Решение № 12893 от 29.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12893 гр. София, 29.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110166492 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът Р. М. Т. не дължи на ответника „**** сумата в размер на 1070,93 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 326,64 лв. – добавка, сумата от 127,83 лв. – мораторна лихва за периода от 05.09.2012г. и 130,51 лв., разноски по делото, за които суми въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист на 28.04.2014 г. по ч.гр.д. № 49735/2013г. на СРС, 28 състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 1296/2014 г. по описа на ****, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 09.12.2013 г. по ч. гр. дело № 49736/2013 година срещу нея е бил издаден изпълнителен лист на 28.03.2014 година. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20148440401296 по описа на ***. Впоследствие на 01.07.2016 г. банката подала молба за присъединяване на процесния изпълнителен лист от 28.04.2014 г. издаден по гражданско дело № 49735/2013г. по описа на СРС, 28 състав, въз основа на заповед за изпълнение от 11.12.2013 г., в който били инкорпорирани следните суми: сумата от 1070,93 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 29.11.2013 г. до изплащане на вземането, добавка в размер на 326,64 лв., мораторна лихва в размер на 127,83 лв., както и 130,51 лв. разноски по делото, от които 30,51 лв. - държавна такса и 100 1 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Счита, че сумите обективирани в изпълнителния лист от 28.04.2014г. са погасени по давност. Посочва, че изпълнителното дело е образувано на 08.05.2014 г. Твърди, че на 20.05.2014г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като същевременно е бил наложил запор на притежаваните от ищцата банкови сметки.

Впоследствие били наложени нови запори от 19.06.2014 г. и 03.02.2015 г. Сочи, че на 02.08.2016 г. е била изпратена нова покана за доброволно изпълнение. Твърди, че на 03.02.2017 г. настъпила перемпция на изпълнителното дело, като извършваните след това изпълнителни действия не пораждали действие. Счита, че вземането е погасено по давност на 01.09.2021 г. при съобразяване спирането течението на давността за периода на обявеното извънредно положение в Република България за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи посочените в исковата молба суми поради погасяване на правото на принудително изпълнение вследствие изтичане на погасителната давност. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответното дружество, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Р. М. Т., е била издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 49736/2013 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 28.03.2014 г., относно задължението по Договор за кредит № CREX02837457. По молба на "***, на 08.05.2014 г. е било образувано изп. дело № 20148440401296 по описа на ***, с peг. № 844 към КЧСИ и е бил приведен в изпълнение изпълнителен лист по гр. д. № 49736/2013 г. на Софийски районен съд. Твърди, че по време на образуваното на 08.05.2014 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 20148440401296 по описа на *** са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Посочва, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на 08.05.2014 г. „**** са възложили правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ***, с което погасителната давност е била прекъсната, като след това е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, както и изпратени запорни съобщения до конкретно посочени банки. Твърди, че на 01.07.2016г. е входирана от взискателя „*** за присъединяване на процесния изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. относно задълженията на ищцата по договор за кредит № CREX-02872519. Твърди, че на 07.03.2017 г. е била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „****, което действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност, като с нея на съдебния изпълнител са били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и е отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, което е отделно основание за прекъсване на давността. Твърди, че в периода от 07.02.2017 г. до 17.09.2020 г. по банкова сметка на „**** са постъпвали доброволни вноски от страна на длъжника, които са в общ размер на 4,220.00 лв., които суми са разпределяни за погасяване на задълженията по двата изпълнителни листа. Посочва, че на 26.02.2021 г. е била депозирана молба за посочване на изпълнителен способ, а именно за извършване на справка в електронния регистър на БНБ и налагане на запори, включено е алтернативно искане за насрочване на опис на движими 2 вещи, което искане отново прекъснало погасителната давност, а на 05.10.2022 г. със запорно съобщение до *** е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Посочва, че в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, по делото след извършено разпределение на сума от страна на съдебния изпълнител, по сметка на взискателя на 13.01.2023 г. е постъпила сума, с която сума задължението, произтичащо от процесния изпълнителен лист от 28.04.2014 г., издаден по гр. д. № 49735 по описа на 2013 г. на Софийски районен съд, е било погасено. Моли за отхвърлянето на предявения иск като неоснователен.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С доклада по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че срещу ищцата е била издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 49736/2013 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 28.03.2014 г., относно задължението по Договор за кредит № CREX-02837457, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20148440401296, както и че по същото дело е присъединен процесният изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. относно задълженията на ищцата по договор за кредит № CREX-02872519.

Посочените факти се установяват и от приетото в препис изпълнително дело № 20148440401296 по описа на ЧСИ С. ***, рег. № 844 в регистъра, воден от КЧСИ, видно от който на 08.05.2014 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2014г., издаден по ч. гр.д. № 49736/2013 г. по описа на Софийски районен съд. С молбата взискателят на основание чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на органа по изпълнението да определи способа на изпълнението срещу длъжника.

С постановлението за образуване на изпълнителното дело ЧСИ *** е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодател „*** и е указал да се изпрати запорно съобщение до третото задължено лице.

Наложен е и запор върху банковите сметки на длъжника в „***

Със съобщение, постъпило по изпълнителното дело на 27.05.2014г. работодателят на длъжника уведомява, че лицето се намира в трудово правоотношение с дружеството, но тъй като ползва отпуск поради бременност и раждане, не получава трудово възнаграждение, с оглед което и не могат да бъдат правени удръжки от същото.

Отговор на изпратеното запорно съобщение е постъпил и от ***, съгласно който върху 3 банковата сметка на длъжника е бил наложен предходен запор и по същата няма авоар за изпълнение на нареждането на органа по изпълнението.

Със запорни съобщения от 26.06.2014 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в ***

Със запорни съобщения от 03.02.2015 г. са наложени запори върху всички вземания на длъжника по банкови сметки в „***. Съобщенията са получени от третите задължени лица на 05.02.2015 г.

С молба от 01.07.2016г. взискателят „*** е поискал присъединяване на процесния изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. относно задълженията на ищцата по договор за кредит № CREX-02872519, което е уважено от съдебния изпълнител.

На 07.03.2017 г. е постъпила молба за конституиране на ответника „**** като взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия от 10.01.2017 г. С молбата е поискано да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника в дома му, както и е възложено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия, определяйки способа на изпълнение, с цел осигуряване на нормалния ход на изпълнителното производство.

С постановление от 29.08.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал ответника като взискател по делото на мястото на цедента.

По делото на 26.02.2021 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано след извършването на справки в регистъра на БНБ да бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжника, а в случай че такива не бъдат установени – да се извърши опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. От ЧСИ е поискано да уведоми взискателя за дължимите такси за извършване на поисканите изпълнителни действия.

Със запорно съобщение от 05.10.2022 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодателя „****.

С писмо от 04.11.2022 г. третото задължено лице – работодател на ответника Р. Т. уведомява, че върху вземането й за трудово възнаграждение е наложен предходен запор, по който се извършват удръжки, както и че след погасяване и вдигане на първия във времето запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, третото лице ще започне извършването на удръжки по наложения запор.

На 13.12.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „***, като е постъпил отговор от третото лице на 16.12.2022г., че всички сметки на длъжника са запорирани.

Считано от 07.12.2022г. работодателят на ищцата „**** е започнал да превежда по сметка на съдебния изпълнител удържаните по изпълнителното дело суми от трудовото възнаграждение на ищцата по наложения запор от 05.10.2022г., като такива удръжки са правени до 07.07.2023г., малко след което препис от изпълнителното дело е изпратен за присъединяване към настоящото производство.

4

С платежни нареждания от 13.01.2023г., от 10.02.2023г., от 10.03.2023г., от 11.04.2023г., от 10.05.2023г., от 08.06.2023г. и от 10.07.2023г. съдебният изпълнител е превеждал по сметка на взискателя постъпилите по запора суми.

Съгласно справка от *** по процесното изпълнително дело, по изпълнителен лист от 28.04.2014г. по гр.д. № 49735/2013г. на СРС, 28 състав, не са извършвани погашения, като всички постъпили плащания са разпределяни за погасяване на вземането, обективирано в изпълнителен лист, издаден на 28.03.2014г. по гр.д. № 49736/2013г. на СРС, 31 състав, послужил за образуване на изпълнителното дело. Посочените обстоятелства се установяват и от отбелязванията върху представените копия на изпълнителни листове по изпълнителното дело.