Решение № 614 от 21.09.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Разград, 21.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101917 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба Й. И. Д. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул.

"Македония" № 1, против: „Изи Финанс" ЕООД с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Иван Вазов, ул. „Балша" № 17, ап. 1, представлявано от Борислав И. Николчев, с която се моли съдът да установи нищожността на чл. 3 от Договор за потребителски кредит № 265357 от дата 09.09.2019 г. сключен с „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК: 201196810, поради това, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Претендира разноски.

Моли на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. П. съобразно посоченото Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Въпреки възражението на ответника в отговора по отношение на липсата на правен интерес, съдът е преценил искът като допустим, доколкото ищецът сочи в ИМ, че с ответника са обвързани по силата на договор за кредит, в който е уговорена нищожна неустоечна клауза. Съдът е подчертал, че посоченото е достатъчно, за да се изведе правния интерес от търсената защита. Посочил е, че дали неустойката е била начислявана или претендирана е ирелевантно за преценката наличие на правен интерес за ищеца, достатъчни са твърденията, че е налице нищожна неустоечна клауза, смущаваща правното положение на търсещия защита.

В ИМ се твърди, че на 09.09.2019 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № 265357, по силата на който ищецът получил 800 лева със задължение за връщането им на пет месечни вноски. На основание чл. 3, ал. 1 от договора ищецът дължал неустойка в размер 198 лева по спомени на ищеца, а общото му задължение възлизало на 1072,25 лева с 1 включена главница, лихва и неустойка. Изтъква се, че клаузата за неустойка е нищожна. Сочи се, че са накърнени добрите нрави, доколкото е налице нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Твърди се, че чл. 3 от договора е нищожен като неравноправна клауза чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 198 лева е в прекомерно голям размер спрямо получената сума по отпуснатия кредит, а по този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че текста е в нарушение на ЗПК, респективно транспонираната директива. Сочи се, че търсената неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. С чл. 24 ЗПК. Изтъква, че неустойката не е индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Сочи се, че с търсената неустойка се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че неустойката представлява разход и следва да бъде включена в ГПР, включително че с включването размерът на ГПР става по-голям от посочения максимален в закона. Твърди се, че неустойката е предвидена за неосигурено обезпечение, което по вида му и посочения срок за представянето му, възпрепятстват изцяло потребителя. Изтъква се, че в тази връзка неустойката всъщност представлява допълнителна печалба, а чл. 33 от ЗПК предвижда при забавено изпълнение, че размерът на обезщетението е законната лихва върху непогасената част от дълга. Твърди се, че предвидената неустойка изначално е уговорена единствено като икономическа облага, скрита лихва. Сочи, че по този начин не се изпълнява чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Обосновава правния си интерес, че макар и кредитът да е предсрочно погасен, ответникът предявява искания към ищеца да изплати вземането за неустойка.

В осигуреното право на отговор се изразява становище за недопустимост поради липса на правен интерес. Твърди се, че няма данни някога да е претендирана от ищеца неустойката по договора. Няма данни да е и заплащана. Сочи се, че след като договора е нищожен, то съобразно чл. 23 ЗПК се дължи само главницата, т.е. ищецът има правен интерес от предявяване на иск за неоснователно обогатяване след обявяване нищожността на договора. Сочи се, че вземанията по договора са погасени по давност и няма риск от засягане правната сфера на ищеца. Твърди се още, че искът представлява злоупотреба с право, че ищецът не може да се защити чрез него, а искът цели единствено облагодетелстване на процесуалния му представител. Така се обяснява, че не е имало искане за уреждане на отношенията извънсъдебно. Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен. Признава се обстоятелството, че ищецът е погасил във връзка с договора сумата от 737,00 лева, осчетоводена като неустойка.

Твърди се, че неустойката не е задължително условие за сключването на договора, че договорената сума за неустойка е изпълнима, че съобразно преддоговорната информация потребителят е знаел за това изискване, че е съществувала възможност да намери поръчители. Твърди се, че вземането не е задължително и не би могло да бъде предвидено предварително и да бъде включено в ГПР. Алтернативно се моли, ако съдът уважи иска, да не присъжда адвокатско възнаграждение по изложените по-горе съображения. При евентуално уважаване на иска, се моли да се вземе предвид предмета на делото: липсата на правен интерес, неоспорваните факти и обстоятелства, изготвяне на една изцяло бланкова ИМ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

2

С оглед посоченото в ИМ съдът е преценил, че е налице предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 24 ЗПК, вр с чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. с чл.

11, ал. 1, т. 9 и вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът е разпределил в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че в сключения между страните Договор за кредит № 265357 се съдържа нищожна неустоечна клауза, че клаузите са в противоречие със закона. В тежест на ответника е разпределил да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при сключването на договора са спазени императивните правила на ЗПК, включително че клаузите са индивидуално договорени и не са условие за предоставяне на кредита.

Съдът е обявил на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, като предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузите.

Преди провеждане първото по делото с.з. ищецът е направил искане за изменение на иска, предявявайки осъдителен иск за връщане на сумата, заплатена като неустойка на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

След направеното изменение на иска, съдът е отложил първото съдебно заседание и е предоставил възможност на ответника да организира защитата си съобразно новия петитум. Ответникът е депозирал писмено становище, в което поддържа, че изменението е процесуално недопустимо, както и че ищецът няма правен интерес. Същите възражения са били развити и в първоначалния отговор по установителния иск. Въпреки възражението, съдът е приел искането за допустимо, допуснал е изменение на предявения установителен иск в осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати заплатената от ищеца сума от 737,00 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор като неустойка. Съдът е подчертал, че искането е направено преди първото с.з., като ищецът е обосновал искането с твърденията в ИМ за неустоечна клауза по сключен с ответника договор, по който сумите са предсрочно погасени, включително търсената от кредитора неустойка. В тази връзка следва да се има предвид, че ищецът има пряк и актуален интерес от установяване на недействителността на клаузата, респективно от връщане на сумата, платена въз основа на нея. Изменението е допустимо по чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като касае същото правоотношение и идентичен предмет.

След допуснатото изменение съдът е преразпределил доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че съответната клауза е нищожна на посочените в ИМ основания – нарушаване императивните норми на закона, както и че сумата в размер 737 лева е заплатена по договора като неустойка. Съдът е посочи, че в тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са спазени особените изисквания на ЗПК, включително, че са налице основания да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми. По направеното възражение от ответника за погасяване по давност на вземанията за неустойка, съдът е посочил, че в тежест на ищецът е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено 3 следното от фактическа страна:

Процесният договор за заем е потребителски, доколкото страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според чл. 9 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно, а съдът в определението за насрочване е обявил на страните, че ще следи за неравноправни клаузи.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Задължение на съда е да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. За целта обаче по делото следва да е приложен сключения между страните договор. Предвид посоченото в исковата молба с определението за насрочване съдът е задължил ответника да представи Договор за кредит № 265357, сключен с ищеца, ведно със СЕФ, погасителния план и ОУ, както и справка за извършените от длъжника плащания - по дата, размер и за погасяване на кои вземания са послужили. В тази връзка е уведомил, че в случай че не представи до с.з. изисканите доказателства, съдът ще приеме на основание чл. 161 ГПК за безспорен факта на сключване на процесния договор, включително със съдържанието, посочено в ИМ.

По делото безспорно се установява, че ответникът неведнъж е бил задължаван от съда да представи договора за кредит, но не е сторил това, въпреки че се намира у него.

Това процесуално поведение на ответника е мотивирало съда да допусне изслушване на в.л., назначавайки съдебно-счетоводна експертиза. След депозиране на заключението и в с.з. съдът е установил, че вещото лице не е получило никаква информация от ответника за изготвянето на заключението.

Съдът е указал на ответната страна да предостави счетоводните записвания, от които да е видно каква е договорената сума по процесния договор, на коя дата и по каква сметка да отразени счетоводно евентуално направени плащания по този договор и как са били отнесени те – по коя аналитична сметка. В това с.з. съдът отново е указал на ответника необходимостта да представи процесния договор по делото. Уведомил е ответника, че при липса на съдействие, ще наложи глоба в размера, посочен в чл. 92а ГПК, доколкото неоснователно процесуалното им поведение е станало причина за многократно отлагане на делото. Предупредил е ответника, че в тези случаи именно ответника ще понесе разноските, направени за провеждане на следващото с.з.