Решение № 18420 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18420 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110103859 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. А. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД. От ищеца е депозирана молба с вх. № 222264/24.06.2025 г., с която прави уточнения на предявените искове, с оглед дадени от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, дадени с разпореждане № 85873/31.05.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2929846 на 27.02.2024 г. По силата на договора му била предоставена сумата от 4700,00 лева, при 24 погасителни вноски, при годишен лихвен процент от 20 % и годишен процент на разходите – 21.94 %. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем, сключил с втория ответник - „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че във връзка с договора за поръчителство, следвало да заплати на дружеството заемател „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 3 789 лв., представляваща възнаграждение за поръчителство, чието заплащане било разсрочено заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД следвало да осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Била реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Ай тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта, представлявало част от ГПР по кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите надхвърлял допустимия по закон размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и при сключването му не са спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Ай тръст“ ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Сочи, че последният няма основание, тъй като обезпечава 1 задължения по нищожен договор за паричен заем. Счита, че същият противоречи, както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Навежда твърдения, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел изгода на кредитора. Сочи наличие на свързаност между дружествата „Кредисимо“ ЕАД и ответника „Ай тръст“ ЕООД, като печалбата на ответника се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а именно „Кредисимо“ ЕАД. На следващо място поддържа, че поради нищожния характер на атакувания договор, ищеца не е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя, нито договорна лихва, а единствено чистата стойност на главницата. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство, както и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Със същия оспорва предявените искове по основание и моли същите да бъдат отхвърлени в цялост. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2929846/27.02.2024 г. Поддържа, че към настоящия момент задължението на кредитополучателя по процесния договор е изцяло предсрочно доброволно погасено. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. По съображения изложени в отговора счита, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респ. разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушения на чл. 19 ЗПК. Подробно описва процедурата по отпускане на кредит.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай тръст“ ЕАД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В указания от съда срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от втория ответника „Ай тръст“ ЕООД. Същият оспорва, както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите. Описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Навежда твърдения, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредите вече са договорени между страните. Сочи, че сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай тръст“ ЕООД, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните договори за паричен заем № 2929846/27.02.2024 г. и договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем № 203508899/27.02.2024 г. От съдържанието на представения договор за потребителски кредит № 2929846/27.02.2024г. и приложение № 1 2 към него се установява, че договорът е сключен за срок от двадесет и четири месеца, считано от датата на усвоявана не кредита по реда на Общите условия. Видно от клаузата на т. 7 и т.

8 от приложението между страните е уговорен ГЛП в размер на 20,00 % и ГПР – 21.94 %.

Видно от клаузата на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски заем заемателят е поел задължение да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора, съответно договорът не поражда действие между кредитора и кредитополучателя.

От представения по делото договор за предоставяне на поръчителство № 20350889927.02.2024г., сключен между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД, се установява, че вторият ответник в качеството на поръчител се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред последния солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит срещу заплащане на възнаграждение от потребителя на поръчителя. Съгласно чл.4, ал.4 от договора за поръчителство е уговорено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД, като съобразно ал. 5 „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на 3 възнаграждение по този договор съгласно ал.4, т.2. и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Видно от представеното приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер 218.17 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, като е посочено, че възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита. От представения по делото договор за поръчителство от 27.02.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД се установява, че „Ай тръст“ ЕООД в качеството на поръчител се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Предвид изложеното съдът приема за установено следното:

В настоящия случай се касае за сключен договор за потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК, поради което приложими са правилата на ЗПК. Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Според чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата чл.

19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на 3 предоставения кредит. Следва да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на 4 разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК/. В конкретния случай, съдът като съобрази съдържанието на договора за потребителски кредит и приложение № 1 към него намира, че кредитодателят е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото е посочен ГЛП в размер на 20,00 %, условията за прилагането му са разписани в раздел VII от общите условия, неразделна част от договора за кредит.