Определение № 1875 от 05.06.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1875 гр. П., 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20261720103181 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, срещу М. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20252110101069/2025 г. по описа на Районен съд – А..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д. № 20252110101069/2025 г. по описа на Районен съд – А. се установява, че на 22.12.2025 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. Ц. М. да заплати на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата 571,23 лв. – главница за периода от 20.04.2022 г. до 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 80,43 лв. – мораторна лихва за периода от 09.06.2024 г. до 01.12.2025 г., както и направените в заповедното производство разноски.

Установява се още, че с разпореждане от 23.02.2026 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, приемайки, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.

От материалите по заповедното дело се установява, че до длъжника е било изпратено съобщение от 22.12.2025 г. на адрес: гр. П., ул. „****, с приложена заповедта за изпълнение. От отбелязванията на призовкаря по разписката към това съобщение се чете, че адреса е посетен на 22.12.2025г., 04.04.2026г., на 15.01.2026г. и на 27.01.2026г., но не е намерен никой на адреса и на оставени известия не се отзовават лица за получаване на съдебните книжа, т.е. никъде не съдържа удостоверяване д а са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, нито посочване на източник на такива данни.

По-късно е изготвено и второ съобщение от 29.01.2026 г. отново до длъжника на адрес: гр. П., ул. „****, като от . По разписката към това съобщение е отбелязано:

„Лицето не намерено. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 01.02.2026г. до 17.02. никой не дойде за съдебните книжа“. И в това съобщение обаче липсва удостоверяване призовкарят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след 1 справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, както и липсва посочване на източник на такива данни.

Отделно от това по делото е приложено и съобщение от 29.01.2026 г., адресирано до длъжника чрез лице за съдебен адрес – работодател „***“ ЕАД, гр. Р., ул. „*****, в което е посочено, че дружеството е в несъстоятелност и няма представител, който да получи соъбщението. Самото изпращане на съобщение чрез работодател не замества законовото изискване по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за конкретни и удостоверени с източник сведения, че длъжникът не живее на адреса.

От приложената по настоящото дело справка от НБД „Население“ се установява, че както постоянният, така и настоящият адрес на ответника М. Ц. М. съвпадат и са именно: гр. П., ул. „****.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са недопустими.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимостта му и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания за предявяване на иск се дават, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай от материалите по приложеното заповедно дело не се установява да са били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В съобщенията и разписките липсва удостоверяване от призовкаря, че е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, както и липсва посочване на източник на такива данни.

Отразени са единствено действия по неуспешно връчване, което не е достатъчно, за да възникне правото на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК.

При това положение не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради липса на надлежно събрани и удостоверени данни, че длъжникът не живее на адреса, издадената заповед за изпълнение е влязла в сила след изтичане на срока за възражение. Оттук следва, че липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Предявените искове следва да бъдат върнати като недопустими, а производството по делото – прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

След влизане в сила на настоящото определение, приложеното ч.гр.д. № 20252110101069/2025 г. по описа на Районен съд – А. следва да бъде върнато на заповедния съд, ведно с препис от настоящия съдебен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА като недопустима исковата молба с вх.№ 10616/24.03.2026 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, срещу М. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„****, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземанията, предмет на Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20252110101069/2025 г. по описа на Районен съд – А..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3181 / 2026 г. по описа на Районен съд – П. като недопустимо.

ПРИЕМА, че Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20252110101069/2025 г. по описа на Районен съд – А., не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

След влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. № 20252110101069/2025 г. по описа на Районен съд – А. да се върне на заповедния съд, ведно с препис от настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3