Решение № 5300 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5300 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330120346 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване два главни положителни установителни искове срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит и срещу „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство.

Предявен е евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожна разпоредба от договора за паричен заем.

Първоначалният ответник е предявил насрещен главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за плащане на падежиралата главница и договорна лихва.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Л. П. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****************, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София. ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40- 46, с която се иска признаване за установено, че сключеният между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № ********* от 22.08.2024 г. е нищожен, както и признаване за установено, че сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 22.08.2024 г. е нищожен.

В условията на евентуалност е предявен иск за признаване за установено в 1 отношенията между страните, че чл. 4 от Договор за паричен заем №********* от 22.08.2024 г. е нищожен.

Наведени са доводи, че в договора за потребителски кредит не е разписан действителният размер на годишния процент на разходите, понеже в ГПР по договора следва да бъде включено и възнаграждението за поръчителя. Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл България“ ЕООД, в който ответникът сочи, че са неоснователни предявените искове.

Излага се, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен и отговаря на изискванията на закона, принцип на добросъвестността и на добрите нрави. Не оспорва сключването на двата договора. Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който ответникът оспорва исковата молба по основание и размер.

Излага се становище, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК, в това число лихвеният процент и ГПР са правилно определени и приложени по договора. Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба е подаден главен насрещен иск от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Иска се осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 860,30 лв., представляваща незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № *********, за периода от 03.10.2024 г. до 20.02.2025 г. ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 17.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата; и сумата от 91,86 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва за период от 03.10.2024 г. до 20.02.2025 г. по Договор за паричен заем № *********.

В условията на евентуалност е предявен и евентуален насрещен иск, с който се иска осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сума в размер на 826,88 лв., представляваща остатък от дължимата главница за периода 03.10.2024 г. до 20.02.2025 по процесния договор след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 17.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба, в който ответникът по насрещния иск сочи, че насрещният иск е неоснователен.

Препраща към доводите си за недействителност на договорите, посочени в първоначалната исковата молба.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“АД бил сключен Договор за паричен заем № *********/22.08.2024г., за гарантиране на задълженията по който се е задължило „Файненшъл България“ ЕООД; че между последния и ищеца е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *********/22.08.2024г.; че в договора за предоставяне на гаранция е предвидено заплащане 2 на възнаграждение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 473,72лева; че възнаграждението не е включено като разход при определяне на посочения в договора за паричен заем размер на ГПР.

Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, договор за предоставяне на гаранция.

В чл. 4 от представения договор за кредит е уговорено, че в срок от три дни кредитополучателят е длъжен да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 3 от представения договор за предоставяне на гаранция кредитополучателят се задължава да заплати на поръчителя възнаграждение, което е платимо на вноски, чиито падежи съвпадат с тези на вноските по кредита.

По правото: Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, съединяването на предявените искове е евентуално – един договор не може да е нищожен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договора за кредит, първо следва да се разгледа основанието за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС), а що се касае до договора за предоставяне на гаранция – първо следва да се разгледа основанието за недействителност по чл. 26, ал. 2 от ГПК „липса на основание“.

Едва при извод на съда, че на тези основания не може да се признае недействителността на процесните сделки, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-кредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят. По предявения иск за недействителност на договора за кредит съдът намира следното: Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая уговореното възнаграждение за гаранта „Файненшъл България“ ЕООД не е включено в ГПР по кредита.

То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. По делото се установява, че предоставянето на обезпечение е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да избере една от три затворени опции – двама поръчители, банкова гаранция или гаранция от „одобрен гарант“, какъвто се явява „Файненшъл България“ ЕООД. В тази насока са и твърденията на самия ответник в отговора на исковата молба, чрез които се описва механизмът на кандидатстване и отпускане на кредита. Следователно, предоставянето на гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се 3 включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият ГПР в размер на 56,41 % не отговаря на действителния такъв. Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Така, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Искът е основателен и следва да се уважи. С оглед на изложеното по-горе относно съединяването на исковете, доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

По предявения иск за недействителност на договора за предоставяне на гаранция съдът намира следното:

Основанието за сключване на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е типичната причина, поради която тя се сключва. Като се съобразят правата и задълженията на страните по процесния договор за гаранция, следва да се приеме, че се касае до договор, който по правната си характеристика представлява договор за поръчка: по силата му „Файненшъл България“ ЕООД, натоварено по възложение от кредитополучателя, следва да извърши правно действие – да „издаде гаранция“, да сключи договор за поръчителство с трето лице – „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Каузата на договора за поръчка, когато той е възмезден (какъвто е настоящият случай) е „давам, за да направиш“. Дори „Файненшъл България“ ЕООД да изпълни уговореното, то няма да произведе никакъв правен ефект – касае се до гарантиране, поръчителстване по недействителен дълг. Това лишава сключената сделка от кауза.

Ето защо, договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал.

2, предл. 4 – поради липса на основание.

Искът е основателен и следва да се уважи.

По насрещния иск предявен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдът намира следното.

Видно от справка по процесния договор за паричен заем – л. 70 от делото Л. Ц. е изплатила общо 33,42 лева лихва и 139,70 лева – главница или общо сума в размер на 173,12 лева, която на основание чл. 23 ЗПК следва да се приспадне от чистата дължима стойност по кредита в размер на 1000 лева или искът се уважава до размера на сумата от 826,88 лева, а над този размер до 860.30 лева се отхвърля като неоснователен, респ. отхвърля се и претенцията сумата от 91,86 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва за период от 03.10.2024 г. до 20.02.2025, тъй като договорът за паричен заем, каза се вече, е недействителен и задължението на потребителя е да върне чистата стойност на получената сума, т.е главницата.