), представляваща главница- частично, дължими по договор за потребителски кредит № FL614617 от 10. 11. 2011 г. от общо дължима главница за плащане в размер на 9750 лева, ведно със законна лихва за период от 05. 07. 2023 г. до изплащане на вземането, сумата 264, 55 лева (двеста шестдесет и четири лева и 55 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 10. 07. 2020 г. до 10. 11. 2021 г., сумата 1 194, 44 лева (хиляда сто деветдесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 16. 07. 2020 г. до 05.
07. 2023 г., както и държавна такса в размер на 109,18 лева (сто и девет лева и 18 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева (двеста и четиридесет лева). Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08. 07.
2023 г..На 14. 07. 2023 г. в Районен съд Карнобат е постъпило възражение от длъжника Д. с което същата посочва, че не дължи изпълнение на вземането по издадената, заповед за изпълнение за главницата и другите акцесорните вземания. Възразява, че са погасени по давност.
С оглед постъпилото възражение от ответника, съдът е указал на заявителят, на основание чл. 415, а. 1 от ГПК, че може да предяви иск за претендираното вземане в едномесечен срок.
От приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № FL6146417 / 10. 11. 2011 г. се установява, че на 10. 11. 2011 г. е сключен договор за потребителски кредит между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и В. Й. Д. с ЕГН: ********** като кредитополучател и Д.М.С. поръчител, по силата на който на ответника Д. е отпуснат кредит в размер на 9750 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по потр. кредит от FL555017 / 15. 10. 2010 г., с краен срок за 3 погасяване 10. 11. 2021 г. на 120 месечни анюитетни вноски, изрично изброени в погасителният план, неразделна част от договора за кредит. В договора е посочено, че за усвоеният кредит Кредитополучателят дължи на банката през първата една година от издължаване на кредите променлива годишна лихва формирана от сбора на базовия лихвен процент на Юробанк И ЕФ Джи България АД за потребителски кредити в лева за съответния период за начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на -5, 70 пункта.
Към момента на сключване на договора БЛП на банката е бил 13, 200 годишно. За периода след първата година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва , формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период от начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0, 800 пункта. ГПР по кредита е 13, 76 %.
В чл. 15 от договора е посочено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е от вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявлението на страните.
Посочено е, че банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнение върху цялото имущество на кредитополучателят и/ или срещу поръчителите по установеният от закона ред.
Към договора подписан от ответника, е приложен погасителен план също подписан от ответника, чийто подписи не са оспорени.
В чл. 20, ал. 1 от Договора е посочено правото на Банката, във всеки един момент от действието на договора за кредит, Банката едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на други дружества.
Кредита е бил усвоен на 10. 11. 2011 г. изцяло, като отпуснатата сума е използвана изцяло за покриване на задължение по потребителски кредит с по ранна дата на същото лице към банката.
С Договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18. 01. 2016 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК ****, задължението на ответника Д. по Договор за потребителски кредит № FL6146417 / 10. 11. 2011 г. FL487924 / 24.
07. 2009 г. е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Представени са пълномощни от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от 18. 01.
2016 г. и от 19. 02. 2021 г. , с които банката е упълномощило Адвокатско дружество "Иванов и Денев" –гр. Стара Загора с правото да уведоми всички длъжници за прехвърлянето към „ЕОС МАТРИКС” ЕООД на вземанията на банката към конкретните длъжници съгласно договора за прехвърляне на 4 вземания.
На 29. 05. 2023 г. ответникът Д. е получила уведомление за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост изхождащи от ищеца.
На 05. 07. 2023 г. с вх. № 2971, в КбРС е постъпило Заявление от ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 20232130100537 и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 303 от 06. 07. 2023 г., с която е разпоредено длъжникът В. Й. Д. да заплати на ищеца в настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата 4 000,00 лева (четири хиляди лева), представляваща главница - частично, дължима по договор за потребителски кредит № FL 614617 от 10. 11. 2011 г. от общо дължима главница за плащане в размер на 9750.00 лева, ведно със законна лихва за период от 05. 07. 2023 г. до изплащане на вземането, сумата 264, 55 лева (двеста шестдесет и четири лева и 55 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 10. 07. 2020 г. до 10. 11. 2021 г., сумата 1 194,44 лева (хиляда сто деветдесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 16. 07. 2020 г. до 05. 07. 2023 г., както и държавна такса в размер на 109, 18 лева (сто и девет лева и 18 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 240, 00 лева (двеста и четиридесет лева). Срещу така издадената заповед е постъпило възражение от ответника Д. в законовия срок. С оглед подаденото възражение, ищецът е реализирал правото си да предяви иск за вземането си, като в посоченият срок е постъпила искова молба, по която е образувано и гр. дело № 20232130100712 по описа на КбРС.