Решение № 3663 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3663 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110209155 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. В. Б., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Ц. Б. от САК, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 227зз730/14.05.2025 г., издадена от младши разузнавач при 03 Районно управление (РУ) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) по отношение на И. В. Б. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Задържане за срок до 24 часа“.

В депозираната жалба се излагат съображения, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се, че процесната заповед е издадена от полицейски служител, който е превишил своите права. Твърди се, че след задържането на жалбоподателката, спрямо нея е било упражнено физическо насилие. Излага се, че на жалбоподателката не е предоставена възможност да се обади на адвокат и да потърси адвокатска защита. В тази връзка се посочва, че жалбоподателката е била принудена да запише, че не желае да бъде защитавана от адвокат. С оглед на изложеното от съда се иска да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателката И. В. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Ц. Б., която моли процесната заповед за задържане да бъде отменена. Адвокат Б. поддържа, че на жалбоподателката не 1 е била осигурена възможност да се свърже с адвокат. Твърди, че след задържането спрямо жалбоподателката е било упражнено физическо насилие. Поддържа се, че жалбоподателката е била въведена в заблуждение, тъй като в процесната заповед е записано, че административният акт подлежи на обжалване пред Административен съд- гр .София. С оглед изложените съображения, адвокат Б. моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспорената заповед за задържане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – И. Б. И., редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт К. В.-Г., която по същество пледира за потвърждаване на издадената заповед за задържане като законосъобразна и правилна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

По делото са постъпили писмени бележки, подадени от И. Б. И. чрез главен юрисконсулт К. В.-Г., в които се твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, а процесната заповед за задържане е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон. Поддържа се, че атакуваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на неговата компетентност. Твърди се, че жалбоподателката е била задържана на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от полицейски орган при СДВР, като в заповедта за задържане са били изложени фактическите и правни основания за задържането. Пояснява се, че жалбоподателката е била задържана във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2 от НК, във връзка с което е образувано ДП № 920/2025 г. по описа на 03 РУ-СДВР, за това, че на 13.05.2025 г. около 16:00 часа от дом за временно настаняване е отвлечено малолетно лице. Навежда се, че със заповедта за задържане не се привлича обвиняем и не се повдига обвинение, поради което не е необходимо заповедта за задържане да бъде подробно мотивирана. Обяснява се, че за прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Прави се позоваване на Решение от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09. Твърди се също, че е допустимо мотивите за задържането да не се излагат в самата полицейска заповед, а в отделен документ. С тези аргументи се иска от съда да отхвърли жалбата като недоказана и необоснована и да потвърди заповедта за задържане като законосъобразна и обоснована. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2025 г., на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, било образувано досъдебно производство (ДП) № 227 ЗМК 920/25 г. по описа на 03 РУ-СДВР за това, че на 13.05.2025 г. в гр. София, около 16:34 часа от ЦНСТДБУ хх, 2 находящо се хх е била отвлечена хх – за престъпление по чл. 142, ал. 3, вр. ал.

1 от НК. В хода на образуваното досъдебно производство било установено, че за майка на хх се е представяла И. В. Б..

Със Заповед за задържане рег. № 227зз-730/14.05.2025 г., издадена от И.

Б. И. – младши разузнавач при 03 РУ-СДВР, по отношение на И. В. Б., ЕГН **********, била приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, а като фактическо основание било вписано „във връзка с престъпление по чл. 142, ал. 2 от НК, за което е образувано ДП № 920/2025 г. по описа на 03 РУ-СДВР, за това, че на 13.05.2025 г., около 16:00 часа, от ДВНПЛ е отвлечено малолетно лице.“. В заповедта било посочено също, че жалбоподателката е задържана в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР. Заповедта за задържане е била връчена на жалбоподателката срещу подпис.

След задържането на жалбоподателката, на същата е бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР, при който у нея били установени следните вещи: 9 бр. банкноти с номинал 100 лева, 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева и 1 бр. банкнота с номинал от 5 лева. В протокола за личен обиск жалбоподателката посочила както това, че установените вещи са нейна собственост, така и това че няма възражения.

На 14.05.2025 г., в 14:00 часа, жалбоподателката Б. попълнила декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, че е запозната с правата си, както и за намерението си да упражни или не правата си на адвокатска защита, на медицинска помощ и на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си. В декларацията Б. посочила, че желае да ползва адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ. В 14:30 часа на 14.05.2025 г. полицейските органи уведомили Софийската адвокатска колегия за желанието на жалбоподателката да ползва служебен адвокат. В декларацията за задържано лице жалбоподателката Б. посочила, че желае баща да бъде уведомен за нейното задържане. Въпреки изразеното желание, Б. не била способна да посочи телефонния номер на нейния баща, а след справка в БДС от полицейските служители било установен, че посоченият там телефонен номер на бащата на жалбоподателката е неактуален.

Жалбоподателката е била освободена на 15.05.2025 г., в 13:00 часа.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразностпо критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за 3 законосъобразност на административния акт. Същевременно съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На първо място, настоящата съдебна инстанция констатира, че в процесния случай Заповед рег. № 227зз-730/14.05.2025 г. за задържането на И.

В. Б. е издадена от компетентен орган, тъй като според Удостоверение рег. № 513р-72626/08.07.2025 г., издадено от Началник на 03 Сектор при отдел „Човешки ресурси“-СДВР, младши експерт И. Б. И. е заемал длъжността „младши разузнавач“ в 01 група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 03 РУ-СДВР, което означава, че е полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР той може да задържа лице за срок до 24 часа.

На следващо място, настоящият съдебен състав установи, че атакуваната заповед за задържане е писмена, както изисква чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Видно от отбелязването направено върху процесната заповед за задържане, заповедта за задържане е била връчена на задържаното лице.

Процесната заповед за задържане съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР - посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал процесната заповед; отбелязани са данни, индивидуализиращи жалбоподателката (нейните три имена, ЕГН и адрес); вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на жалбоподателката да обжалва законността на нейното задържане, правото на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от нея, правото да бъде информирана за основанията за задържането на разбираем за нея език (правото на преводач, в случай, че жалбоподателката не разбира български език), правото, че при нейното задържане не могат да бъдат ограничавани други нейни права, освен правото на свободно придвижване, а също и правото на медицинска помощ и обаждане. В полицейската заповед е посочено и правното основание за нейното издаване - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която норма предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В оспорваната заповед са посочени и фактически основания за задържането на жалбоподателката - „във връзка с престъпление по чл. 142, ал. 2 от НК, за което е образувано ДП № 920/2025 г. по описа на 03 РУ-СДВР, за това, че на 13.05.2025 г., около 16:00 часа, от ДВНПЛ е отвлечено малолетно лице.“.

Действително в процесната заповед за задържане е посочено, че тя подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София, но това отбелязване не е възможно да бъде възприето като допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като дори жалбата да бъде подадена в Административен съд – гр. София, тя ще бъде препратена на компетентния съд и това по никакъв начин не би ограничило правата на задържаното лице. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай жалбата е била правилно адресирана до СРС, поради което погрешното отбелязване на съда, пред който е възможно 4 да бъде обжалвана издадената заповед за задържане, не съставлява основание за отмяна на обжалвания акт.

От декларацията за правата на задържано лице, подписана от жалбоподателката, се установява, че правото на задържаното лице на адвокатска защита и правото на задържаното лице да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, не само са били разяснени на И. В. Б., но и те са били подсигурени. Противно на наведените в жалбата доводи, от приложената по делото декларация за правата на задържаното лице е видно, че полицейските служители своевременно са уведомили Софийската адвокатска колегия за желанието на Б. да ползва служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ. От декларацията за правата на задържаното лице се установява също, че полицейските служители са направили опит да уведомят бащата на жалбоподателката Б. за нейното задържаното, но не са успели да сторят това поради обективни причини. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че правата на задържаното лице по чл. 74, ал. 2, т.