Решение № 2121 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2121 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110206778 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по подадена жалба от Ц. Т. Ц., ЕГН **********, чрез адв.А. Т. от САК, против Заповед за задържане на лице с рег.

№4332-167/28.04.2026 г., издадена от В. И. Н., заемащ длъжността младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат твърдения, че процесната заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, последното довело и до нейната материална незаконосъобразност, както и в несъответствие с целта на закона.

Навеждат се доводи, че вписаното в заповедта фактическо основание за задържането е неясно, което е равнозначно на липса на реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а това е 1 ограничило правото на жалбоподателя да разбере фактическото и правното основание за неговото задържане.

Навеждат се доводи, че процесната заповед е постановена в несъответствие с целта на закона, доколкото задържането е извършено в нарушение на принципа за съразмерност, визиран в чл.6 от АПК.

Сочи се, че в конкретния случай задържането на жалбоподателя не се оправдава с никоя от предвидените цели, доколкото самоличността му е установена, не се е укривал и не е осуетил явяване пред компетентните органи, и освен това със задържането му не е предотвратено или преустановено извършването на престъпление.

Предвид горното се твърди, че със задържането на жалбоподателя са били засегнати правата и законните му интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.А. Т. от САК, след приключване на съдебното дирене, моли съда да отмени процесната заповед на посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона и предвид обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръвна проба, с оглед на което не следва да се зачита резултата от извършеното изследване с техническо средство - дрегер. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на обжалваната заповед: В. И. Н., не се явява лично, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по същество на правния спор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че със Заповед за задържане рег.№4332з167/28.04.2026 г., издадена от В. И. Н., заемащ длъжността: младши автокотрольор при ОПП-СДВР, жалбоподателят Ц. Т. Ц. е бил задържан на 28.04.2026 г. в 13:49 часа, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 09 РУ-СДВР, и е освободен на 29.04.2026 г. в 10:40 часа. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – извършване на престъпление, а като фактическо такова – „управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – чл.343б, ал.3 от НК“.

На основание чл.80, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя е извършен обиск на 28.04.2026 г., в 16:05 часа, обективиран в изготвения протокол, екземпляр от който също е връчен срещу подпис на задържаното лице.

На основание чл.74, ал.3 от ЗМВР на жалбоподателя е била представена декларация на 28.04.2026 г. указваща, че същият е запознат с правата си по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР, както и че е уведомен за правото на адвокатска защита по упълномощаване, защита от служебен адвокат, назначен по реда на ЗПП, както и правото на медицински преглед и свиждане, получаване на колети и храна.

Видно от материалите по делото – АУАН, два броя ЗППАМ и докладна записка е, че на 28.04.2026 г., на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, е била извършена полицейска проверка от длъжностни лица при ОПП-СДВР, в хода на която същият 3 е бил тестван с техническо средство – Дръг Тест 5000, при която проверка в 13:49 часа, уредът е отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин. Въз основа на така направените констатации, против жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, наложена му е принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и принудителна адмистративна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от 6 месеца.

От приложената докладна записка, изготвена от издателя на заповедта В. И. Н. се установява, че на 28.04.2026 г., предвид обективираните констатации в съставените АУАН и два броя ЗППАМ, жалбоподателят е бил съпроводен до ВМА, където дал кръв и урина за изследване.

В писмото, придружаващо изискани по делото документи, началникът на 09 РУ-СДВР уведомява, че във връзка със задържането на Ц. Т. Ц. е образувано досъдебно производснво №3384 ЗМК597/2026 г. по описа на 09 РУ-СДВР, което се води за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Видно от представеното заверено копие от водената при 09 РУСДВР книга за задържаните лица е, че жалбоподателят е задържан основание процесната заповед на 28.04.2026 г., в 13:49 часа, за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в 09 РУ-СДВР, и е освободен на 29.04.2026 г., в 10:40 часа, поради отпаднала необходимост и във видимо добро състояние.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въз 4 основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, в кръга на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност – териториална и материална, съобразно заеманата длъжност младши автоконтрольор I степен в 02 група на 02 сектор „ПКОМ“ към ОПП-СДВР, считано от 21.07.2025 г., съгласно заповед на директора на СДВР, при спазване на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР.

Процесната заповед е подписана от полицейския орган и задържаното лице. Жалбоподателят е положил подпис и върху разписката, удостоверяваща надлежното връчване на екземпляр от издадената заповед.

Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не подълъг от 24 часа е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането й административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като заповедите, постановени по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са актове, за постановяването на които е достатъчно да има данни за извършено престъпление, като съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС не е необходимо тези данни да имат характер на данни от категорията на посочените в разпоредбата на чл.270, ал.1 от НПК.

В случая, преценявайки събраните доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че посочените дата, час и място, жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг Тест 5000, с отчетен положителен резултат за употреба на метанфетамин, което е дало основание на полицейския орган да приеме наличие на съпричастност 5 към извършване на престъпление от общ характер от жалбоподателя, а по случая да бъде образувано бързо досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Ето защо, при тези данни законосъобразно и в условията на оперативна самостоятелност, полицейският орган е задържал жалбоподателя. След установяване на признаците на извършено престъпление, спрямо жалбоподателя Ц. са изготвени относими документи – съставени са АУАН и ЗППАМ, а последният е отведен в лечебно заведение за вземане на биологични проби за изследване, а след в 09 РУ-СДВР, където е задържан за срок до 24 часа, във връзка с образуваното досъдебно производство, именно с цел изясняване съпричастността на задържаното лице към извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. След преценка на компетентните органи относно нуждата от продължаване на задържането, жалбоподателят Ц. е бил освободен, преди изтичане на 24-часовия срок, визиран в ЗМВР – около три часа, преди изтичане на този срок. Предвид това, съдът намира, че не е нарушен принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК.

На следващо място, в съответствие с даденото тълкуване в Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОС на ГК на ВС, като мотиви за издаване на заповедта следва да се ценят данните за наличие на прокурорската преписка за образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на което полицейският орган изрично се позовава в заповедта. Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е престъпление по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК, като без правно значение за настоящото производство е дали това престъпление е извършено от задържаното лице и неговата виновност, съответно дали образуваното досъдебно производство е прекратено, поради несъствомерност на деянието от обективна страна. Последното е дължимо от органа, компетентен да повдигне обвинение за престъпление, извършено на територията на Република България, а 6 именно: прокурорът, съгласно изискванията на НПК.

Безспорно, принудителните административни мерки следва да се прилагани ограничително и при стриктно спазване на закона. В разглеждания случай, налагането на принудителна административна мярка „задължане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като е извършено с оглед защита на обществения интерес, който интерес, независимо от презумцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. За задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на лична свобода. При задържането на лицето са били разяснени правото на адвокатска защита, на медицински преглед, на свиждане, уведомяване на семейството или друго заинтересовано лице. Срещу подпис на жалбоподателя е удостоверено и получаването на екземпляр от издадената заповед за задържане, от което следва, че задържаното лице се е запознало с нейното съдържание, включително и с фактическото и правното основание за задържането си, които сами по себе си са ясно и недвусмислено формулирани, и то по начин, даващи възможност на задържаното лице да ги разбере.

Изложеното по-горе налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Релевираните доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в обратния смисъл, не се споделят от съда .

В случая не е нарушен чл.5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно параграф 1 на чл.5 от Конвенцията, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона, а според б.“с“ – допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице, с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за 7 извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Тъй като процесния административен акт е обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, то с налагането на процесната принудителна административна мярка – задържане до 24 часа, не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията.