Решение № 1535 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330205031 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 5 8д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0329000453/24.07.2024г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУРаковски, с което на П. А. П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. А. П. е правоспособен водач на МПС.

На 07.06.2024 г., в 16:30 ч. в град Брезово, община Брезово, обл.

Пловдив, на ул. ,,Пирин” срещу №1, водачът П. А. П., управлявала лек автомобил – ,,Ауди А3” с рег. №**** – собственост на И.Ц.П.. В хода на проверката органите на реда установили, че лицето, докато управлявало автомобила, блъснало задна лява броня на паркиран автомобил ,,БМВ 320 ДХ” с рег. №****, като реализира ПТП с материални щети. Водачът на пътното превозно средство П., като участник в ПТП, не спряла, за да установи, какви са последиците от произшествието. Полицейският служител А. И. Р. съставил АУАН с бл. №804093/12.06.2024 г., в който констатирал, че на 07.06.2024 г. са извършени нарушения на чл. 20, ал. 1, от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от свидетелските показания на св. А. Р. и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно писмо от РУ-Раковски при ОДМВР – Пловдив с вх.

№329000-5726 от 17.09.2024 г., ведно с молба-становище от началник РУРаковски с рег. №329000-5726/12.09.2024 г., справка за нарушител/ водач, АУАН с бл. №804093/12.06.2024 г., както и НП с №24-0329-000453/24.07.2024 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Раковски, заповед с рег. №8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР. Следва да се посочи, че гореописаната обстановка по отношение на управлението на автомобила от жалбоподателката и извършените от нея действия се установяват от показанията на разпитания полицейски служител, като същият описва какви действия е извършил и въз основа на какво е приел, че са осъществени сочените нарушения. Това от своя страна прави показанията му достоверни, логични и последователни, дотолкова, доколкото същите служат за установяване на обективната истина. АУАН е бил подписан без възражения от жалбоподателя. В случая презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не се явява опровергана, доколкото жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да оборват така констатираното от полицейските служители.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна 2 до следните правни изводи:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Издателят на НП – В. И., е упражнявал длъжността *** РУ при ОДМВР-Пловдив, РУ-Раковски към момента на съставянето на НП.

Издателят на АУАН – А. Р., е упражнявал длъжността *** при РУ-Раковски, ОДМВР-Пловдив към момента на съставянето на АУАН и е бил оправомощен да осъществява административно-наказателна дейност по ЗДвП. АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието си на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Съдът, след запознаване с приложените по делото АУАН и НП, намира, че макар последните да са издадени от компетентни органи, то същите не отговорят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В съставения АУАН е посочено, че нарушенията са извършени на 07.06.2024 г., а в издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление е посочено, че същите са извършени на 12.06.2024 г. Констатираното разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН, и тази, посочена в НП, съществено опорочава административнонаказателната процедура, доколкото на практика е издадено НП за нарушение, извършено на 12.06.2024 г., без да има акт за установяване на нарушение, извършено на същата дата. Така допуснатото процесуално нарушение съдът приема за съществено, тъй като се ограничава правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение му е вменено и е извършило.

Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН , в НП следва точно и ясно да е описано нарушението, с посочване на датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Конкретното и правилно посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предметът на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в 3 процеса на обжалването на наказателното постановление. В конкретния случай, с наказателното постановление е направено различно фактическо описание на деянието с посочване на друга дата на извършването му, с което недопустимо се изменя повдигнатото с АУАН административно обвинение.

Следва да се отбележи, че точното посочване на датата на извършване на нарушението е от съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира адекватно своята защита, така и с възможността на съда да осъществи контрол върху спазването на законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН. Не на последно място, датата на извършване на нарушението е от значение и за определянето на приложимия материален закон в съответствие с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, предвид санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е задължението да проведе законосъобразна процедура, завършваща със законосъобразни актове.

Посочването в НП на дата, различна от посочената в АУАН дата на извършване на нарушението, от своя страна нарушава правото на наказаното лице да разбере ясно и недвусмислено кога е извършил нарушението – на 07.06.2024 г. (дата посочена в АУАН) или на 12.07.2024 г. (дата посочена в НП), а оттам и да организира адекватно защитата си – така е и Решение № 1812 от 16.10.2020 г. на АдмС – Пловдив по к. а. н. д. № 1485/2020 г. Тази нередовност е съществена и е непреодолима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като касае значим съставомерен елемент на нарушението – дата на извършването му.

В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване, според което по реда на чл.

53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци, свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието, е недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото надлежно предявяване – така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Отделно от това, от доказателствата по делото не се и установява нарушението да е извършено на посочената в НП дата – 12.06.2024г., 4 доколкото липсват твърдения в АУАН или доказателства в хода на съдебното следствие жалбоподателката да е извършила процесните нарушения именно на тази дата 12.06.2024г.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.

По отношение на сторените в хода на процеса разноски в размер на 30 лв., представляващи пътни разходи за явяване на свидетел, същите с оглед на постановките на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК следва да останат в тежест на държавата при отменянето на наказателното постановление, какъвто е настоящият случай.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0329-000453/24.07.2024г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Раковски, с което на П. А.

П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение на чл.

123, ал.1, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5