Присъда № 60 от 25.09.2023, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ по НЧХД № 1291/2022 год.

Наказателното производство е образувано по тъжба на Д. К. КР. от село Г., обл.П. срещу С.В.Б. от град Б. за това, че на 27.07.2022 г. в град Б. публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.К. в негово присъствие - „смешници, тъпанари, боклуци, гадни копелета, малоумници, ще ви еба майката“ в качеството му на длъжностно лице – старши полицай в участък Б. към РУ на МВР С. при ОДМВР П., в изпълнение на службата му определен за нощна смяна на 27.07.2022 г. съвместно с полицай М.М. К. престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.3 във връзка с чл. 146, ал.1 от НК.

По делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя Д. К. КР. против подсъдимия С.В.Б. за сума в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието - 27.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и тъжителят Д.К. бе конституиран като граждански ищец в процеса.

Частният тъжител и граждански ищец Д.К. чрез повереника си пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му с тъжбата обвинение , като му бъде наложено справедливо наказание. Пледира за уважаване на предявения граждански иск в неговата цялост, както и за присъждане на направените разноски.

Защитникът на подсъдимия смята, че деянието не е извършено нито от обективна, нито от субективна страна. Моли за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. При условията на евентуалност пледира за приложението на чл.78 а от НК и налагане на подсъдимия на административно наказание глоба в минимален размер.

Подсъдимият не се явява в последното открито съдебно заседание, поради което етапи право на лична защита и последна дума не са провеждани.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата тъжителят Д. К. КР. бил старши полицай в участък Б. към РУ на МВР С. при ОДМВР П. и като такъв има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б „а“ НК, а така също и на орган на власт по смисъла на чл. 93, т.2 от НК. В качество си на полицейски служител и в изпълнение на службата му, на 27.07.2022 г. той бил определен за нощна смяна съвместно с полицай М.К.. На същата дата се провеждала специализирана полицейска операция за проверка на МПС и след 20,00 часа двамата се намирали на бул. „Освобождение“ в гр. Б., в района на автогарата.

Тогава забелязали, че срещу тях идва лек автомобил БМВ, който се движи в еднопосочна улица след забранителен знак. По тази причина тъжителя и 1 свид.М.К. спрели автомобила. Легитимирали се, след което поискали документите на водача и на двамата пътници в автомобила, сред които бил подсъдимият Б.. Същият се возил на предна дясна седалка. Водача и пътника на задната седалка предоставили документите за самоличност. Подсъдимият не дал личната си карта. Обърнал се към тъжителя и свид.К. с думите: „ Какви сте вие да ми искате документи, нямате право, всеки ден ли ще се занимавам с вас“. Тогава полицаите (ч.тъжител и свид.К.)разяснили на подсъдимия, че ако не представи документ за самоличност ще бъде задържан. В отговор подсъдимият слязъл от автомобила и започнал да ги обижда. Наричал ги с обидни думи: „смешници, тъпанари, малоумници, селски полицайчета“.

Вдигнал си ръката на метър от земята, с което показал колко пари има.

Заявил, че си пие кафето с началници, и че още от утре няма да са на работа, тъй като ще ги уволни.

През това време на място дошъл втори полицейски патрул – свидетелите В. Г. и И. Б.. Те също станали свидетели на обидните думи.

Последните двама чули как подсъдимият псува и обижда тъжителя и свид.К., след като те влезли в служебния автомобил, за да извършат необходимата проверка. Конкретните му думи били: „копелета гадни, боклуци, ще ви еба майката, палячовци, смешници, кои сте вие да ми искате лична карта“.

Подсъдимият в този момент се намирал на около 2-3 метра от автомобила на полицаите, обърнат към него, като вратите на автомобила били отворени.

След това на място пристигнал бащата на подсъдимия, който се опитал да успокои сина си и искал да го отведе. Полицаите му обяснили, че това няма как да се случи, защото тече проверка. В същото време подсъдимият заявил, че отива да си пазарува до магазин в близост и не го интересува проверката.

Тъжителят и свид.К. го изчакали и на излизане от магазина му поставили белезници. В това време пристигнала майката на подсъдимия, която обвинила полицаите, че правят циркове.

Тъжителят и свид.К. отвели подсъдимия в РУ МВР С., където бил задържан за 24 часа.

Тъжителят К. бил силно огорчен от случилото се. Не можел да си обясни отношението на подсъдимия, при положение че не го бил провокирал по никакъв начин. Приел го и като оронване престижа на професията.

Разочарованието му било толкова силно, че видимо се променил.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите М.К., В. Г. и И. Б., както и от приетите по делото писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са ясни, категорични, логични и взаимно се допълват, като изцяло подкрепят гореизложената фактическа обстановка. Свидетелите се явяват преки очевидци на изречените думи от страна на подсъдимия спрямо тъжителя и колегата му М.К.. За двама от тях – свид.Г. и свид.Б., няма никакви обективни данни да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, поради съдът няма реална причина да не кредитира техните показания. Съдът кредитира изцяло 2 и показанията на свид.М.К., независимо че той също се явява пострадал от деянието на подсъдимия и на свой ред също е тъжител по друго дело срещу подсъдимия. Фактът, че подсъдимият е бил задържан и срещу него е било образувано УБДХ красноречиво говори че отношението му към тъжителя и свид.К. е преминало границата на приемливия тон, до степен на нетърпимост.

Иначе не би имало никаква обективна причина полицейските служители тъжителя и свид.К. да усложняват дежурството си, като пристъпят към задържането на подсъдимия и съставяне на АУАН за констатиране на дребно хулиганство, поставил началото на производство пред РС – П. по УБДХ. Не само не би имало причина, но и необходимост полицаите да пристъпят към задържане на подсъдимия, което е един отговорен и формален процес, свързан с употреба на помощни средства, с отвеждане на лицето за медицински преглед, извършване на обиск, документално оформление на всяко от тези действия и т.н. Тази процедура обаче е била разгърната, именно защото подс.С.Б. е отправил към тъжителя и свид.К. описаните горе нецензурни епитети и изрази.

Освен казаното, следва да се добави, че показанията на свидетелите Г., Б. и К. не се опровергаха от нито едно друго доказателствено средство в процеса. От страна на подсъдимия и неговия защитник устни доказателства не бяха ангажирани.

При така установената и възприета фактическа обстановка е видно, че от обективна страна подс.С.В.Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 и т.3, вр.с чл.146, ал.1 от НК, като на 27.07.2022 г. в град Б. публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.К. в негово присъствие - „смешници, тъпанари, боклуци, гадни копелета, малоумници, ще ви еба майката“ в качеството му на длъжностно лице – старши полицай в участък Б. към РУ на МВР С. при ОДМВР П., в изпълнение на службата му определен за нощна смяна на 27.07.2022 г. съвместно с полицай М.М. К..

Използваните от подсъдимия спрямо частния тъжител изрази са обидни, от естество да засегнат себеоценката му - неговата чест и достойнство. Вярно е, че изразите са използвани в множествено число, но от устните доказателства се установява по безспорен начин че те са били отправени към тъжителя и към свид.К.. В хода на делото се установиха дори и други обидни изрази от подсъдимия спрямо тъжителя и свид.К., като например – „селски полицайчета“ и „палячовци“, но за тях няма повдигнато обвинение в тъжбата.

Безспорно се установиха и квалифициращите признаци – нанасяне на обидата публично – на булевард, пред още трима полицаи и неустановен брой случайно преминаващи граждани, както и че обидата е нанесена на тъжителя по повод изпълнение на службата и функцията му в качеството му на старши полицай в участък Б. към РУ на МВР С. при ОДМВР П., определен за нощна смяна на 27.07.2022 г. съвместно с полицай М.М. К..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като в 3 съзнанието на подсъдимия е съществувала ясна представа, че думите, които изрича са обидни и същевременно е искал настъпването на вредните последици, като ги е изрекъл по отношение на тъжителя. Престъплението е довършено с възприемането от тъжителя на обидната проява. Подсъдимият е изричал обидите към тъжителя и свидетеля К. на публично място, обърнат и сочещ към тях и напълно е съзнавал, че изречените от него думи не само са насочени към тях, но и достигнат до знанието им.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същите.

Обществената опасност на конкретното деяние е висока, предвид обстоятелствата, при които е извършено, неговия интензитет и проявено грубо незачитане неприкосновеността на личността на длъжностно лице, което освен това е и орган на власт като полицейски служител на МВР.

Подсъдимият е личност със сравнително висока степен на обществена опасност. Макар и неосъждан, той е негативно охарактеризиран по местоживеене като лице, което общува и се движи в средите на криминално проявени лица, системно употребяващ алкохол, редовно влизащ в спор и разправа със съгражданите си, както и с полицейските служители, които са му извършвали проверка, с ниска критичност към деянията си, демонстриращ неуважение към държавните институции /Вж. характеристична справка на л.22 в делото/. Съдът цени характеристичната справка, като взема предвид че всяка една личност се охарактеризира със собствените си постъпки, а процесната е брутална проява на незачитане чувствата и честта на другите, конкретно на тъжителя и свид.К..

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия и по – специално в липсата на възможност за самоконтрол в стремежа да се самоизтъкне, демонстрирайки превъзходство и нулев респект към органите на реда.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени младежката му възраст на подсъдимия. Чистото му съдебно минало не следва да се отчита в конкретния казус като смекчаващо обстоятелство, тъй като то е материално правна предпоставка по чл.78а,ал.1 от НК, за приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съображения за което ще бъдат изложени по-долу.

Отегчаващи обстоятелства са негативните характеристични данни за подсъдимия по местоживеене, факта че по адрес на тъжителя са били изречени и други обидни изрази, за които с тъжбата не е повдигнато обвинение и наличието на два на брой квалифициращи признака.

Съдът отчита фактите,че за престъплението по чл.148, ал.1 ,т.1 и т.3 4 във връзка с чл.146, ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание глоба от петстотин до десет хиляди лева, както и обстоятелствата, че подс.Б. е пълнолетен, не е осъждан и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78 а, ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

В случая не следва да немери приложение забраната по чл.78а, ал.7 от НК, доколкото частният тъжител освен качеството на „длъжностно лице“ има и качеството на „орган на власт“. Това е така, тъй като „орган на власт“ не е обективен елемент от инкриминирания престъпен състав. Такъв елемент е „длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата“, но пък този елемент не е включен в обхвата на ограниченията по чл.78а, ал.7 от НК. В този смисъл са задължителните постановки, дадени в ТР № 1 от 28.09.2017 год. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017 год. на ОСНК.