Решение № 308 от 06.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ Т.СКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

К. Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно Т.ско дело № 20255001000366 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 99 от 31.03.2025 година, постановено по т. дело № 404/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният иск от Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „И. **“ № 12, срещу „Петра

Ойл“ ЕООД, ЕИК 206064983, със седалище и адрес на управление с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, област Стара Загора, ул. „Септемврийци“ № 113, за признаване на установено по отношение на „Петра Ойл“ ЕООД, съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер на 78 500 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.

№ 496/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан. Осъден е Н. Е. В., ЕГН **********, да заплати на „ Петра Ойл“ ЕООД, ЕИК 206064983, направените 1 по ч. гр. д. № 496/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв. Осъден е Н. Е. В., ЕГН **********, да заплати на „Петра Ойл“ ЕООД, ЕИК 206064983, направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 9138 лева, като в тази част на решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 100/01.04.2025 година, с което е прието, че дължимите разноски са не 9138 лева, а 5338 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Н. Е. В., чрез процесуалните му представители адвокат Д. Д. и адвокат И. Б.. Оплакванията са за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на решението, както и за необоснованост. Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, според жалбоподателя, били на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът не извършил съвкупна преценка на събраните доказателства и изобщо не обсъдил доказателствата, подкрепящи тезата му, по-конкретно представеното решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 14.12.2020 година и показанията на разпитания свидетел Т.. Не било обсъдено в цялост и приетото заключение на вещото лице – счетоводител, не били взети предвид отговорите, дадени от него в съдебно заседание на 21.11.2024 година. В мотивите на съда не бил обсъден и протокола от 27.10.2023 година на НАП – Пловдив за извършена проверка по ДОПК и не били направени изводи въз основа на констатациите в него за нередовно водено счетоводство на ответника.

Оплакването за нарушение на материалния закон се свежда до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и неправилен извод за нищожност на издадения запис на заповед, като не било взето предвид наличието на предвиденото в тази разпоредба изключение, а именно съгласието на представлявания.

Последната група доводи в жалбата се свеждат до необоснованост на решението и до неправилност на изводите на съда за недължимост на сумите по записа на заповед и за несъответствието им със събраните по делото доказателства.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново по същество, с което да се уважи предявеният иск, като 2 се признае за установено по отношение на ответника „Петра Ойл“ ЕООД съществуването на вземането на ищеца по записа на заповед от 12.03.2021 година в размер на 78500 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 година и разноски по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 496/2023 година на РС – Чирпан. Поискано е и присъждане на направените в исковото производство разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Я., като процесуален представител на „Петра Ойл“ ЕООД, с изразено становище за нейната неоснователност, с подробно развити съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя и с искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от него установителен иск по чл. 422 от ГПК, като при подаването е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При проверката за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Извършвайки тази проверка, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, респ. че въззивната жалба е неоснователна.

Пред Окръжен съд – Стара Загора по т. дело № 404/2023 година е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от Н. Е. В. срещу „Петра Ойл“ ЕООД, с искане да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 496/2023 година по описа на Районен съд – Чирпан. Те са за сумата от 78 500 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски в заповедното производство - държавна такса в размер 3 на 1 570 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лева.

Установителният иск за вземанията по заповедта за незабавно изпълнение, е предявен в предвидения в ГПК срок, след подадено възражение по чл. 414 от ГПК от „Петра Ойл“ ЕООД.

Ответникът „Петра Ойл“ ЕООД е оспорил предявеният установителен иск, поддържайки недължимост на сумите по процесния запис на заповед.

Доводите му са, че записът на заповед не е съставен на посочената в него дата, а е антидатиран, съставен в момент, в който Н. В. вече не е бил управител и целящ да се удостовери поето задължение на ответното дружество в големи размери, каквото не съществува. Освен това той е направил възражение за нищожност на записа на заповед като накърняващ добрите нрави и издаден при договаряне сам със себе си в нарушение на забраната на чл. 38 от ЗЗД, във вреда на дружеството- ответник.

Записът на заповед, който е представен като доказателство по делото, е редовен от външна страна, притежава необходимите реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ.

Първият въпрос, на който следва да отговори въззивният съд, с оглед очертания с въззивната жалба предмет, е свързан с датата на съставяне на записа на заповед, по-конкретно с това дали е съставен на посочената в него дата или е антидатиран.

Със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е установено следното:

В процесния запис на заповед е посочено, че е съставен на 12.03.2021 г. в гр. Ч.. С него „Петра Ойл“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Е. В., се е задължило безусловно и неотменимо, без протест и разноски, срещу представянето на записа на заповед, да заплати на ищеца Н. Е. В. или на негова заповед на падежа 30.12.2021 г. сумата от 78 500 лв. Под записа на заповед е положен подпис на Н. Е. В. в качеството му на управител на издателя „Петра Ойл“ ЕООД. Н. В. е и поемател по записа на заповед в качеството си на физическо лице. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ, той е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на „Петра Ойл“ ЕООД за времето от 23.03.2020 г. до 05.05.2022 г.

На 22.03.2022 година ищецът Н. В. в качеството си на едноличен собственик на капитала е сключил договор с нотариална заверка на 4 подписите с Н. **а К., с който е продал всички дружествени дялове – 100% от капитала. С последваща сделка от 06.02.2023 година 100% от капитала на дружеството е продаден от Н. К. на К. К. Т., договорът е вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 10.02.2023 година, като от тогава и до настоящия момент едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е К. К. Т..

С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверки в счетоводството на „Петра Ойл“ ЕООД, на данъчната партида на дружеството в НАП във връзка със съставен протокол П16002422077745-073-001/27.01.2023 година и приложенията към него за извършена данъчна проверка, както и на справка в АВ във връзка с декларираните годишни отчети на дружеството за 2022 година и 2023 година образец Г2, е установено, че няма отразени задължения на дружеството към ищеца Н. В..

Вещото лице – счетоводител Г.Г. е изслушано в съдебно заседание на 25.11.2024 година. При изслушването си то е обяснило, че няма национален счетоводен стандарт и нормативни изисквания, определящи начина, по който се осчетоводява запис на заповед, а счетоводителят сам определя осчетоводяването, като в случая процесният запис на заповед не е осчетоводен при ответника.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба, че ответното дружество не е осчетоводило не само записа на заповед, но и задължението след получаване на поканата за доброволно изпълнение, то не съответства на отговорите, дадени от вещото лице. Вещото лице е заявило, че не е имало такава задача и е проверявало само оборотните ведомости, но не и сметката за разчети по съдебни вземания, където би следвало да е извършено такова отразяване, поради което не може да даде отговор на въпроса за осчетоводяване на задължението след получаване на поканата за доброволно изпълнение по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед.

Цитираният по-горе протокол на НАП за извършена данъчна проверка на дружеството – ответник през периода от 03.05.2022 година до 27.01.2023 година, ведно с приложенията към него, са приобщени като доказателства по делото. Проверката обхваща периода от регистрацията на дружеството 5 на 23.03.2020 година по реда на ДОПК в ТД на НАП – Пловдив. В протокола действително има констатации, свързани с нередовно счетоводно отразяване на определени операции от ответника / напр. стр. 20 по средата; стр. 25 по средата/. Те се изразяват в неправилно отразяване на данни от фактури на доставчици в дневниците за покупки и неотчетен приход от продажба на товарен автомобил, наложил даване на указания да подаване на коригиращи СД по ЗДДС и дневника за продажби, в които за извършената продажби на МПС да се начисли 20% ДДС.

По делото е приет като писмено доказателство протокол от 14.12.2020 година, подписан от Н. Е. В. в качеството му на едноличен собственик и управител на „Петра Ойл“ ЕООД / стр. 125/. Протоколът е от проведено Общо събрание на съдружниците в дружеството, респ. на едноличния собственик на капитала. В него е вписано решение, според което за нуждите на стопанската дейност на дружеството едноличният собственик дава съгласие на управителя на „Петра Ойл“ ЕООД Н. Е. В. да издаде от името и за сметка на дружеството три броя записи на заповед в полза на Н. Е. В. за сумите от 78500 лева, 13200 лева и 40 000 лева, включително на основание чл.

38 от ЗЗД да договаря сам със себе си като управител на дружеството – издател на записите на заповед и физическо лице – поемател на записите на заповед.

Във връзка с този протокол по делото в качеството на свидетел по искане на ищеца е изслушан Д.П. Т. в съдебно заседание на 18.12.2024 година.

Свидетелят, който е адвокат, установява, че той е съставил протокола в кантората си, на посочената в него дата 14.12.2020 година, по настояване на ищеца Н. В., който го посетил, въпреки че нямал записан час. Преди това ищецът няколко пъти разговарял със свидетеля по телефона, че дружеството „Петра Ойл“ ЕООД му дължи пари и иска да му бъде изготвен запис на заповед. Свидетелят обяснил на ищеца, че първо трябва да има решение на управителя на дружеството за съставяне на запис на заповед. Протоколът бил съставен в два екземпляра, като свидетелят заявил на ищеца, че единият от тях трябва да остане в дружеството и впоследствие той бил предаден на новия собственик Н. **а. Свидетелят подготвил и документите за продажбата на дружествените дялове от Н. В. на Н. **а, както и за вписването на прехвърлянето им в ТРРЮЛНЦ. Освен това, след прехвърлянето на дружествените дялове при нотариуса, в същия ден, той изготвил още един 6 запис на заповед от името на Н. **а като управител на „Петра Ойл“ ЕООД в полза на Н. В.. Свидетелят заявява, че е сигурен, че Н. **а е знаела за записите на заповед, като обяснява, че не е видял тяхното предявяване, но тя е знаела за тях и е подписала лично пред него записа на заповед от 22.03.2022 година, за който говори.