Решение № 145 от 05.08.2021, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 204/2021
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 05.08.2021
- В сила
- 27.10.2021
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 145 гр. Севлиево , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100204 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от СП. Г. ИВ., с ЕГН **********, от *** срещу ИЛ. Д. К., с ЕГН **********, от ****.
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като с бракоразводното решение по гр. д. № 370/2014 г. по описа на PC - Севлиево било предоставено упражняването на родителските права върху детето от брака Ч.И. К., с ***, родено на *** г.. Впоследствие с решение по гр. д. № 254/2015 г. по описа на Севлиевския районен съд на осн. чл. 59, ал. 9 СК упражняването на родителските права върху детето било предоставено на бащата и се определила издръжка от 130 лв.. Впоследствие грижите за детето отново били поети от ищцата. От август 2019 г. детето живеело при ищцата и същата се грижела за него. Тази промяна се отразила благоприятно върху Ч., който станал по-спокоен и уравновесен, ходел редовно на училище във Второ основно училище - Севлиево, където се обучавал по специална програма поради влошено зрение и дислексия. Ч. бил силно привързан към ищцата. В отглеждането му ищцата получавала помощ и от по-големия син, който живеел с тях. Желанието на детето било да живеят заедно. Понастоящем и двамата родители били пенсионери по болест. Поради настъпилата съществена промяна в обстоятелствата ищцата иска изменяне на определените с решение по гр. д. № 254/2015 г. по описа на Севлиевския районен съд - мерки, като бъде предоставено упражняването на родителските права за детето Ч.И. К., чието местоживеене да бъде при майката, определяне режим на личните контакти с бащата всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа в събота до 16 ч. в неделя с преспиване, издръжка в размер на 170 лв. месечно, платима до настъпване на основания за нейното изменение или отпадане, ведно със законната лихва при просрочие, както и допускане предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
1
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, че след влизане в сила на решението по гр. д. № 254/2015 г. по описа на Севлиевски районен съд са настъпили нови обстоятелства, които обосновават уважаване на иска. Детето Ч. било добре обгрижвано от своя баща. Връзката баща - син не била нарушена. Задоволени били всички нужди от храна, облекло, хигиена, учебни пособия, при добри жилищно битови условия.
Жилището било собственост на бащата. Детето било спокойно и не изразявало желание да живее при майка си. Бащата бил отговорен родител, загрижен бил за нуждите на детето в техният пълен аспект. Имал изградена силна и постоянна емоционална връзка. Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че детето от август на 2019 г. живеело при майка си, същото живеело и при баща си и при майка си. Майката с оглед на здравословното си състояние била възпрепятствана да полага адекватни грижи за нуждите на детето и била затруднена да полага преки и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето полагало грижи от различно естество за майка си. Детето нямало детска стая, нито детски кът, дори нямало и легло и живеело при крайно неблагоприятни жилищно-битови условия. Майката търпяла и родителски дефицит. Поведението и личният пример, които проявявала /извършила кражба на легло, дрехи и др. вещи от дома на ответника, за което бил сигнализирал полицейските органи и след намесата им, част от вещите били върнати/ сочели безотговорно поведение и морален облик. Детето нямало възможност и перспектива за развитие при майката.
В съдебното заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображенията изложени в исковата молба. Не претендира разноски.
В съдебното заседание ответника чрез процесуалния си представител поддържа отговора по съображенията изложени в същия. Претендира разноски.
Ищцата, майка на детето – С.И., лично пред съда, заявява, че детето иска да е при нея да е по - спокойно. От както детето е дошло - 2 години, нямало никакви грижи за него от страна на бащата. Имало проблем с окото, за който ходели в гр. Р. при лекар. Детето не можело да пише, а откакто било при майка си имало напредък с учението. В момента живеели в **** където било по - добре, по – голямо.
Ответника, баща на детето – И.К., лично пред съда, заявява, че това е трето дело за сина на страните. Ищцата първия път го спечелила и детето било на пътя и го прибрали, с майка му го гледали. После били на второ дело и детето го прибрали отново. Не е гонил и бил детето. Пострадал, бил доста време по болници. Сам бил в къщи, можел да се грижи за детето до гроб. Един път ги карал до с. Б. и тогава го видял, говорил си с детето, но много рядко. Купил телефон на детето, който изплащал но нямал номера. Смятам, че майката влияе на детето.
Малолетното дете – Ч.И. К., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че при баща му 2 изобщо не е добре. Никога не му е обръщано внимание. Никога нямало храна у дома на баща му. При майка си детето било добре, всичко му било удобно и било по - спокойно.
Баща му много псувал, нямал възпитание. Не бил сдържан. Винаги биел детето. Към момента на заседанието детето било при майка си от доста време. Баща му от доста време не давал издръжка. Имали нова квартира в гр. Севлиево. Детето чувствало, че нещата ще се оправят като е при майка си. Като било при баща си винаги било напрегнато. Не говорели често с майка си за бащата, тъй като детето не искало да говори за него, не му било приятно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От приложеното гр. д. № 254/2015 г. на РС – Севлиево, се установява, че със съдебно решение № 106 от 19.05.2015 г. по гр. д. № 254/2015 г. по описа на РС – Севлиево е изменено решение от 25.06.2014 г. по гр. д. № 370/2014 г. по описа на РС – Севлиево, като упражняването на родителските права над детето Ч.И. К. е предоставено на бащата ИЛ. Д.
К., а на майката СП. Г. ИВ. е определено право на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа в събота до 16 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Бащата е осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез майката и законен представител, ежемесечна издръжка, в размер на 130,00 лева, считано от 05.03.15 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
От ЕР на ТЕЛК от 01.11.2019 г. и разпореждане от 01.01.2021 г. за ИЛ. Д. К. е видно, че същият е с 71% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет, и му е отпусната пенсия за инвалидност в размер 315,00 лева.
От ЕР на ТЕЛК от 20.05.2021 г. за СП. Г. ИВ. е видно, че същата е с 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза шийка на матката, неуточнена част.
От ЕР на ТЕЛК от 19.01.2021 г. за Ч.И. К. е видно, че същият е с 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза намалено зрение на двете очи.
От постановление на прокурор от РП – Габрово, ТО – Севлиево от 15.03.2021 г. и постановление на прокурор от РП – Габрово, ТО – Севлиево от 11.03.2021 г. е видно, че със същите е отказано да се образува досъдебно производство по подадени жалби от ответника, за твърдени побой нанесен му от пълнолетен син на ищцата – И.И. и за неправомерно отнети му движими вещи от самата ищца.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево от 15.06.2021 г. е видно, че грижи за детето Ч., се полагат основно от майка му, като обитават апартамент под наем в гр. Севлиево, в който са налице необходимите материални условия за отглеждане на дете, предстои им смяна на жилището с друг апартамент, находящ се също в гр. Севлиево; бащата живее в едноетажна къща в гр. Севлиево, в която са налице необходимите материални условия за 3 отглеждане на дете; майката получава пенсия в размер 368,40 лв., а бащата пенсия в размер 315,00 лв.; детето е в шести клас, но все още не може да чете и пише, предвид и здравословните му проблеми са му необходими специфични образователни потребности.
От показанията на свидетеля Б.А., се установява следното: свидетеля познава И.К. и често посещава домът му; от дълги години са приятели; впечатленията му са, че детето Ч. винаги е било обуто, облечено, нахранено; купувал му чипсове, школади и всичко, което иска; имало - всичко кухня, баня, пералня; смята, че И. може да се грижи за детето; той му бил син и всичко, което трябвало за детето му го предоставял; напоследък детето стояло с майка си, скоро свидетеля не го виждал при И.; кракът на И. бил зле и тогава го гледала Спаска, детето втора година било при нея.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
В тежест на ищцата по предявените искове е да докаже: твърдените в исковата молба изгодни за нея положителни факти, включително, че е в интерес на детето предоставяне на родителските права върху него на ищцата; че от предоставяне упражняването на родителските права на бащата и определяне на режим на лични контакти между ищцата и детето, досега е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, което обуславя нуждата от промяна на този режим, че самата ищцата разполага с необходимите условия и родителски качества да отглежда и възпитава детето, съобразно претенцията в исковата молба; наличният си родителски капацитет; че е майка на детето, а ответника негов баща; размерът на конкретните нужди от издръжка на детето и възможностите на задълженото лице.
Установи се по делото от съдебно решение № 106 от 19.05.2015 г. по гр. д. № 254/2015 г. по описа на РС – Севлиево, че малолетното дете – Ч.И. К., с ***, родено на *** г. е с баща ответника, а негова майка е ищцата. Установи се също така от показанията на свидетеля Б.А., от социалния доклад и от изслушването на детето, че грижи за детето понастоящем полага неговата майка – ищцата, като същата разполага с необходимите условия и родителски качества да отглежда и възпитава детето, съобразно претенцията в исковата молба, както и наличност на необходимият родителски капацитет у майката.
Налице е и изменение на обстоятелствата, изразяващо се в нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, както и намаляване ефикасността на по - рано взетите мерки, с оглед преценката за най – добрия интерес на детето. Установи се по делото от социалният доклад и от изслушването на детето, че при отглеждане на детето от бащата, същото не се е научило дори да чете и пише, въпреки, че понастоящем е в шести клас, а бащата се е държал изключително строго и невъзпитано с детето Ч. и то е предпочело да живее при майка си. Установи се също така от посочените доказателствени източници, че определените с предходното решение местоживеене на детето и предоставяне упражняването на 4 родителските права фактически не се изпълняват от повече от година.
С оглед гореизложеното и съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 4 СК и чл. 59, ал. 9 СК, съдът след като прецени с оглед интересите на детето всички конкретни обстоятелства относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности намери, че майката на малолетния Ч. притежава всички качества, необходими за отглеждането и възпитанието му, като предвид най - вече привързаността на детето към майката по делото се налага извод, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката, при която следва да бъде определено и местоживеенето на детето, като предходното съдебно решение следва да се измени в посоченият смисъл.