Решение № 106 от 28.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Христина Михова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200899 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия И. Г. О., против въззивно решение № 249/15.07.2024 г., постановено по ВНОХД № 247/2024 г. от Софийския апелативен съд.

В жалбата и представените в съдебното заседание писмени бележки са заявени всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърденията за допуснато нарушение на материалния закон е свързано с това, че неправилно предходните инстанции са приложили чл. 343а, ал. 1 б. „г“ от НК вместо чл.

343а, ал.1, б. „б“ от НК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се изтъкват доводи, че първоинстанционният съд е оставил без уважение редица искания на защитата : за неточности и непълноти на обвинителния акт; за отвод на прокурора; за разпит на поемните лица; за отвод на вещото лице Н.; отказ да се назначи нова автотехническа експертиза, както и съдебно- медицинска експертиза за проверка дали са спазени изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози 1

(Наредба №1/2017 г.); за извършване на следствен експеримент и пр.

Второинстанционният съдебен състав е упрекнат в ограничаванене процесуалните прА. на подсъдимия, защото е обявил в закрито съдебно заседание, че не допуска провеждане на въззивно съдебно следствие, както и че в нарушение на чл. 331 от НПК разглеждането на делото във въззивното производство е започнало без доклад. Поддържа се още, че съдът не е дал отговор на възраженията на защитата. В обобщение се изтъква, че разследващите органи и предходните инстанции не са изяснили фактическата обстановка. Наложеното на подсъдимия О. наказание от четири години лишаване от свобода е счетено за явно несправедливо, като се изтъква, че решението на апелативния съд не съответства на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Излагат се подробни аргументи за неправилна оценка на данните, съдържащи се в приложената справка за водач/нарушител, на която е акцентирал апелативният съд и недооценяване на присъстващите смекчА.щи обстоятелства, които имат превес. С жалбата са направени алтернативни искания – за оправдаване на подсъдимия О. поради недоказаност на вмененото му деяние; потвърждА.не на първоинстанционната присъда в частта по наказанието; или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание подсъдимият И. О., редовно призован не се явява.

Жалбата се поддържа от неговия защитник по изложените в нея доводи и искания. Изтъква, че решението на апелативния съд е неправилно, недоказано, необосновано, а наказанието е несправедливо и представя писмени бележки (писмена пледоария).

Частните обвинители А. А. Ш., С. А. Ш. (действащи със съгласието на майка си З. Ш.), З. М. Ш., С. А. Ш., А. Я. Ш. и А. М. К., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техния повереник, редовно призован.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Благоевград с присъда № 39/15.11.2023 г., постановена 2 по НОХД № 366/2022 г., признал подсъдимия И. Г. О. за виновен в това, че на 25.10.2020 г., на второкласен път- ІІ-84 при управление на моторно превозно средство – влекач с прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. С. Ш. и тежка телесна повреда на А. М. К., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“ във вр. с чл.343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия О. от правото да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три години. Подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен единствено по жалба на частните обвинители. С атакуваното по касационен ред решение апелативният съд е изменил първостепенния съдебен акт, като е увеличил наказанието лишаване от свобода от три на четири години и е отменил приложението на чл. 66 от НК; увеличил е и размера на наказанието по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК от три години на четири години.

Касационната жалба е частично основателна. Преди разглеждането на същата се налага уточнение на рамките на касационната проверка. Предвид установения в НПК касационен контрол върховната съдебна инстанция няма правомощия да обсъжда доказателствените материали по същество и да формира нови фактически изводи и собствени констатации за доказаност или недоказаност на обвинението, извън предвидената в чл. 354, ал. 5 от НПК хипотеза, която не е налице. Принципно, както нееднократно е посочвано в съдебната практика, оправдаването на обвиненото лице при първо разглеждане на делото от касационната инстанция е постижимо, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно поведение. В разглеждания случай отправеното искане към ВКС да пререши делото по същество, оневинявайки подсъдимия О., е неизпълнимо, доколкото приетите от апелативния съд факти описват извършено от него престъпление.

Оплакванията на касатора за несъответствие на обвинителния акт с предписанията на чл. 246, ал. 2 от НПК поради неточности и непълноти в 3 описанието на фактическата обстановка и тези, обусловени от недоволството му към дейността на изготвилия го държавен обвинител, са неоснователни.

Прочитът на поставилия началото на съдебната фаза обвинителен документ не показва отклонение от стандарта на чл. 246 от НПК. В неговата обстоятелствена част в необходимата степен са отразени фактите, които са счетени за обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него – време, място, начин на осъществяване на инкриминираното деяние, нарушенията на правилата от специалното законодателство, причинената смърт на Ш. и уврежданията на К..

Обвинението е формулирано по начин, който ясно определя предмета на доказване. След като основните съставомерни признаци на деянието по чл.

343 от НК присъстват в акта на прокурора, подсъдимият О. е бил наясно в какво е обвинен и е могъл пълноценно да се защитА. срещу предявеното му обвинение. Тезата, развита в писмените бележки, че обвинителният акт е подлежал на връщане, тъй като с него е повдигнато обвинение по чл. 343, ал.

4 във вр. с ал. 3, б. „б“ от НК, а предходните инстанции са приели правна квалификация по чл. 343а, ал. 1 б. „г“ от НК, е несподелима и не се нуждае от пространна обосновка. Достатъчно е да се посочи, че преквалификацията на деянието по посочения привилегирован състав е изцяло в полза на подсъдимия и в правомощията на решаващите съдебни състави.

Недоволството, произтичащо от факта, че държавният обвинител е изготвил обвинителен акт, към съдържанието на който се заявяват претенции, не сочи на незаконосъобразност при осъществяване на поверената на прокурора процесуална функция. Първоинстанционният съд мотивирано е отхвърлил отправеното от защитата искане за отвод на прокурора, защото изпълнението на възложените правомощия на последния не представлява израз на лично мотивирана необективност към съответния обвиняем/подсъдим.

Твърденията, отразени в жалбата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в голямата си част се отнасят до дейността на първата инстанция, които нарушения според касатора, поставени и на вниманието на въззивния съд, не са получили отговор. В представените писмените бележки като основно процесуално нарушение на втората инстанция е заявеното недоволство от „предварителното принципно отхвърляне на въззивно съдебно следствие, независимо от искането и доводите на защитата на подсъдимия. В тази връзка апелативният съд е 4 упрекнат в ограничаванене на процесуалните права на подсъдимия, тъй като с определението от 01.04.2024 г., постановено в закритото съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК, е обявил, че не допуска провеждане на въззивно съдебно следствие.

Заседанието, регламентирано в чл. 327 от НПК, за допускане на доказателства има за цел оптимална предварителна подготовка на същинското съдебно заседание. Така въззивният съд може своевременно да прецени направените с жалбата/протеста доказателствени искания и при тяхното допускане да предприеме необходимите действия за обезпечА.не на събирането им. Провеждането на това заседание се осъществява и при действието на изискването по чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 13, ал.1 от НПК за служебно събиране на доказателствени материали по почин на съда, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Преценката на решаващия второинстанционен състав за допускане на доказателствата (по искане на страните или по служебен почин) е негово суверенно правомощие и изразява вътрешното му убеждение относно необходимостта от разширяване на доказателствената основа чрез събиране и проверка на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.

Казаното в принципен план, отнесено към материалите по конкретното производство, установява, че въззивната процедура е била образувана единствено по жалба на частните обвинители с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимият О. и неговата защита не са подали въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, в чието съдържание да са отразили неизяснени обстоятелства, съответно доказателства, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд (чл. 320, ал.1 изр. последно от НПК). В този смисъл не би могло успешно да се претендира, че с постановеното на 01.04.2024 г. определение по чл. 327, ал. 1 от НПК съдът е ограничил процесуалните права на подсъдимия да представя доказателства и да изисква събирането им. Несъмнено, доказателствата могат да бъдат поискани от страните и по-късно в съдебното заседание, тъй като допускането им не е обвързано със срокове, съобразно принципната норма на чл. 107, ал. 4 от НПК. С молба от 23.05.2024 г. защитникът на подсъдимия е отправил искане за събиране на доказателства, която молба е била разгледана в проведеното на същата дата открито съдебно 5 заседание. Съдът е мотивирал своето становище, че не се налага събирането на допълнителни доказателства и е отхвърлил искането за откриване на въззивно съдебно следствие.

Възражението в жалбата, основано на този отказ на въззивния съд да допусне исканите доказателства, откривайки съдебно следствие, би могъл да съставлява аргумент за процесуално нарушение, ако това е довело до непълнота на доказателства и така е възпрепятствана възможността за установяване на релевантни факти. В разглеждания случай такова нарушение не е допуснато. Неоснователен е релевираният довод за допуснат процесуален порок поради неуважено от двете инстанции искане за разпит на поемните лица по протоколите за оглед. Твърди се, че поемните лица, присъствали при извършване на огледа от 25.10.2020 г., са избрани от насъбралите се на мястото на произшествие „съселяни“ на починалия при злополуката Ш..

Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от НПК поставя пред избора на поемните лица две отрицателни изисквания – лицата да нямат друго процесуално качество и да не са заинтересовани от изхода на делото. Сам по себе си фактът, че починалият Ш. и поемните лица са били „съселяни“ не е достатъчен, за да се приеме наличие на някаква форма на конфликт на интереси. В контекста на изискването по чл. 137, ал. 2 от НПК тяхното качество не може да бъде поставено под съмнение и със следващото твърдение в жалбата, че те са били сменени с други поемни лица при извършения допълнителен оглед на 26.10.2020 г. Последно посоченото действие по разследване е самостоятелно и в процесуалния закон няма изискване то да се извърши непременно в присъствието на същите поемни лица, макар предметът на огледа (първоначален и допълнителен) да е идентичен. Искането да бъде разпитан специалистът - технически помощник по протокола за оглед от 25.10.2020 г. очевидно не държи сметка за забраната по чл. 118, ал.1 от НПК да бъдат свидетели, участващите в наказателното производство с друго процесуално качество (виж в този см. Р № 303-2017-ІІ, Р № 507-2013- ІІІ, Р № 84-2021-ІІ и др.). Според касатора неправилно предходните инстанции са отхвърлили искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза, която да установи дали са спазени изискванията на цитираната в жалбата Наредба № 1/2017 г. при изземването и изследването на кръвните проби от трупа на Ш. и от свидетеля К.. Отказът е законосъобразен, защото става дума за съдебна преценка относно спазване на нормативни изисквания и в тази връзка 6 въззивният съд е дал достатъчни разяснения в решението си. Отправен е укор към предходната инстанция, че с недопускането на следствен експеримент с участието на съда е препятствано преодоляването на противоречията в доказателствените материали. Няма данни, включително и в посочената вече молба, депозирана от защитника във въззивното производство, да е искано провеждането на такова следствено действие. Тоест, налице е оплакване, като отправящата го страна не е генерирала искане пред решаващия въззивен съдебен състав. Съвсем отделен е въпросът, стоял пред първоинстанционния съд по повод отправено пред него такова искане, който го е отхвърлил със законосъобразни мотиви. Възражението за недопускане на поисканата „нова“ автотехническа експертиза не е съпътствано с аргументи, разкриващи позиция, че извършването й би дало нова перспектива към фактите. Именно по искане на защитата е била назначена повторна експертиза, като на експертите е възложено да извършат и допълнителни измервания на параметрите на пътя изрично в присъствието на защитника. В писменото си заключение вещите лица са дали отговор на поставените множество въпроси от защитата, идентични на тези, за които е поискана отново експертна оценка.