Определение № 168 от 08.03.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 97/2024
- Вид
- Определение № 168
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 08.03.2024
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 21, т. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168 гр. С., 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500097 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частни жалби на Е. Д. М. от гр. С. срещу определение № 27/09.01.2024 год. и определение № 762/01.12.2023 год. по гр.д. № 868/2023 год. на РС-Костинброд, с които съдът е оставил без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП в производството по подадена от него искова молба, с която са предявени искове срещу Софийски районен съд за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ЕС по гр.д. № 50327/2022 год. по описа на СРС, на основание чл. 2в от ЗОДОВ, с цена на иска 20 000 лева, като и молбата за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Моли съда да ги отмени и да постанови друго, с което да уважи молбите му за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото.
След преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите на жалбоподателя, съдът намира следното:
Според представената декларация за материално и гражданско състояние от 11.10.2023 год. от ищеца Е. М., същият е женен, не притежава недвижимо имущество; притежава МПС – л.а. „Форд Скорпио“ модел 1992 год., извън движение; не получава доходи от трудова дейност – от 24.11.2013 год. е в затвора в гр. С., където изтърпява наказание лишаване от свобода; безработен е; не получава приходи от наем или аренда на земеделски земи; не получава пенсия; има задължение за издръжка на непълнолетно дете; с влошено здравословно състояние е и няма източници на средства за издръжка, като съпругата му също не получава трудово възнаграждение и др. приходи. От направените 1 служебно от съда справки се установява следното: ищецът страда от артериална хипертония, за което е консултиран многократно от специалист кардиолог по време на изтърпяване на присъдата му, като приема ежедневно медикаменти; консултиран е и поради проблеми с опорно-двигателния апарат и с офталмолог заради астигматизъм. Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Централния софийски затвор от 07.11.2018 год.; не работи и не получава трудово възнаграждение. Ищецът има дъщеря на 15 години. Видно от справка от СО-Дирекция „Общински приходи“, ищецът няма декларирани имоти и МПС. Видно от писмо от 23.11.2023 год. на НАП в информационната система на НАП за ищеца Е. М. няма данни за декларирани доходи и подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2018 до 2022 год. Такива данни няма и за съпругата на ищеца М.П.. Същата притежава МПС, както и семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Д.“. Съпругата на ищеца има действащ трудов договор с „Ц.-З. и с-ие“ СД на длъжност „обслужващ бензиностанция“.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при произнасяне по молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид възрастта, доходите на лицето, здравословно и имуществено състояние и др. обстоятелства в подкрепа на молбата за освобождаване от разноски. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е в трудоспособна възраст – на 59 год., но същият изтърпява наказание лишаване от свобода, не работи, с влошено здравословно състояние е, не притежава имущество и доходи, МПС и др. Обстоятелството, че съпругата на ищеца притежава един недвижим имот, който е единствено жилище на съпрузите /семейното жилище/, не обуславя извод, че имотното състояние на семейството му позволява да заплати държавна такса и разноски по делото. Следва да се има предвид и факта, че съпругата на ищеца се грижи и издържа и непълнолетното им дете.
С оглед това съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Това налага да се отмени определението от 01.12.2023 год. на КРС и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да уважи молбата на ищеца по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
По частната жалба срещу определение № 27 от 09.01.2024 год., с което КРС е оставил без уважение молбата на Е. М. за предоставяне на правна помощ, съдът намира следното:
Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
В случая са предявени искове по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на 2 правото на Европейския съюз. Исковата претенция е допустима, като не може да се направи извод, че същата е очевидно неоснователна или че предоставянето на правна помощ е неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на ищеца. По изложените по-горе съображения съдът намира, че доходите, имуществото и здравословното състояние на ищеца и семейството му не позволяват заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото. С оглед настоящият състав намира, че следва да отмени и определението от 09.01.2024 год. по описа на КРС и вместо него да постанови друго, с което да предостави правна помощ на ищеца Е. М. в производството по гр.д. № 868/2023 год. по описа на КРС до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 762/01.12.2023 год. по гр.д. № 868/2023 год. на РСКостинброд, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Е. Д. М. за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 868/2023 год. по описа на КРС, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ищеца Е. Д. М. от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 868/2023 год. по описа на КРС, образувано по подадена от него искова молба, с която са предявени искове срещу СРС с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 27/09.01.2024 год. по гр.д. № 868/2023 год. на РСКостинброд, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от ЗПП в производството по подадена от него искова молба, с която са предявени искове срещу Софийски районен съд за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ЕС по гр.д. № 50327/2022 год. по описа на СРС, на основание чл. 2в от ЗОДОВ, с цена на иска 20 000 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на ищеца Е. Д. М. по чл. 21, т. 2 от ЗПП, изразяваща се в процесуално представителство в производството по гр.д. № 868/2023 год. по описа на КРС, образувано по подадена от него искова молба, с която са предявени искове срещу СРС по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4