Решение № 67 от 23.02.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20214100500658 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Г.” ЕООД, ЕИК:

............, със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „Л. Б.”, № ... против Решение № 531/07.05.2021г., постановено по гр.д. № 20214110100212 по описа за 2021 година на Районен съд В. Т., с което съдът е осъдил „Г.” ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „Л. Б.” №.... ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ЕООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „В.” № 2А, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 3 524, 39 лв. /три хиляди петстотин двадесет и четири лева и 39 стотинки/, представляваща общ размер на неустойката по чл.9 от договор за продажба от 11.07.2017г. за забавено плащане на цената на доставени стоки по фактури № 36891/13.01.2020г., № 36929/24.01.2020г., № 36929/24.01.2020г.,

№

36936/29.01.2020г.,

36953/11.02.2020г.,

№

1

36954/11.02.2020г., № 36955/11.02.2020г., № 36965/17.02.2020г., № 36985/28.02.2020г., № 37024/10.03.2020г., № 37037/17.03.2020г., № 37056/20.03.2020г., както и е осъдил „Г.” ЕООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „Л. Б.” № 34 ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „В.” № 2А СУМАТА от 196, 38 лв. /сто деветдесет и шест лева и 38 стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в производството и СУМАТА от 145,00лв. /сто четиридесет и пет лева/ - разноски за обезпечение на иска.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението било постановено при неправилно възприета от ВТРС фактическа обстановка.

Въззиваемата страна „М.” ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „В.” № 2А оспорва жалбата и претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Предявеният иск е допустим, а първоинстанционното решение - също допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, с правно основание чл.92, 2 ал1 от ЗЗД за прогласяване договорна клауза за неустойка. на недействителност /нищожност/ на

Първоинстанционият съд е намерил исковите претенции за неоснователни и недоказани, поради което ги е изцяло изцяло.

Въззивният съд намира тези изводи на първоинстанционния съд за правилни по следните съображения:

Безспорно е установено по делото, че страните са обвързани от валиден договор за продажба от 11.07.2017г. на различни видове и количества автомобилни гуми, който има характеристиките на рамков договор. През процесния период действието на договора не е било прекратено, въпреки изтичане на първоначално уговорения едногодишен срок, тъй като същият автоматично се е подновявал за още една година на основание чл.3 от него, доколкото не се твърди и не се доказва някоя от страните да е направил изявление за прекратяването му. Със сключването на този договор ответникът като купувач е поел задължение да заплаща продажната цена на доставената му стока в посочените в съответните счетоводни документи падежи. При неизпълнение на това му задължение страните са уговорили отговорност за забавено плащане в размер на 0,5 на сто от цена за всеки ден просрочие. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че длъжникът е изпаднал в забава при изпълнение на задължението си да заплати следващата се продажна цена на доставените му стоки по процесните фактури. При съобразяване на падежа на всяко от задължението и датите на извършените от ответника плащания, въззивният съд, както първоинстанционният съд намира, че предявеният иск по чл.92, ал.1 ЗЗД е изцяло основателен.

Твърденията на жалбоподателя се свеждат до това, че тази неустоечна клауза е недействителна /нищожна поради противоречие с добрите нрави/ и не обвързва страните по договора. Извод за нейната нищожност, според жалбоподателя може да бъде направен, поради това, че е уговорена без срок и без краен предел.

Съгласно теорията и съдебната практика, по своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена 3 между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл въззивният съд съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на купувача към кредитора, за заплащане на доставката главното задължение по договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение, но също и за обезщетяване при неизпълнение.

Така установеното задължение напълно изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция в случая уговорената неустойката има и санкционен характер.

4

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, не е нищожна, защото не е в противоречие с добрите нрави.

Въззивният съд споделя мотивите на ВТРС и препраща и към тях на основание чл.272 ГПК.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, на подателя й следва да се възложат разноските на другата страна.

Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на В. окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №531/07.05.2021г. постановено №20214110100212 по описа за 2021 година на Районен съд В. Т. по гр.д.

ОСЪЖДА „Г.” ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „Л. Б.”, № 34 да заплати на „М.” ЕООД, ЕИК:

..........., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „В.”, № 2А сумата 580,00лв. - представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5