Определение № 443 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. София, 04.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Дацов

Членове:

Д. Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от П. Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, като същото в рамките на сроковете предвидени по закон е инициирано по частна жалба от адв.П. – САК, повереник на частните обвинители срещу протоколно определение от 06.04.2023г. год. по НОХД№802/17год. по описа на СГС-НО, 10 състав, с което е спряно наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.4 НПК поради направено преюдициално запитване на ВКС, ІІ-ро НО по НД№930/2022 година. Адв.П. е на мнение, че незаконосъобразно е спирането, тъй като такова може да направи единствено съставът, който е отправил същото. Сочи се, че производството продължава извън всички разумни срокове и с едно такова спиране има опасност от изтичане на давността. Твърди се, че няма пречка докато се чака решението на Съда на Европейския съюз(СЕС) да се събират доказателства по делото.

САС след като се запозна с материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е основателна, а определението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

По отношение на подсъдимия К. В. К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.2 НК и по чл.252 НК.

От една страна, съдът изцяло се солидаризира с изводите на първостепенния съд, които са преповтаряне на тези на адв.Л. - защитник на подсъдимия, че принципно спирането на наказателното производство е необходимо с оглед предпазване от едно бъдещо незаконосъобразно решаване на делото влизащо в противоречие с постановеното задължително тълкуване.

От друга страна, когато става въпрос за това кой има право да спира – единствено съдът, който е направил това запитване или и всеки друг съд, когато въпросът, който е 1 отправен касае и висящото пред него производство, настоящият състав счита следното:

В НПК е предвиден специален ред по глава ХХХVІІ за преюдициални запитвания по наказателни въпроси, който е въведен с ДВ бр.63/2017 година. В чл.488, ал.1 от същата глава изрично е отбелязано, че с отправяне на запитването съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване. Тоест, законодателят в случая е конкретизирал, че производството се спира от съда, който е направил преюдициалното запитване.

В допълнение със същото изменение в НПК е добавена нова т.4 на чл.25, ал.1 НПК, където е предвидено, че наказателното производство се спира когато съдът отправи преюдициално запитване до СЕС. В контекста на последното възниква въпросът как следва да се тълкува тази разпоредба – дали става въпрос за съдът, който е направил запитването или касае всеки друг съд, който има отношение по отправените въпроси?

Факт е, че законодателят е използвал словосъчетанието „когато съдът отправи“, което в съответствие с граматическото тълкуване ще рече, че се има предвид съдът, който е отправил самото запитване. Въпреки това не е за пренебрегване, обаче, че това само по себе си влиза в своеобразно противоречие с глава ХХХVІІ, където се предвижда изричен ред, в който се прави такова запитване и се спира производството по делото до произнасянето от СЕС. Логическото тълкуване в случая, според този съдебен състав, следва да бъде, че законодателят е имал предвид и други съдилища не само запитващия, тъй като в противен случай не би имало и втори текст касаещ спирането, какъвто е чл.25, ал.1, т.4 НПК, а още повече, че същият и подлежи на обжалване по реда на чл.290, ал.2 НПК. Като допълнителен аргумент за това тълкуване е и фактът (в тази връзка съществува и съдебна практика като тази по н.д.№ 930/2022 г., ІІ Н.О. на ВКС, където върховната инстанция изрично казва, че „Предвид обстоятелството, че настоящият съдебен състав не е изрично поискал преюдициално запитване, на такова вече направено от друг съдебен състав на ВКС, намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като би било напълно необосновано съдът да тълкува тази процесуална норма стеснително и отнасяща се единствено до съда, който сам е направил преюдициалното запитване. Характерът на подобни преюдициални запитвания касае тълкуване на нормите на общностното право, които са задължителни за националните съдилища“), че когато съответният съд е на етап крайна фаза преди произнасянето, както би се случило когато ВКС следва да обяви делото за решаване или когато става въпрос за производство по реда на гл.ХХХІІІ НПК, съдът спира делото независимо, че не е направил запитването до СЕС, ако разбира се касае предмета по съществото на производството. В противен случай, ако се приеме становището на адв.П., че може да спира делото само съдът, който е направил това запитване остава неясно законодателното решение - защо са предвидени две производства по спиране за едно и също обстоятелство, при които едното е специално такова, а другото в общите правила и то при различни последици свързани с процесуалното развитие на същото – при гл.ХХХVІІ окончателно, а при чл.290 НПК подлежащо на инстанционен контрол.

На следващо място - основният проблем, който следва да бъде решен в случая е – 2 било ли е нужно да се спира наказателното производство от СГС по процесното делото?

Видно от историята на конкретния процес е, че същият продължава в един продължителен период от време, излизащ извън разумните срокове. Делото е на фаза съдебно следствие, в което предстои събиране на още доказателства.

От друга страна, отправеното в случая от ВКС запитване касае приложението на материалното право и същото по никакъв начин не би затруднило разглеждането на делото, особено при събирането на доказателства, които впоследствие биха послужили за правилното решаване на делото в контекста на евентуалното решение на СЕС. Спирането би имало значение и би следвало да се направи единствено преди произнасянето на съда с крайния акт, за да може да се предотврати едно противоречиво решение или присъда с отправеното запитване, какъвто е и основния аргумент на решаващия съд при настоящото производство. Но дори и да се произнесе първоинстанционния съд без да спре делото със своя краен съдебен акт, това пак не би било проблематично за процеса, тъй като такова спиране може да бъде направено от въззивната инстанция и от ВКС. В случая, когато ВКС се е произнасял със спиране по свои дела, се е касаело за направени преюдициални запитвания от други състави на ВКС и това има своето обяснение, защото ВКС е съд по правото и при него не се събират доказателства освен в изключенията по чл.354, ал.5 НПК.

Но дори ВКС да не спре производство, то при едно евентуално бъдещо противоречие на неговото решение с това на СЕС има още един способ, който би възстановил законосъобразността, а именно този по глава ХХХІІІ НПК.

Тоест, като заключение, в процесния случай когато първоинстанционният съд е в рамките на съдебното следствие и му предстои събиране на доказателства не е наложително да се осъществи спиране на делото поради наличието на преюдициално запитване, тъй като това по никакъв начин не би допринесло за предотвратяване на една бъдеща противоречива практика или погрешно решение. Въпросното спиране, ако все пак съдът реши да направи, може да се осъществи в края на производството, преди произнасянето с решение или присъда, ако все още липсва акт на СЕС.

Едно такова процесуално решение ще има няколко позитивни ефекта върху процесното делото – процесуална икономия, предотвратяване на още по-задълбочаващия се проблем с разумността на срока, събирането на необходимите доказателства по делото с евентуално изчакване решението на СЕС, както и минимализиране на възможността за изтичане на погасителната давност.

С оглед на всичко изложено този състав на САС прецени, че определението на СГС е неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран 8 състав на САС, НО на основание чл.345, ал.1 вр. чл.342, ал.1 вр. чл.341, ал.2 НПК,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.04.2023 год. по НОХД№802/2017 година по описа на СГС-НО, 10 състав.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4