Определение № 1711 от 22.12.2021, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 972/2021
- Вид
- Определение № 1711
- Подписан
- 22.12.2021
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 т.1 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 т.1 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.198 ал.1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.66 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.67 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.73 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25а, ал.3 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1711 гр.Плевен, 22.12.2021 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 972/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Административен съд Плевен е подадена жалба от л.св.Р.Я.П., изтърпяващ наказание в затвора Белене, против Протокол №5/06.08.2015г. на Комисия по изпълнение на наказанията към ОЗ Белене и против Заповед №810/12.08.2016г. на Началника на затвора Белене, като се иска обявяване на тяхната нищожност.
В жалбата се твърди, че от
01.06.2012г. е задържан незаконно без присъда, без обвинение и без мярка за задържане. Твърди се още, че от 13.09.2007г. до 12.08.2016г. е бил изолиран на Специален режим, самостоятелно в ЗПС. Твърди се също, че според администрацията на затвора Белене, от 01.06.2012г. започва да търпи доживотна присъда, като в нарушение на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС и без негово знание, с Протокол №5/06.08.2015г. режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от Специален на Строг. Сочи се, че със Заповед №810/12.08.2016г. незаконосъобразно е настанен с други лишени от свобода. В заключение се моли обжалваните актове да бъдат обявени за нищожни. С допълнително заявление е направено искане за спиране изпълнението на обжалваните актове на основание чл.166 от АПК.
Препис от жалбата е изпратена на
Началника на затвора Белене за представяне на преписката и становище по допустимостта и основателността й, както и за становище по искането с правно основание чл.166 от АПК, в срок до 10.00ч. на 22.12.2021г.
Жалбата на л.св.П. е оставена без движение, като е указано в срок до 10.00часа на 22.12.2021г. да посочи изрично в какво се състои порочността на обжалваните актове, като лицето е предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания. Във връзка с искането по чл.166 от АПК на л.св. е указано в срок до 10.00часа на 22.12.2021г. да посочи и представи доказателства, че от предварителното изпълнение на актовете търпи значителни и трудно поправими вреди.
С писмо вх.№6488/21.12.2021г., депозирано в съда в 15.57часа, от ответника, чрез процесуален представител юрисконсулт П. П., е представена административната преписка, като е изразено становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата на л.св.П..
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
На 22.12.2021г. в 10.05часа от л.св.П. е депозирано уточнение, че порочността на обжалваните актове се състои в тяхното издаване в нарушение на чл.198 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, като отново иска да бъдат обявени за нищожни. Допълнително са направени доказателствени искания за разпит на свидетели.
От ответника е представено допълнително справка, от която се установява, че със Заповед №810/12.08.2016г. л.св.Р.П. е преместен от ЗПС в 4гр., като това преместване е осъществено, за да бъде настанен лишеният от свобода в посочената група с цел неговото социализиране в условията на затвора. Видно е още, че след тази заповед са издавани други заповеди за преместване, поради което тази заповед вече не се прилага.
След като се запозна със становищата на страните, доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:
От административната преписка е видно, че с Протокол №5/06.08.2015г. на Комисия по чл.73 ал.1 от ЗИНЗС за изпълнение на наказанията при затвора
Белене е взето решение за замяна режима на изтърпяване на наказание на л.св.Р.П. в следващ по-лек, а именно от Специален на Строг.
Видно е още, че със Заповед №810/12.08.2016г. л.св.Р.П. е преместен от ЗПС в 4гр. на затвора Белене, считано от 12.08.2016г.
Именно тези актове са предмет на обжалване от л.св.П..
От доказателствата по делото се установява още, че
Заповед №810/12.08.2016г. е със отпаднало действие, доколкото след нея са издавани множество заповеди, с които л.св. е преместван.
Съгласно чл.73 ал.1 от ЗИНЗС, отм.ДВ бр.13/2017г. в сила от 7.02.2017г., към всеки затвор се създава комисия по изпълнение на наказанието в състав: председател - началникът на затвора, членове - представител на наблюдателната комисия, заместник-началникът на затвора по режимно-охранителната дейност, ръководителят на направлението за социална и възпитателна работа и психологът на затвора.
А според чл.74 от ЗИНЗС, отм.ДВ бр.13/2017г. в сила от 7.02.2017г., комисията по изпълнение на наказанията: 1.заменя режима на изтърпяване на наказанието в по-лек; 2.премества лишения от свобода в затворническо заведение от по-лек тип; 3. заменя режима в по-тежък в рамките на определения от съда режим; 4. предлага на окръжния съд промяна в по-тежък на първоначално определения режим за изпълнение на наказанието; 5. предлага на окръжния съд лишени от свобода за преместване в затворническо заведение от по-тежък тип; 6. предлага на окръжния съд предсрочно и условно предсрочно освобождаване със или без налагане на пробационни мерки; 7. премества осъдените на доживотен затвор в общи помещения с останалите лишени от свобода, като решенията на комисията по изпълнение на наказанията по ал. 1, т. 3 подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора и когато отмени решението на комисията, окръжният съд се произнася по същество.
Видно от гореизложеното е, че не е предвиден ред за обжалване на тези актове, с изключение на замяната на режима в по-тежък. Тези разпоредби са отменени и са въведени измененията на разпоредбите на чл.66 и чл.67 от ЗИНЗС, в сила от 7.02.2017г., като замяната на режима става въз основа на заповед на началника на затвора, за която вече изрично е предвидено обжалване по съдебен ред пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
Т.е. налага се извода, че обжалваният Протокол №5/06.08.2015г. не представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не подлежи на обжалване по съдебен ред. Този протокол е вътрешноведомствен акт, с който се изпълняват задълженията на длъжностните лица от затворническата администрация във връзка с режима на изтърпяване на наказанието. Актът, който подлежи на обжалване, съобразно чл.66 и чл.67 от ЗИНЗС е заповедта на началника на съответния затвор.
Ето защо жалбата на л.св.П. срещу Протокол №5/06.08.2015г. е недопустима.
По отношение Заповед №810/12.08.2016г., с която л.св.Р.П. е преместен от ЗПС в 4гр. на затвора Белене, считано от 12.08.2016г., следва да се посочи, че същата е с отпаднало действие и не се прилага, доколкото след нейното издаване, са издадени други заповеди, вкл. и през 2020г. касаещи преместването на л.св., въз основа на които последният е настанен с други лишени от свобода. Т.е. за него липсва правен интерес за оспорване на Заповед №810/12.08.2016г. Жалбата срещу тази заповед също е недопустима.
Тъй като жалбата на л.св.П. срещу Протокол
№5/06.08.2015г. на Комисия по изпълнение на наказанията към ОЗ Белене и Заповед №810/12.08.2016г. на Началника на затвора Белене е недопустима, то недопустимо е и искането с правно основание чл.166 от АПК за спиране предварителното изпълнение на обжалваните актове. Същото следва да бъде оставено без разглеждане.
При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Доколкото упълномощеният юрисконсулт е представил писмено становище, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмено становище съгласно чл.25а, ал.3 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. За разликата до 100лева искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.159 т.1 и т.4 от АПК и чл.166 ал.3 от АПК, съдът О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането с правно основание чл.166 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Протокол
№5/06.08.2015г. на Комисия по изпълнение на наказанията към ОЗ Белене и Заповед №810/12.08.2016г. на Началника на затвора Белене.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на л.св.Р.Я.П., изтърпяващ наказание в затвора Белене, против Протокол №5/06.08.2015г. на Комисия по изпълнение на наказанията към ОЗ Белене и против Заповед №810/12.08.2016г. на Началника на затвора Белене.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №972 по описа за
2021 г. на Административен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Р.Я.П., понастоящем изтърпяващ наказание в затвора Белене, с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София разноски в размер на 50лева /петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на ответника за присъждане на разноски за разликата до 100лева /сто лева/.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Плевен, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от определението да се изпратят на страните чрез администрацията на затвора Белене по факс, респ. ел. поща.
СЪДИЯ:
/п/