Решение № 841 от 21.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Шумен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВАМИТЕВА при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВА-МИТЕВА Гражданско дело № 20253630104030 по описа за 2025 година Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И.Г. и П. А.Ш. чрез адвокат Д.Й.Д. и Адвокатско дружество „Я.“, представлявано от Д.Й.Д., с адрес за призоваване:

***, излага, че на 07. 04.2025 г., около 6.00 часа на Републикански път II-73 км.

20+500 м. в посока от гр. Смядово към гр. Шумен, водачът на моторно превозно средство (МПС) „Волво“, модел „ФХ“, с рег. №*** П. М.Й. при опит да се престрои за навлизане в отбивка за паркиране преминава през дълбока несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода. В резултат на произшествието на МПС „Волво”, модел „ФХ“, с рег. №*** собственост на „ВФС България“ ЕООД — клон Пловдив били нанесени материални щети, изразяващи се в увредени спойлер под ъгъл предна броня десен, ъгъл предна броня десен, степенка дясна долна, спойлер среден под предна броня средна част и др. Произшествието било посетено от органите на Министерство на вътрешните работи. Издаден бил протокол за ПТП № 1845547 от 07.04.2025 г., където били описани горепосочените обстоятелства.

1

Увреденото МПС (влекач) било застраховано с полица № 4704251200000429 при ищцовото дружество по застраховка “Булстрад Каско Стандарт” със срок на действие от 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г. По молба на застрахования собственик, отправена към ищеца при последния е заведена щета №470425252521822. След оглед на щетите от експертите на застрахователното дружеството с Опис на претенция № 59-05000- 01728/25/14.04.2025 г. били установени следните повреди по влекач „Волво“, модел „ФХ“, с peг. № РВ ***: спойлер предна броня, спойлер преден десен ъгъл, предна дясна броня, спойлер преден ляв и степенка предна дясна - за подмяна и боядисване. С възлагателно писмо от 15.04.2025 г., ищецът бил възложил ремонта на застрахования влекач на автосервиз „Волво Груп България“ ЕООД - Пловдив.

Стойността на ремонта възлизала на сума в размер на 2 961.62 лева без ДДС.

Тази сума е и изплатена на „Волво Груп България“ ЕООД като застрахователно обезщетение в следствие на гореописаното ПТП. Ищецът счита, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътната настилка на участъка, където е настъпило произшествието е на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление: ***, чрез Областно пътно управление – гр. Шумен, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, ул. „Оборище“ № 2. Застрахователят бил поканил Областно пътно управление - Шумен да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но плащане не било извършено.

Ищецът излага и правни аргументи, обуславящи претенцията му, като счита, че с изплащане на застрахователно обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Излага доводи, че са налице всички законни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на носител на задълженията да ремонтира и поддържа пътната настилка на процесния участък.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1 514,25 евро (левова равностойност- 2 961,62 лв.), представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на „Волво Груп България“ ЕООД по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със застрахователна полица №4704251200000429, валидна от 01.02.2025 г. до 2

31.01.2026 г., по заведена в застрахователното дружество щета № 470425252521822 за нанесени материални щети на влекач „Волво“, модел „ФХ“, с peг. № *** собственост на „ВФС България“ ЕООД - клон Пловдив, изразяващи се в увредени спойлер предна броня, спойлер преден десен ъгъл, предна дясна броня, спойлер преден ляв и степенка предна дясна - за подмяна и боядисване, от настъпило на 07.04.2025 г. пътнотранспортно произшествие;

65, 36 евро (левова равностойност- 127,83 лв.) – обезщетение за забава, дължимо върху главницата, за периода от 21.08.2025 г. (датата на която е изтекъл законовия срок) до датата на депозиране на исковата молба в съда.

Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си, като е допуснато изменение на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗС и размерът на този иск е намален, като се счита предявен за сума от 58, 61 евро (114, 64 лева).

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за допустимост, но неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. Оспорва механизма на произшествието, евентуално размера на определеното застрахователно обезщетение.

В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и възражения.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между собственика на увредения автомобил и ищеца е сключена валидна застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ по отношение на притежаваното от първия моторно превозно средство „Волво“, модел „ФХ“, с рег. №*** действаща през периода от 00:00 ч. на 01.02.2025 г. до 23:59 ч. на 31.01.2026 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства- официално заверен препис от застрахователна полица №4704251200000429/13.01.2025 г. Не се спори, че в следствие настъпване на застрахователно събитие, покрит риск от застраховката, при застрахователя е образувана щета, заведена под №470425252521822, като по същата ищецът е изплатил застрахователно 3 обезщетение на собственика, равняващо се на сума от 2 961, 62 лева. Фактът на изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо на посочената сума се установява и от приетите по делото писмени доказателства (фактура №0004126452/16.05.2025 г., доклад по щета №470425252521822 и преводно нареждане от 05.06.2025 г.). От заключението по извършената първа САвТЕ и Протокол за ПТП №1845547 от 07.04.2025 г., се установи, че на посочената дата, около 6.00 часа товарен автомобил „Волво“, модел „ФХ“, с рег. №*** с водач П. Йовев, движейки се по път II-73 в посока гр. Смядово към гр.

Шумен, при достигане км.20+500 м. при опит да се престрои за навлизане в отбивка за паркиране е преминал през необозначена неравност на пътното платно с размери 80/200 сантиметра и дълбочина 20-30 см., в следствие на което на превозното средство са нанесени вреди. ВЛ посочва, че съставената схема в протокола за ПТП отговаря на описания механизъм и кореспондира с нанесените щети по автомобила. Общата стойност на щетите, според заключението на експерта, се равнява на сума от 2 961, 62 лева, като ВЛ прави извод, че посочената сума, в последствие определена и изплатена като застрахователно обезщетение, съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразена е с действащите към датата на събитието пазарни цени и методиката за определяне на обезщетения по застраховка „АвтоКаско“. По делото е изслушана и приета Повторна САвТЕ, която също дава заключение, че констатираните по процесния автомобил щети може да са причинени при установения механизъм, т.е. дава заключение за причинно-следствена връзка между описания в протокола за ПТП механизъм на настъпване на произшествието и твърдените увреждания по МПС. ВЛ по втората експертиза също дава заключение, че сумата за ремонта на автомобила, необходим за отстраняване на настъпилите от разглежданото ПТП вреди, е равна на 2 961, 62 лева без ДДС и тази сума съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразена е с действащите към датата на събитието пазарни цени и методиката за определяне на обезщетения по застраховка „АвтоКаско“. В съдебно заседание ВЛ по повторната експертиза разяснява, че предвид факта, че автомобилът е нов е необходимо, за да се запази неговата експлоатационна стойност и да се възстанови адекватно състоянието му преди произшествието, да се използват оригинални части (компоненти). Съдът дава вяра на заключенията по двете експертизи касателно отговорите на въпросите относно механизма на 4 произшествието, причинно-следствената връзка между последното и настъпилите вреди, и необходимата сума за ремонт на автомобила (по тези въпроси заключенията съвпадат и са в синхрон с останалите, събрани по делото доказателства). От представения по делото официално заверен препис от регресна покана (стр.27 от делото), се установи, че ищецът е отправил до ответната страна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета, като същата е получена от ответника на 20.08.2025 г.

Съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, като ал.2, т.3 от същата норма предвижда, че това управление включва и задължението за поддържане и ремонт на пътищата. От разпоредбите на чл.29, ал.1 от ЗП и чл.30, ал.1 от същия закон става ясно, че ответникът по силата на закона е носител на задължението да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, като извършва и необходимите дейности по ремонт на същите.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая, за да възникне деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението, което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е възложил някаква работа (възложител), лицето, което при или повод изпълнение на работата причинява вреди (изпълнител) и пострадалият. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има гаранционна функция. Тя не 5 произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина.

В разглеждания казус безспорно се установи валидно сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие, обхващащо се от застраховката, настъпили вреди и изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице. По отношение на размера на вредите, съдът възприема заключенията на вещите лица по двете експертизи, според които необходимата сума за ремонт на МПС и за отстраняване на настъпилите в следствие на произшествието вреди е равна на 2 961, 62 лева, която сума е определена и изплатена и като застрахователно обезщетение. Съдът приема за установено и, че вредите са причинени именно поради попадане на автомобила в неравност на пътната настилка, като в този смисъл не счита за доказани възраженията на ответника, че част от вредите би могло да са настъпили в следствие на друга причина. За последното не се ангажираха някакви доказателства. Установи се и отговорността на ответника за поддържането и като цяло стопанисването на пътната настилка, обхваната от участъка, на който е настъпило процесното ПТП. Установи се и причинната връзка между неравностите по пътното платно и настъпилите вреди (непротиворечащи са в този смисъл заключенията по двете експертизи).