Решение № 695 от 04.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. П., 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20225330201162 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 4080960, издаден от ОД на МВР - П., с който на С. Г. А., ЕГН **********, в качеството му на собственик на МПС ,,Сеат Ибиза‘‘ с рег. № **** на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 23.10.2020г. в 14:02 ч. в гр. П., бул. „А.ш., срещу номер 1 в посока гр. А. при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 74 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата жалбоподателят А., чрез **** адв.

М. обжалва посочения електронен фиш като незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, но депозира становище по съществото на спора. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С насрочването на делото, Съдът изиска доказателства от въззиваемата страна за връчването на електронния фиш на жалбоподателя, но такива не бяха представени, поради което следва да се приеме, че подадената жалба е в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР – гр. П./, мястото /гр. П., бул. „А.ш., срещу номер 1 в посока гр. А., точният час на извършване на нарушението /14:02ч./, датата на извършване на нарушението /23.10.2020 г./, регистрационният номер на управляваното МПС /****/. Видно от справката за собственост на МПС, която беше изискана от Съда, се установява, че същото е собственост на С. Г. А. с ЕГН: **********, като същият не се е възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е посочил, че друго лице е управлявало МПС-то.

В атакувания електронен фиш е налице и пълно описание на нарушението /управление на лек автомобил със скорост от 74 км/ч, при ограничение 50км/ч, въведено при шофиране в населено място/. Отразено е превишението на скоростта /24км. ч/. Посочена е и нарушената разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лв./, основанието, на което се налага /чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /в 14 - дневен срок по указаната сметка на името на отбелязания във фиша фонд/. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и установеният толеранс на измерената скорост от минус 3км/ч. На фотоснимката, приложена към ел. фиш е посочена измерената скорост на движение на МПС- 77 км/ч., а в електронния фиш е отразена скорост с вече взет предвид толеранс, а именно - 74 км/ч.

Относно обстоятелството, че нарушението е установено посредством заснемането му с мобилно автоматизирано техническо средство за видеоконтрол, то не съществува спор между страните, а и това се установява от всички събрани по делото доказателства - електронен фиш серия „К“ № 4080960, Доказателства за вписване на ,,TFR1-M’’ на одобрените за използване типове средства за измерване, Протокол от проверка № 8-3320/28.09.2020 г., Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (наричана за краткост Наредбата), както и снимков материал на разположението на уреда /нарочно изискан с насрочването на делото/.

Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест, считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.

Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към него снимков материал. От приложения по делото Протокол за използване на АТСС се установява, че техническото средство- радар е било 2 позиционирано в гр. П., бул. „А.ш., срещу номер 1. Работата с техническото средство е започнала на 23.10.2020г. в 12.00ч. и е приключила в 16.00ч. на същата дата. Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Съдът счита и че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротивизмерената с техническото средство скорост на движение е 74 км/ч. при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

Превишението е повече е от почти два пъти над разрешената скорост и разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.

Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.

Основното възражение на **** на жалбоподателя беше свързано с това, че липсва коректно описание на нарушението. В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е изяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице. В тази насока са Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – П., Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д.

№ 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – П., Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – П., Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – П..

В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто и да било процесуален пропуск.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, като жалбоподателят С.А. се осъди да й ги заплати.

Предвид гореизложеното, атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 4080960, издаден от ОД на МВР - П., с който на С. Г. А., ЕГН **********, в качеството му на собственик на МПС ,,Сеат Ибиза‘‘ с рег. № **** на основание чл. 182, ал. 1, т.

3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 23.10.2020г. в 14:02 ч. в гр. П., бул. „А.ш., срещу номер 1 в посока гр. А. при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 74 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР на МВР гр.

П. сумата в размер от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П., в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4