Решение № 890 от 11.08.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Перник, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720104938 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. М. Т. срещу ДГ № 12 „Радост“ за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № ** г.

В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „Д“ в ДГ № 12 „Радост“. На 12.08.2021 г. й била връчена заповед от същата дата, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по повод депозирана жалба от родител на дете, посещаващо детската градина.

Уточнява, че към датата на твърдяното нарушение – ** г. децата са били спокойни и обгрижвани от учителите, включително и детето Г.Р.. На следващия ден следобед дошъл бащата на Г. и уведомил Д., че според него има проблем от вчерашния ден – детето му било ударено в корема от друго дете и късно вечерта започнало да повръща, което наложило преглед от лекар, а учителката И.В. не го уведомила за инцидента, като късно вечерта двамата имали телефонен разговор. Д. отвърнала, че в предходния ден не е констатирала проблеми с децата, вкл. и Г., помолила родителя да й предостави медицинските документи, от които не се установявала травма в областта на корема. Д. провела разговор и с три от учителките на детето, които я уведомили, че детето се е хранило, спало и играло, без признаци за инцидент, като в амбулаторния дневник също не било вписано настъпването на инцидент.

Поддържа се, че е допуснато нарушение при налагане на наказанието, тъй като не са й били изискани ефективно обяснения по реда на чл. 193 КТ за посоченото в заповедта нарушение, което съставлява формално основание за отмяна на наложеното наказание.

1

Поддържа се, че искането за даване на писмени обяснения и мотивите на оспорената заповед, се отнасят до различни фактически действия и не си съответстват по съдържание, а наказанието е било наложено, без да са изяснени всички относими обстоятелства.

Излага, че обстоятелствата, отразени в искането за даване на писмени обяснения, са неверни (липса на регламент за подаване на жалби и сигнали от родителите, липса на дневник на инцидентите, липса на уведомяване на работодателя за инцидент с дете, настъпил на ** г. и непровеждане на среща с родителите по повод същия), като посочва, че градината поддържа дневник за сигнали и жалби, както и дневник за инциденти, а в случая не се установявало настъпването на какъвто и да е инцидент, който да налага уведомяване на работодателя и провеждане на среща с родителите на детето. Излагат се доводи, че петото нарушение – „неглижиране на проблемите на детската градина“, е неконкретизирано и необосновано.

По съществото на оспорената заповед сочи, че същата е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Посочва, че не са налице посочените в заповедта нарушения на текстовете на чл. 187, ал. 1, т. 5, т. 8 и т. 10 КТ, като излага подробни доводи, че инцидент и вреди фактически не са настъпили, налице била създадена възможност за комуникация между родители и персонал и не било налице уронване на престижа на работодателя.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез назначения по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител, изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, като е спазена предвидената в чл. 193 КТ процедура, а искът е недоказан в своето основание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ.

Тежестта за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание „забележка” носи ответникът по настоящото дело – ДГ № 12 „Радост“. А законността на това дисциплинарно наказание се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния служител.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказвания работник или служител, както предписва правната норма, регламенти-рана в чл. 193, ал. 1 КТ.

2

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарно наказания се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.

Не е спорно между страните, а от ангажираните доказателства се установява, че ищцата заема длъжността „Д“ на при ответната общинска ДГ. В настоящата хипотеза приложение намират разясненията на ТР № 1/2010 г. от 30.03.2012 г. на ОСГТК на ВКС, че надлежен ответник в процеса е работодателят (детската градина като юридическо лице – чл.

29, ал. 1 ЗПУО), а не висшестоящият орган. По арг. чл. 257, ал. 2 от ЗПУО Д. на детската градина се явява и неин представляващ. Субективното право за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188 КТ принадлежи на работодателя; за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган, в конкретния случай – Кмета на Община Перник.

Със Заповед № ** г., издадена от Кмета на Община Перник като висшестоящ орган, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на осн. чл. 188, т. 1 КТ, вр. с чл. 187, т. 5, т.

8 и т. 10 КТ поради извършено от служителя нарушение на трудовата дисциплина. В мотивите е отразено, че П.Т. не предприема адекватни мерки за изясняване на обстоятелствата около инцидент с Г.Р. от дата ** г. и не е осъществила комуникация между родителите и учителя, като родителят отразил случая в социалните мрежи и е уронено доброто име на предприятието. Посочено е, че Д. носи отговорност за осигуряване на благоприятна среда за обучение, възпитание и труд.

Видно от датите на връчване на заповедта и твърдяното нарушение, дисциплинарната отговорност е реализирана в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ.

Повод за образуваното дисциплинарно производство е жалба от ** г., депозирана от В.Р. – родител на детето Г.Р., посещаващо представляваната от ищцата ДГ. В жалбата са изложени доводи, че на ** г. друго дете от групата ударило силно Г. в корема, в присъствие на учителя И.В., която не предприела никакви мерки – не повикала медицинско лице и не уведомила родителите за инцидента – нито в конкретния момент, нито по-късно. Посочено е, че късно вечерта детето се превивало от болка в корема, започнало да повръща и разказало за случилото се през деня. Родителите завели детето в спешен център в „П.“ в гр.

С., като по пътя В.Р. се обадил на учителя И.В., за да попита какво се е случило и защо не са уведомени, а тя му затворила телефона. След две минути обаждане върнал съпругът й, който започнал да обижда и заплашва бащата с арогантен тон.

Твърденията в жалбата за състоянието на детето на ** г. и оплакване по отношение на учителя И.В. се установяват по идентичен начин от гласните доказателства, събрани чрез разпита на В.Г.П. – майка на детето Г.Р., кредитирани като последователни и житейски логични. На ** г. майката прибрала детето си от градина в нетипично за него омърлушено състояние, не желаело да яде дори любимите си лакомства, а късно вечерта се оплакало от болки в корема, започнало да повръща и разказало за описания инцидент с друго дете, при който г-жа В. не направила забележка, а казала на Г. да се изправи по-бързо. На път към Спешния център на „П.“ съпругът й – В.Р. се обадил на г-жа В., за да поиска обяснение за липсата на реакция, но тя затворила телефона. След 2-3 минути на родителите на детето се обадил съпругът на г-жа В., който започнал да ги заплашва с думите: „Ще ви изгоня от града! Ще ви избия! Ще ви стане тесен градът“. В болницата детето било прегледано от 3 хирург, който установил липса на разкъсвания на вътрешните органи (което се установява и от приложената по делото медицинска документация), а повръщането – че е провокирано от натъртване в коремната област.

На следващия ден свид. П. отишла в детската градина, за да вземе багажа на детето, а учителката на смяна – г-жа Г., заявила, че предишният ден с детето нямало никакви проблеми и започнала да разпитва какво се е случило, тъй като колежката й се обадила през нощта, за да информира за телефонния разговор с В.Р.. Учителката предположила, че детето има вирус, като майката й обяснила, че тази възможност е отхвърлена от лекаря, прегледал детето.

Около обяд бащата на детето отишъл да разговаря с Д., която твърдяла, че не е запозната със случая. Бащата отишъл да вземе документите, издадени от болницата и заявил, че ще пусне жалба до МОН, но Д. го помолила да не го прави, тъй като в момента се извършвали проверки по други поводи и обещала да се заеме с нещата. Изяснява, че съпругът й е говорил устно с Д., не е депозирал писмена жалба пред нея срещу г-жа В..

Родителите на детето Г.Р. не предприели никакви действия, но след два дни научили, че срещу бащата В.Р. била пусната жалба от г-жа И.В. за оказван тормоз, което провокирало родителите от своя страна да сезират Общината и отдел „Закрила на детето“ с писмени жалби по случая.

Свид. П. изяснява, че и преди процесния случай е имало инциденти с детето й в присъствие на г-жа В., като в отделни случаи детето се връщало с цицина на главата, със синина по гърба, с дупчица под окото след игра с пластмасови ножчета, като във всички случаи учителката реагирала с ирония и насмешка, че просто ставало въпрос за игра.

Преди налагане на дисциплинарното наказание на ищцата са изискани писмени обяснения във връзка с жалбата на В.Р.. В искането за даване на писмени обяснения е отразено, че по повод жалбата е извършена проверка и изготвен доклад, в който се констатира, че „няма ясен регламент за подаване на жалби и сигнали от родители; не е въведен дневник за инциденти при престоя на децата в детското заведение; работодателят не е уведомен своевременно за възникналия проблем; не е инициирана среща между родителите и учителя по повод инцидента и се вижда неглижиране на проблемите в детската градина“.

Във връзка с отправеното от Община Перник искане са дадени подробни обяснения от П.В. (за проведен разговор с три от учителките на детето и липсата на вписани инциденти след проверка на амбулаторния дневник, както и получената на ** г. информация, че учителката е пуснала жалба в полицията), към които ищцата е приложила и дадените към РУО-П. становища от персонала на градината, в които идентично е посочено, че в процесния ден не е имало никакви инциденти и всичко било наред.