Решение № 138 от 06.06.2023, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 673/2022
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 06.06.2023
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Сливница, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200673 по описа за 2022 година „ТРАНСТРОЙ 2001” ООД, ЕИК: 130543412, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „***“ № 4, представлявано от управителя И.П.И., обжалва наказателно постановление № 23-2200476, издадено на 29.09.2022 г. от и.д. директора на Д„ИТ-СО”, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда му е наложена «имуществена санкция» в размер на 2 500 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ, вр. чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че констатациите в АУАН и в наказателното постановление не отговарят на фактическата обстановка, поради обстоятелството, че лицето М.И.М. не е полагало физически труд съобразно посочената в трудовия му договор длъжност „кофражист“, преди подаване на уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Жалбоподателят счита, че не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нито съставомерните му признаци, доколкото в АУАН и НП като изпълнително деяние е посочено „допуснал до работа“, а допускането в обекта на лица без връчено уведомление по чл. 63, ал.2 от КТ не се забранява и такова деяние не е обявено от закона за наказуемо, което от своя страна води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Претендира отмяна на НП, алтернативно – намаляване размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява, представлява се от адв. Ц., който поддържа жалбата. Допълва доводи, относно факта, че АНО не оспорва това, че М.М.а е получил копие от трудовия договор, като 1 единственият проблем е, че не е получил съобщението от НАП, във връзка с което са представили доказателство, че системата не е работила.
Административнонаказващият орган Дирекция ”Инспекция по труда – Софийска област“, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Иванов, с представено надлежно пълномощно по делото. Същият изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 23.08.2022 г., свидетелките, П. Д. Е. и Д. П. Й., служители в ДОИТ София област, в работно време, извършват проверка за спазване на трудовото законодателство на строителен обект „Триетажна жилищна сграда с гараж“ със ЗП 122,60 кв.м. и РЗП 347,71 кв.м. и водоплътна изгребна яма, УПИ-ХI761 по плана на Община Б., стопанисван от „Транстрой 2001“ ООД, с ЕИК 130543412. При извършената проверка в 13.35 часа на въпросния обект лицето М.И.М., ЕГН **********, е заварено да полага труд като „кофражист“ в „Транстрой 2001“ ООД, като същият лично е попълнил декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ, в която е заявил, че работи на въпросния обект от един месец. От предоставената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал.5 от КТ с вх. № 23388223023587/23.08.2022 г. е видно, че работодателят е рeгистрирал трудовия договор на лицето в ТД на НАП на 23.08.2022 г. в 14.37 часа.
След извършването на проверката, е връчена призовка за довършване на проверката в ДОИТ София област на 29.08.2022 г. и управляващият фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката, като представи описаните в призовката документи. По време на проверката, нито на място, нито в ДОИТ са представени доказателства, че лицето М.И.М., ЕГН **********, е допуснато на работа на въпросния строителен обект, след като му е било връчено копие от трудовия му договор и уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ.
За констатираното, на жалбоподателя, в качеството му „работодател” по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, бил съставен АУАН № 23-2200476 от 29.08.2022 г., който бил връчен срещу подпис на П.И..И. - пълномощник на управителя на „ТРАНСТРОЙ 2001” ООД, с ЕИК: 130543412, на същата дата. Видно от представения АУАН, пълномощникът на дружеството-жалбодател е изложил саморъчни обяснения, а именно: че на 22.08.2022 г. в сайта на НАП е прикачено писмо относно проблем в системата и че до 23.08.2022 г., до 14.30 часа, отново е имало проблем, като моли това да бъде взето под внимание от 2
АНО.
Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото.
Въз основа на съставения АУАН № 23-2200476 от 29.08.2022 г., и.д. директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област издава наказателно постановление № 23-220476/29.09.2022 г., с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружествотожалбоподател му е наложена «имуществена санкция» в размер 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2, във вр. чл. 63, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените на основание чл.
283 от
НПК писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка.
Съдът не кредитира единствено показанията на свидетеля М.И.М., като противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал и поспециално – на собственоръчно попълнетата от свидетеля М. декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.10.2022 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на 11.10.2022 г., видно от направеното отбелязване. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН – 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използваното словосъчетание в разпоредбата:
"Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа….". В конкретния случай, съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 23-2200476 от 29.08.2022 г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
3 административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН, административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от и.д. директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област наказателно постановление № 23-2200476, издадено на 29.09.2022 г., се явява законосъобразно от формална страна.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Според нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно ал.2 от същата норма, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Съотнасянето на така цитираните законови норми към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че е налице пълно съответствие между сочените като нарушени разпоредби на закона и словесното описание на констатираното нарушение. В конкретния случай работодателят, макар и длъжен да предостави на работника гореописаните документи, е допуснал работника на работа, преди да регистрира в НАП по надлежния ред трудовия договор на същия. Работодателят твърди, че технически проблем в портала на НАП е причина за забавянето на изискуемата по закон регистрация на процесния трудов договор. Дори и да е бил налице такъв проблем, обаче, работодателят е бил длъжен да не допуска до работа лицето М.И.М., докато не получи официално потвърждение от НАП, че трудовият му договор е надлежно регистриран, като това му задължение е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. Твърденията, че лицето М.И.М. само е присъствал на строителния обект, без да извършва в действителност трудовата дейност, за която е нает, съдът намира за недоказани.
Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в 4 размер от 1500 до 15 000 лв. В случая, на дружеството-жалбоподател е наложена санкция в размер на 2 500 лева, който съдът намира за прекомерно завишен, предвид тежестта на нарушението, както и предвид обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за предходни налагани санкции по отношение на дружеството-жалбоподател за други или за същото административно нарушение. Воден от горното, съдът счита, че така определеният размер на имуществената санкция, наложена на дружествотожалбоподател се явява прекомерно завишен и същият следва да бъде намален до законовия минимален размер, който се явява съответен на извършеното нарушение и настъпилите вредни последици от него и е съобразен с всички обстоятелства по делото.
В случая не се констатираха основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът отчете, че нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да измени процесното наказателно постановление, като намали размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал. 3 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, а въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева, съобразно изменението на наказателното постановление - в частта относно размера на наложената имуществена санкция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-220476, издадено на 29.09.2022 г. от и.д.директор на Дирекция „Инспекция по труда – София област”, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „ТРАНСТРОЙ 2001” ООД, с ЕИК: 130543412, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “***“ № 4, представлявано от управителя И.П.И., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. ал.1 от КТ, като намалява размера на наложеното наказание “имуществена санкция” от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ТРАНСТРОЙ 2001” ООД, с ЕИК: 130543412, със
5 седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “***“ № 4, представлявано от управителя И.П.И., да заплати на Дирекция “Инспекция по труда – София област“ направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.