Присъда № 118 от 02.07.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 118 от 02.07.2026 год. по НОХД № 734/2026 год. на СлРС, изготвени на 07.07.2026 год.

Съдебното производство по делото е по реда на глава 27 и е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при РП – Сливен, с който против подсъдимия В. Н. С., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

За да се пристъпи към провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, са необходими следните предпоставки: подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; да се съгласи да не се събират доказателства за тези факти; съдът да констатира, че самопризнанието, направено от подсъдимия, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Само при наличието на тези предпоставки съдът има възможност да постанови определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което да допусне провеждането на съкратено съдебно следствие с правните последици за подсъдимия по чл. 373, ал. 2 от НПК. (Решение № 5 от 15.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1203/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р.К.)

Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението против подсъдимия, не ангажира други доказателства и пледира за определяне на наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, а именно - на подс. В. Н. С. да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което подсъдимият да изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

Защитникът на подсъдимия – адв. Е. П. не оспорва фактическата обстановка по обвинението. Споделя изцяло становището на РП-Сливен относно предложеното наказание.

Подсъдимият В. Н. С. изразява съжаление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Н. С. бил многократно осъждан за престъпления по чл.

194 НК и чл. 195 НК, като следва със Споразумение №180/30.05.2024 г. по НОХД №530/2024 г., по описа на РС-Сливен, в сила от 30.05.2024 г., със Споразумение №249/12.08.2024 г. по НОХД №840/2024 г., по описа на РССливен, в сила от 12.08.2024 г. и с Присъда №140/18.09.2024 г. по НОХД № 988/2024 г. по описа на Р-Сливен, в сила от 04.10.2024 г. С последно постановената присъда на подс. С. е определено едно общо наказание по гореописаните 3 бр. присъди, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което същият следвало да изтърпи при първоначален „Общ“ режим.

На 25.02.2025 г. подс. В. С. бил освободен след изтърпяване на гореописаното наказание „Лишаване от свобода“.

Предвид описаните осъждания, подс. В. Н. С. осъществил инкриминираното деяние на 22 срещу 23.04.2026 г. в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.

Пострадалата М. П. А. живеела с трите си внучки в къща, находяща се в гр. Сливен, ул. „******. Имотът се състоял от две спални и коридор, като от известно време входната врата на къщата не се заключвала. Свид. М. А. обитавала стаята до входа на жилището, а момичетата - вътрешната спалня.

На 22.04.2026 г. вечерта, преди да си легне да спи, постр. М. А. оставила дамската си чанта в края на леглото. В нея държала златни накити – 2 бр. златни пръстена по 14 карата и 1 бр. гривна, изработена от жълт метал с камъчета по нея, като в портмонето си имала 60,00 евро. Около 00:00 часа свид. М. А. заспала.

На 22.04.2026 г. срещу 23.04.2026 г,, през нощта, подс. В. С., след като консумирал алкохол, тръгнал да се разхожда в кв. „******“, гр. Сливен, с намерението да влезе в някоя къща и да извърши кражба. Докато минавал покрай дома на пострадалата, подсъдимият В. С. забелязал, че входната врата на къщата била леко отворена. Прескочил оградата, тъй като вратата на двора била заключена, и влязъл вътре. Минал през коридора и се насочил към спалнята на постр. М. А.. Когато влязъл в стаята, забелязал дамската й чанта на леглото. Подсъдимият В. С. взел чантата и излязъл на двора. Претършувал 2 я, взел златните накити, гривната и 60,00 евро, след което я захвърлил и си тръгнал.

На 23.04.2026 г. около 05:30 часа свид. М. А. се събудила и установила, че дамската й чанта липсва. За установената кражба подала сигнал в РУСливен. Когато излязла на двора, забелязала дамската си чанта хвърлена на земята, огледала я и установила липсата на инкриминираните вещи.

На 23.04.2026 г. около 08:50 ч. подс. В. С., придружен от брат си - свид.

С. Н. С. отишли в заложна къща „*******, собственост на свид. А.Х. Д., находяща се в гр. Сливен на ул. „****** Подс. В. С. заложил златните накити, за което му бил издаден заложен билет № 13282/ 22.04.2026 г. Същият се забавил и казал на брат си да отиде в съдебната палата в гр. Сливен и да предаде, че щял да закъснее за съдебното заседание по образувано наказателно дело във връзка с предходно извършено от него деяние.

По-късно, на същия ден, подс. В. С. и брат му отишли при свид. Н. Н.К., на който обвиняемият подарил гривната от жълт метал с камъчета по нея, като му казал, че била златна.

В хода на разследването били извършени ОИМ, при които бил установен извършителят на деянието - подс. В. С.. Златните накити били установени в заложната къща „******* и оставени за отговорно пазене на свид. А. Д. с протокол от 23.04.2026 г.

С протокол за доброволно предаване от 24.04.2026 г„ свид. Н. Н.К. предал 1 бр. гривна от жълт метал с камъчета по нея, която с разписка от 20.05.2026 г. била върната на пострадалата.

На 23.04.2026 г. с протокол за доброволно предаване, свид. А. Д. предал 1 бр. CD-R с надипс „******“, съдържащ записи от изградено видеонаблюдение в заложна къща „*******, 1 бр. заложен билет № 13282/ 22.04.2026 г. на „*******, на името на В. Н. С. и 1 бр. снимка на 2 бр. пръстени.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, при която от предоставения за изследване компакт диск, на хартиен носител били свалени и разпечатани кадри от записващите камери, съдържащи датата, часа, външността и действията на подс. В. С. при отчуждаване на част от инкриминираните вещи. Същите са поместени в приложение към 3 експертизата.

В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна оценителна експертиза, от чието заключение била изяснена стойността на противозаконно отнетите вещи към момента на извършване на деянието, а именно: 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 1,59 г на стойност 142,27 евро, 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 3,24 г на стойност 289,90 евро и 1 бр. гривна изработена от жълт метал на стойност 25,00 евро, всичко на обща стойност 457,17 евро.

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл.

371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като същият признават вината си.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. В хода на досъдебното производство са изготвени техническа и комплексна оценителна експертизи, които са компетентно и обективно изготвени, поради което съдът ги кредитира. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

4

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият В. Н. С. осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 22.04.2026 г. срещу 23.04.2026 г., в гр. Сливен, в условията на повторност, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 1,59 г. на стойност 142,27 евро, 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 3,24 г. на стойност 289,90 евро, 1 бр. гривна, изработена от жълт метал, на стойност 25,00 евро и сума от 60,00 евро, всичко на обща стойност 517,17 евро от владението на собственика М. П. А. от гр. Сливен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Безспорно е установено по делото, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият е извършил в условията на повторност. От справката за съдимост на подс. С. е видно, че с Присъда №140/18.09.2024 г., постановена по НОХД №988/2024 г., по описа на РС-Сливен, в сила от 04.10.2024 г. на подс. С. е определено едно общо наказание по НОХД №530/2024 г., НОХД №840/2024 г. и по конкретното НОХД №988/2024 г., всички по описа на РС-Сливен. На подсъдимият е определено едно общо наказание, а именно 9 месеца „Лишаване от свобода“.

Неправилно прокуратурата е квалифицирала деянието на подс. С. като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1 от НК.

Според Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС „При реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане по смисъла на чл.

29 от НК, макар да са постановени с различни присъди за отделните престъпления.“

Поначало разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК въвежда основния принцип за определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления. Извършените деяния до влизане на една присъда в сила са неразделна част от съвкупността 5 и съдът не може да разглежда изолирано кое да е престъпление, влизащо в съвкупността, за която по правило се предвижда едно наказание. Посоченото е напълно валидно и когато престъпленията, извършени в реална съвкупност, са били разглеждани в различни процеси и съответно са били наложени наказания с отделни присъди. При такава хипотеза също се налага общо наказание по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Само когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, тогава съдът е длъжен да търси, за да наложи „общо наказание за съвкупността по онези присъди, за които са налице условията за това, и то в най-благоприятното съчетание за осъдения” (№ 11 от 27.02.1987 г. по н. д. № 3/87 г. на ОСНК;

Постановление № 4/1965 г., т. 9 на ВС). (в този смисъл Решение №157/01.06.2009 по нак. д. №122/2009 на ВКС, НК, II н.о.) Съгласно съдебната практика (арг. Решение № 91/26.03.2012г. по н.д. № 165/2012г. на ВКС, I н.о.; Постановление № 2 от 27-29.IV. 1970г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV. 1983г. и постановление № 7 от 26.VII.1987г.) в случая във връзка с посочените престъпления е налице едно осъждане на подсъдимия. Това е така, доколкото се касае за престъпления, извършени при реална съвкупност, и макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления, е налице едно осъждане. С оглед изложеното настоящото престъпление се явява извършено в условията на повторност по смисъл на чл. 28, ал. 1 от НК.