Решение № 5553 от 20.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5553 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20261100507573 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано e по жалба с вх. № 96743/16.07.2026 г. по вх.рег. на СГС, подадена от „СИП“ ЕООД, ЕИК 040582551, длъжник по изпълнително дело № 20248410400623/2024 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, срещу Разпореждане от 02.06.2026 г. на ЧСИ Н.М., по изпълнително дело № 20248410400623/2024 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се навеждат доводи, че от образуването на изпълнителното дело на 29.03.2024 г. до деня на налагане на запор на сметките на „СИП“ ЕООД - 20.05.2026 г. са минали повече от 2 години без предприемане на валидно изпълнително действие и това трябва да е констатирано от ЧСИ Н.М. по силата на закона, който е трябвало да преустанови изпълнението и да вдигне наложените запори поради настъпили последици по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Обжалва разпореждането с искане да бъде отменен отказа за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело и възстановяване на неправомерно изтеглени суми от сметката на „СИП“ ЕООД като недължими към момента на предприемане на изпълнителните действия.

Взискателят „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е представил становище, с което 1 навежда доводи за неоснователност на подадената жалба, поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Частен съдебен изпълнител Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е депозирал мотиви във връзка с постановения акт, като счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не е налице двугодишен период, през който да не са извършвани изпълнителни действия.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 19.02.2024 г. по молба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 20231110133920/2023 г. на Софийски районен съд, срещу „СИП“ ЕООД, за заплащане на следните суми: 136.75 лева - главница за месечни такси и потребление, 424.90 лева - неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.06.2023 г. до окончателиото изплащане на задължението, 56.71 лв. – представляваща мораторна лихва за периода от 12.02.2022 г. до 18.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 21.25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Съобщението за образувано изпълнително дело до длъжника „СИП“ ЕООД, ЕИК 040582551, е връчено чрез залепване на уведомление на адреса на седалището на длъжника.

На 27.01.2026 г. по делото е постъпила молба с вх. № 010731/27.01.2026 г. от взискателя „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с искане да се направи нова справка и да се наложат запори на вземанията на длъжника по открити банкови сметки.

С молбата също така взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С 2 броя Разпореждания от 19.05.2026 г. са наложени запори на МПС, собственост на длъжника, както и запор на вземания по банкови сметки, открити в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Длъжникът e уведомен за наложените запори чрез управителя си. B резултат на наложения запор на 27.05.2026 г. третото задължено лице „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД e 2 наредило по сметка на ЧСИ сума в размер на 803.32 евро.

На 29.05.2026 г. управителят на длъжника се е запознал с изпълнителното дело и е получил копия от документи, след което на 02.06.2026 г. е депозирал заявление за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК. С Разпореждане от същата дата ЧСИ е отказал да уважи заявлението, за което длъжникът е уведомен на 15.06.2026 г.

На 02.07.2026 г. в кантората на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, е постъпила жалба с вх. № 039999/02.07.2026 г., подадена от длъжника „СИП“ ЕООД, ЕИК 040582551.

Първоначално с Разпореждане от 02.07.2026 г. постъпилата жалба е оставена без движение до заплащане на дължимите такси по администрирането . Длъжникът e уведомен по електронната поща, както сам е поискал да 6ъде уведомяван. На 14.07.2026 г. със заявление с вх. № 044245/14.07.2026 г. са представени доказателства за отстранени нередовности.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на 13.07.2026 г. и същият е депозирал становище с вх. № 043943/14.07.2026 г., в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.

При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, платена е изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече 3 настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от 19.02.2024 г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т.

4

8 от ГПК.

Видно от документите по делото и описаните по-горе действия, от този момент нататък не се установява да е налице период от повече от две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия по процесното изпълнително дело, тъй като взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес чрез активното си поведение.

С оглед на гореизложеното, по делото не са настъпили предпоставките за прогласяване на неговото прекратяване съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника „СИП“ ЕООД.

Предвид изложеното, по делото не се установява изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съдебният изпълнител правилно е отказал издаването на акт, с който да констатира прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 96743/16.07.2026 г. по вх.рег. на СГС, на „СИП“ ЕООД, ЕИК 040582551 - длъжник по изпълнително дело № 20248410400623/2024 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, срещу отказа на съдебният изпълнител д а прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5