Определение № 2898 от 12.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2898 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500445 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 1366/27.02.2026г. по описа на РС- Карнобат, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Дишлев, срещу разпореждане № 144 от 20.02.2026г. по ч.гр.д.№ 172/2026г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Б. В. Г..

Изложени са оплаквания, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен.

Намира за незаконосъобразен извода на съда, че с разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК законодателят е дал възможност на съда да извърши цялостна преценка относно конкретния договор за потребителски кредит и свързания с него договор за цесия относно наличието на неравноправни клаузи, допустимост и изискуемост на претендираното задължение; че едно от обстоятелствата, за които съдът служебно е дали заявителят е легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника в заповедното производство; както и че заявителят е длъжен да представи доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

След анализ на нормативната уредба, регламентираща производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е изведено становище, че в това производство преценката на съда дали подаденото заявление следва да бъде уважено е ограничена, като се свежда до проверка за наличието на положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 ГПК. Цитирана е съдебна практика на окръжни съдилища. Развити са съображения, че разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК изброява изчерпателно писмените доказателства, които следва да бъдат представени от 1 заявителя, като няма основание същата да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл, сред които не са договора за цесия /който е сключен между други страни/, както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови нов съдебен акт по същество. Не се представят нови доказателства.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 172/2026г. по описа на Районен съд Карнобат е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 и изпълнителен лист против Б. В. Г. с настоящ адрес в ***, за следните суми:

- 770,60 евро- главница за периода от 10.02.2021г. до 26.06.2025г.;

- 115,97 евро - договорна лихва за периода от 10.02.2021г. до 26.06.2025г.;

- обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 62,98 евро., начислено за периода 27.06.2025г. до 6.02.2026г.;

- законна лихва върху главницата от 6.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението.

Посочено е в т.3.2 от заявлението, че задължението произтича от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18417769 от 10.02.2021г., сключен между „Юробанк България“ АД в качеството на кредитор и Б. В. Г. в качеството на кредитополучател, прехвърлено от кредитора с договор за цесия /Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ от 15.02.2022г. на „АСВ“ ЕАД. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо от 23.07.2025г., изпратено от заявителя, в качеството на пълномощник на цедента, с известие за доставяне.

В т.5 от заявлението, като обстоятелства, от които произтича вземането са изложени следните фактически твърдения:

На 10.02.2022г. между „Юробанк България“ АД и ответника бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 10.02.2021г., по силата на който на ответника бил предоставен револвиращ кредит в размер на 2000 лв. Лихвата се начислявала върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявявала като дължима лихва в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 226,82 лв. за процесния период.

2

Кредиторът предоставил на кредитополучателя кредитна карта „Mastercard“ с персонален идентификационен номер. Картата позволявала от нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства, както и други услуги, достъпни през тези устройства в страната и чужбина. Кредополучателят имал право да усвоява предоставения му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размер на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора.

Претендират се и разноски.

Като приложения са представени: Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- 18417769 със страни „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ /Кредитор/ и Б. В. Г.

/Кредитополучател/; Усвояване CREX18417763, застраховка за картодържатели, договор за застрахователно посредничество, сертификат № ***, Общи условия за застрахователна програма „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ и „Над 66г.“ за картодържателите на кредитни карти, издадени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България“, добавък към сертификата, декларация за предоставяне на лични данни, Стандартен европейски формуляр.

С разпореждане № 448 от 11.02.2026г. районният съд е оставил без движение производството по делото и е указал на заявителя в тридневен срок да отстрани нередовностите на заявлението, като представи доказателства за твърденията си за извършената цесия и приложението към нея /рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и „АСВ“ ЕАД и Приложение №1 към него, както и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата/.

Мотивирал се е, че липсват доказателства за обстоятелствата, изложени в заявлението.

Освен това съдът е констатирал, че не е внесена дължимата държавна такса от 16,14 евро по сметката на съда. Указани са последиците при неизпълнение на тези указания, а именно, че заявлението ще бъде отхвърлено, а производството ще бъде прекратено.

В дадения му срок заявителят е депозирал молба с вх. № 881/12.02.2026г., с която е представил доказателства за внесена държавна такса.

На 19.02.2026г. заявителят е депозирал молба до съда, в която е цитирал съдебна практика в подкрепа на становището му, което е възпроизведено и в частната жалба, че договора за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор, за да бъде изискван и той. Изтъква също, че този договор е неформален, а писмена форма ще е необходима с оглед евентуално доказване пред съда на неговото съществуване, което би могло да стане само в един бъдещ исков процес при условие, че бъде подадено възражение от длъжника. Изтъква, че ако съдът все пак държи да активната легитимация на заявителя по заявлението по чл.410 ГПК, когато той се позовава и на договор за цесия, на този етап достатъчна индиция е обстоятелството, че заявителят разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента. Затова намира, че договорът за цесия не попада в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК, доколкото в 3 тесен смисъл не представлява изменение на съдържанието на договора за потребителски кредит, а само води до промяна на едната страна по облигационното правоотношение, което се осъществява с друг договор- този за цесия, по отношение на който съдът няма право да проверява наличието на неравноправни клаузи, тъй като договорът за цесия не е договор с потребител. Сочи се, че нормата на чл.410, ал.3 от ГПК изброява изчерпателно какви приложения следва да представи заявителя, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител и не предвижда представянето на уведомление до длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Акцентира, че уведомлението до длъжника не е условие за действителност на договора, както и за прехвърлителното действие на договора за цесия, като въпросът дали длъжникът е уведомен за цесията е въпрос на бъдещо исково производство, а не на заповедното.

Развити са пространни съображения относно характера на заповедното производство по чл.410 ГПК. Не са изпълнени указанията на КРС и не са представени изисканите от него документи.

С обжалваното определение №144 от 20.02.2026г. районният съд е отхвърлил заявлението изцяло и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда за това дали е основателно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК включва съответствието на искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е подсъден на РС, дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, дали вземането произтича от договор, сключен с потребител, в който случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/.

В случая, за да отхвърли заявлението, районният съд се е позовал единствено на неизпълнението на указанията му за отстраняване на констатирани от него нередовности по чл.410, ал.3 ГПК /липса на доказателства за извършена цесия/, с което било нарушено правото на защита на длъжника.

Според настоящият съдебен състав в настоящия случай е налице друга нередовност на заявлението, която не е отстранена от първоинстанционния съд, а е от съществено значение за потребителската защита, която съдът е длъжен да извърши служебно на основание чл.7, ал.3 от ГПК. В случая, при твърдения, че негов праводател е „Юробанк България“ АД, с който е бил сключен договора с длъжника, заявителят е следвало да представи договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта и всички приложения към него, сключени с „Юробанк България“ АД.

Такива по делото не са представени, а приложените касаят друга финансова институция. По тази причина на първо място районният съд е следвало да даде указания по чл.411, ал.2 ГПК заявителят да представи договора между „Юробанк България“ АД и длъжника за отпускане на револвиращ потребителски кредит и всички необходими приложения към него. Това обаче не е сторено.

Тази нередовност не може да бъде отстранена от въззивната инстанция в производството по чл.278 ГПК, доколкото липсва подобна правна уредба както в общите 4 правила на ГПК, така и в Глава XXXVII „Заповедно производство“ на ГПК.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на нов съдебен състав на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на отстраняване нередовностите на заявлението, констатирани от въззивната инстанция.

На самостоятелно основание следва да се отмени като неправилно и определението в частта, с която производството по ч.гр.д.№172/2026г. на КРС е прекратено. В случая, с отхвърлянето на заявлението е налице произнасяне на районния съд по същество, макар и в хипотезата на нередовност на заявлението, поради което съдът неправилно е постановил прекратителен диспозитив.