Решение № 8516 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8516 гр. С., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110118057 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Д.

М. с ЕГН **********, с адрес: ************ против СО, с адрес: ***************, представлявана от кмета В.Т. с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.

49 във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 20.11.2023 г. около 11.00 ч. на територията на СО, в района на гр. С., вървяла по левия тротоар на ул.“**********“ по сухата пътна настилка с посока на движение от бул.************ към ул.*********** като в района на № 27 се препънала в разбита и разрушена тротоарна настилка, вследствие на което изгубила равновесие и паднала на дясната си ръка. Поддържа, че след инцидента е откарана от съпруга си и прегледана в УМБАЛСМ „**********“. Поддържа, че в лечебното заведение, след извършен преглед и рентгенография била поставена диагноза счупване на пръст на ръката (среден). След извършените прегледи и изследвания лекарите – специалисти взели решение фрактурата да бъде имобилизирана с шина за срок от 14 дни, като били дадени препоръки за ненатоварване на десния горен крайник и прием на обезболяващи лекарствени средства. След това ищцата била изписана от лечебното заведение. Поддържа още,че получената вследствие на инцидента телесна повреда й причинявала значителни болки и страдания през първите дни от възстановяването й. Това състояние, освен физически болки било причина за редица битови неудобства и несгоди, през които преминала, свързани с невъзможността сама да посрещне обикновени битови потребности като пазаруване, приготвяне на храна, личен тоалет и обличане предвид имобилизиране на пръста и засегната хватателна способност на водещата й дясна ръка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., представляващи физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /20.11.2023 г./ до окончателното изпълнение на задължението. Претендира сторени съдебни разноски в това число и за адвокатска защита.

1

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, по подробно изложени съображения. Поддържа, че в настоящия случай липсва точно посочване и на конкретния участък на тротоара, на който се е намирала процесната разбита и разрушена тротоарна настилка. Счита, че СО не е отговорна за настъпването на инцидента, както и за претърпените вреди и не са налице основания за ангажиране на отговорността й.

Същата не следва да носи отговорност, че ищецът сам е пренебрегнал собствената си безопасност по време на придвижването му, с което е предизвикал инцидента, респ. е допринесъл за настъпването му. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 40838 от 08.10.2024 г. съдът съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) деяние, а именно, че ответникът е извършил описаното в исковата молба противоправно действие; 2) вредата, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори установената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Към исковата молба са представени писмени документи, които съдът е приобщил към производството като допустими, относими и необходими писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. Допуснати са съдебно-техническа и съдебномедицинска екпертиза за установяване на спорните въпроси по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

От представения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 257160, издаден от д-р Х.Д., практикуващ в спешния кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „*********“, се установява, че при прегледа на ищцата, извършен на 20.11.23 г., е констатирано счупване на пръст на дясната ръка, видно и от приложените рентгенови снимки. Извършена е имобилизация на пръста за две седмици и е назначен контролен преглед след две седмици.

Установена е временна неработоспособност.

По делото е прието заключение от съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. От експертното заключение се установява, че ищцата е получила счупване на проксималната фаланга на 3-ти пръст на дясната ръка, което се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът потвърждава, че посочената травма може да бъде получена в резултат на падане като това, описано от ищцата, тъй като такъв вид увреждания обикновено настъпват при контакт с твърди, тъпи предмети и извиване на пръста. През периода на възстановяване ищцата вероятно е търпяла болки и страдания за период от около 30 дни, като през първите 7 дни те са били с по-голям интензитет. Не се установяват трайни последици от полученото увреждане.

По делото е прието заключение от съдебно-техническа експертиза, което съдът цени 2 като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно експертното заключение тротоарът пред № 27 на ул. „**********“, посочен като място на падането от ищцата, е изграден от бетонови плочи с размери 30х30х5 см. от различен модел и поставени по различно време. Не се наблюдават дупки и липсваща настилка, но в целия район са налице неравности, вдлъбнатини и стърчащи части от бетоновите плочки. Вещото лице потвърждава, че настилката на тротоара към момента на огледа е идентична с представените от ищцата снимки по делото.

От представеното извлечение от кадастрална карта се установява, че тротоарът на мястото на инцидента попада в поземлен имот № ***********, отреден за второстепенна улица с площ 4407 кв. м. Видът на собственост е публична общинска, видът на територията е урбанизирана, а начинът на трайно ползване е за второстепенна улица.

За установяване на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.М. М., съпруг на ищцата.

Свидетелят посочва, че на 20.11.2023г. съпругата му пострадала при инцидент, докато двамата вървели по ул. „**********“ № 27, като се спънала в надигната плочка с десния крак, паднала на дясната си страна и си пресрещнала пръстите. Свидетелят твърди, че вървял след ищцата, тъй като на мястото имало стеснение между дърво и желязна ограда.

Инцидентът станал през деня към 11:00ч. на светло и ясно време. Ищцата изпитвала силни болки в средния пръст на дясната ръка. Веднага след падането отишли в болница П., от където според свидетеля било препоръчано да се носи шина 45 дни. Шината била закупена от съпруга. Ищцата я носила един месец, а след това имало раздвижване. Две или три седмици след инцидента ищцата не можела да се обслужва сама и получавала помощ от съпруга и дъщеря . Боляло я около две седмици. Пиела обезболяващи. Тя не можела да се изкъпе, да се облича, както и да извършва домакинска работа. Около един месец й било трудно. При студено време и смяна на времето изпитва болка. Според свидетеля в целия район плочките са разбити. Свидетелят твърди, че ищцата не е ходила на работа една седмица след инцидента, но не си е пускала болничен, като това не било проблем за работодателя й. Тя е кмет на с. Гурмазово.

При преценка на показанията на свидетеля Б.М. М., отчитайки неговата заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата, но и съобразявайки всички данни по делото в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, съдът приема същите за достоверни относно механизма на настъпване на инцидента и интензитета на болките и страданията на ищцата. Съдът отчита обаче, че според медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, периодът на обездвижване на пръста на ищцата е бил 14 дни, като не се установява от нея този период да е бил удължен. Съдът кредитира изцяло информацията, съдържаща се в листа за преглед като официален документ. По отношение на продължителността на търпените болки от ищцата съдът кредитира посочената от свидетеля продължителност от две седмици, тъй като тя не се отклонява значително от стандартния период, посочен от вещото лице, а свидетелят е наблюдавал лично възстановяването на съпругата си.

От представените документи от НОИ се установява, че на ищцата не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност от ДОО, следователно тя не е ползвала отпуск по болест след инцидента. Съдът не кредитира твърденията на свидетеля, че ищцата не е посещавала работното си място за една седмица след счупването поради заинтересоваността му от изхода на спора и при отсъствието на други доказателства за това.

Престирането на интелектуален труд, каквато е работата на кмета, само по себе си не означава, че ищцата не е изпитвала болки и страдания вследствие на счупването, но е индиция за техния интензитет.

Въз основа на горепосочените доказателства съдът приема за установено, че на 3 твърдените от ищцата дата и място същата е претърпяла инцидент, спъвайки се в неравност на тротоара и падайки, в резултат на което е счупила средния пръст на дясната си ръка.

Получената травма й е причинила болки и страдания, трудности в ежедневното обслужване, дискомфорт.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Съдът приема, че правопораждащият съдебно предявеното вземане за обезвреда фактически състав включва следните елементи, които подлежат на установяване в условия на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищеца вредоносно събитие на посочените в исковата молба дата и място; 2) претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3) настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали причина за вредоносното събитие; 4) вина – независимо от нейната форма – умисъл или небрежност.

Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в горепосочената кумулативност следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликт, така и на обвързания с гаранционнообезпечителната отговорност правен субект, негов възложител, в случая СО. Отговорността по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, технически или други правила или от характера на работата (Постановление № 9 от 28.12.1966, Пленум на ВС).