Решение № 568 от 13.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Бургас, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500661 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№268786/1.03.2021г. по описа на РС Бургас, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, чрез юрисконсулт Вукадинова, против Решение № 260220 от 4.02.2021г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№3455/2020 по описа на същия съд.

С посоченото решение е уважен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439, ал.2 от ГПК, като прието за установено между страните, че Я. Т. Б. ЕГН:********** не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 9977,64 лв. по изпълнително дело №20208030400272/2020 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е осъдено да заплати на ЯН. Т. Б. сума в размер на 1200 лева, представляващи направени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца- „Профи Кредит България“ ЕООД.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Според въззивника, районният съд не отчел последиците от образуването на изпълнителното производство по изп. дело № 62/2012г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, тъй като не са приложени 1 постановките, закрепени в действащото към онзи момент Постановление №3/1980г. на ППВС, отменено по-късно с ТР №2 по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, съдът отчел единствено действието на цитираното тълкувателно решение, като се е позовал на т.10, за да обоснове извода си, че погасителната давност не спира докато трае изпълнителния процес. Въззивникът счита, че след като изпълнителното дело е било висящо към момента на отмяната на ППВС №3/1980г. с тълкувателното решение, давността относно процесното вземане не е текла, понеже тълкувателното решение има действие за в бъдеще.

По изп.д.№62/12г., последното изпълнително действие, което прекъсвало погасителната давност било от 13.01.2015г., което било отбелязано на гърба на изпълнителния лист. В периода след 26.06.2015г. били предприемани изпълнителни действия, а на 3.02.2020г. било образувано изп.д.№272/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, което действие прекъсвало погасителната давност, защото с молбата за образуването му взискателят поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника. От този момент започнал да тече нов, петгодишен давностен срок, който отново бил прекъснат с изпращането на запорно съобщение до ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД от ЧСИ Таня Маджарова. Затова намира за неправилен извода на съда, че давността относно вземането на ответника била изтекла. Развити са подробни съображения, почиващи на съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, ВКС и други съдилища.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен иска на Я.Б.. Претендира разноски за въззивното производство.

При условията на евентуалност, ако разноските се възложат в тежест на въззивника, е направено възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на въззиваемия и съобразяването му с действителната фактическа и правна сложност на спора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Тошко Дичев, в качеството му на процесуален представител на Я. Т. Б.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита обжалваното решение за допустимо, валидно и обосновано, поради което иска същото да бъде потвърдено. Изложени са доводи, че ППВС №3/1980г. и ТР №2/15г. на ВКС не тълкуват една и съща правна норма, а различни- първото тълкува чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, а второто- чл.116, б.“в“ ЗЗД, като е изведено заключение, че постановлението е абсолютно погрешно и изгубило значение, а тълкувателното решение има обратно действие, считано от датата на влизане в сила на постановлението. Намира за изключително грешно становището в съдебните актове, че до 26.06.2015г. давност не е текла, дори при категорични данни за настъпила перемпция преди тази дата. Счита, че дори да се приеме, че тълкувателното решение от 2015г. няма обратно действие, това не означава, че при настъпила перемпция давността не тече. Сочи, че последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Богданова, било запорното съобщение от 13.01.2015г., а всички останали документи и книжа не представляват такива действия. Съдът е приел, че това е последното действие, с което давността е била прекъсната. Предвид обстоятелството, че взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, то изпълнителното дело се перемирало на 13.01.2017г., по силата на закона. Извършеното след тази дата от 2

ЧСИ Богданова било без правна стойност. С прекратяването на изпълнителното производство с обратна сила се заличили и последиците от образуването на изпълнителното производство, включително прекъсването на давността. Съгласно ТР №2/2015г. новата давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие- 13.01.2015г. На основание чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане били погасени и произтичащите от него допълнителни вземания- за възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Изразено е несъгласие със становището на въззивника, че ТР №2/2015г. има действие занапред- след приемането му, а няма обратно действие, като се позовава на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА и липсата на изключение по чл.50, ал.2 ЗНА.

Изтъква още, че съдебното тълкуване винаги касае приложението на даден нормативен акт и има действие от датата на влизане в сила на акта, който се тълкува. Акцентира се, че съдебната практика на различни съдилища, на които се позовава въззивника не представлява задължителна съдебна практика, каквато са тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС.

Претендира разноски.

Третото лице- помагач не е представило становище по делото, макар да е получило препис от жалбата на 31.03.2021г.

По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Съдът е сезиран с иск, предявен от ЯН. Т. Б. против ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с предмет- установяване между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумите по изпълнително дело№272/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, посочени в съобщение за образувано изпълнително дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Профи Кредит България” ЕООД , от дата 30.11.2011г. на СГС- Търговско отделение,2 VI- 4 състав по търг.д.№4612/2011г.

Твърди се, че ищецът получил съобщение за изпълнително дело с взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ведно с препис от изпълнителен лист, издаден в полза на „Профи Кредит България” ЕООД, от съдържанието на който било видно, че титуляр по изпълнителния лист било дружество, различно от взискателя. Затова намира, че взискателят, посочен в съобщението не е надлежна страна в изпълнителното производство и няма правен интерес от него. Сочи, че не е уведомяван за извършено прехвърляне на вземания, респективно- за сливане, отделяне, преобразуване на юридически лица. От съдържанието на изпълнителния лист не можело да се направи извод за извършена новация. На второ място е направил възражение за изтекла погасителна давност. Предвид разпоредбата на чл.115, ал.1 ЗЗД, ищецът намира, че давността е започнала да тече от деня, в който вземането станало 3 изискуемо и по- конкретно от датата на издаването на изпълнителния лист и е следвало да изтече към 30.11.2016г. Изтъква, че изпълнителното дело на ЧСИ Маджарова е образувано девет години след издаването на изпълнителния лист, както и че съгласно чл.117, ал.2 ГПК, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги 5 години. Заявява, че от издаването на изпълнителния лист и през следващите пет години взискателят или евентуалният приобретател на вземането са бездействали и не са предприели действия по събирането му.

Ангажирани са доказателства, претендират се разноски.

С уточняваща молба /л.10 от делото на БРС/, ищецът е конкретизирал петитума на иска и по- конкретно, че не дължина ответника сумата от 9977,64 лв.

Ответникът- „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, представляван от юрисконсулт Камелия Тодорова, е представил отговор в законния едномесечен срок от получаването на исковата молба. С него искът е оспорен като неоснователен. Оспорени са изложените в исковата молба твърдения.

Сочи се, че на 28.11.2008г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищецът бил сключен договор за револвиращ заем №1004149079. Поради неизпълнение от страна на Б., кредиторът се снабдил с изпълнителен лист от 30.11.2011г. по т.д.№4612/2011г. по описа на СГС. Въз основа на него било образувано изпълнително дело №62/2012г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова. Вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД спрямо ищеца Б. било придобито от ответното дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 8.08.2018г.

Сочи още, че от датата на образуване на изпълнителното дело- 30.01.2012г. до датата на постановяване на ТР по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла независимо дали били извършвани или не изпълнителни действия, понеже намирало приложение Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на Върховния съд. Началният момент, от който започнала да тече давността била датата 26.06.2015г., поради което датата, на която вземането следвало да бъде погасено по давност била 26.06.2020г.

При условията на евентуалност, ако не бъдат възприети горните доводи, ответникът е изброил действията по изпълнителното дело, които счита, че са довели до прекъсване на давността- образуването на изпълнителното дело по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД на 30.01.2012г., изпращане през 2013г. на множество запорни съобщения до различни банки, изпращане на нови запорни съобщения през 2015г., образуване на новото изпълнително дело- №272/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова на 3.02.2020г., налагане на запор на банковата сметка на длъжника и по второто изпълнително дело.

Изложени са и доводи по повод възраженията за липса на идентичност между взискателя по изпълнителното дело и лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист.

Посочено е, че цедентът е предоставил изрично пълномощно на цесионера за уведомяването съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Цесионерът изпратил нарочно уведомително писмо до ищеца, което се върнало непотърсено. Това не освобождавало ищеца от отговорност спрямо новия кредитор, понеже в т.15.2 от ОУ по договора за револвиращ заем, ищецът поел задължение да информира кредитора за всяка промяна на постоянния или настоящия си адрес. Счита, че 4 уведомлението не е получено по вина на ищеца, поради което длъжникът по договора за кредит бил надлежно уведомен за цесията. В случай, че съдът приеме обратното, моли съдът да зачете възприетото в практиката становище, че получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане, съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника. Цитирана е съдебна практика. Затова счита, че след като вземането по договора за револвиращ кредит е описано в Приложение №1А, представляващо неразделна част от договора за цесия, считано от 8.08.2018г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Изведено е заключение, че вземането на взискателя към ищеца не е погасено по давност, поради което се иска отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.