Определение № 112 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502726 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л.

К., Й. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К., И. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К. и М. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К., всичките като наследници на Тодор Петров К., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л. К., общ.

Аксаково, обл. Варна, чрез процесуален представител адв. С. А. против Определение рег. № 17316/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 7286/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 33 състав, с което е отхвърлена молбата им за допускане на обезпечение на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 76/2025 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева,

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният от жалбоподателите отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е допустим, но е отказал допускане на обезпечение, като е приел, че липсва обезпечителна нужда, тъй като при евентуално уважаване на иска ищците биха могли да се снабдят с „обратен изпълнителен лист“, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С подадената частна жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като: неправилно е отречено наличието на обезпечителна нужда; неотносимо е позоваването на ТР № 4/2013 г. към спор по чл. 439 ГПК; при наличие на висящо изпълнително дело и наложени запори съществува реална и непосредствена опасност от събиране на суми и настъпване на трудно обратими последици; отказът от обезпечение обезсмисля защитата, търсена с иска по чл. 439 ГПК.

Жалбоподателите правят искане обезпечението да бъде допуснато чрез спиране на изпълнението, като изрично настояват да не се определя гаранция, а при условията на евентуалност – гаранцията да бъде в минимален размер.

Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК. Поради това същата е процесуално допустима.

По съществото на спора:

1

Съгласно чл. 389 ГПК обезпечение може да се иска за предявен иск, като законът не прави ограничение относно вида на иска.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или значително затруднено осъществяването на правата по решението.

Исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението – е изрично допустима съгласно чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предявеният иск е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се оспорва правото на принудително изпълнение въз основа на твърдение за погасяване на вземането по давност – обстоятелство, настъпило след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Исковото производство е висящо, поради което преценка за вероятна основателност в случая се извежда от изложените твърдения за изтекла погасителна давност, данните за предходно прекратено изпълнително дело, липсата на валидни изпълнителни действия в продължителен период и обстоятелството, че настоящото изпълнително производство е образувано години по-късно.

Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че обезпечителна нужда липсва. Обезпечителната нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК не се свежда единствено до възможността за формално изпълнение на бъдещото съдебно решение, а обхваща и необходимостта да се предотврати обезсмислянето на търсената съдебна защита.

При иск по чл. 439 ГПК правото, което ищецът цели да защити, е да бъде прекратено или недопуснато принудителното изпълнение за недължимо вземане. Ако изпълнението продължи и в хода му бъдат събрани и разпределени суми, уважителното решение по иска ще остави ищците в положение да търсят защита чрез нови, самостоятелни реституционни производства, с допълнителни разноски, време и процесуален риск. Това представлява именно „значително затруднение“ по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че постановките на ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС не се отнасят за иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК.

По делото е налице висящо изпълнително производство, в рамките на което са предприети изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкови сметки, което обуславя реална и непосредствена опасност от събиране на суми преди приключване на спора по чл. 439 ГПК. Поради това въззивният съд приема, че обезпечителна нужда е налице.

Жалбоподателите настояват обезпечението да бъде допуснато без определяне на гаранция. Съдът намира това искане за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 390, ал. 4 ГПК установява принципа, че гаранцията е основно средство за защита на насрещната страна срещу евентуални вреди от обезпечението и тази норма изразява общия законодателен подход за необходимостта от баланс между интересите на страните при налагане на обезпечителни мерки в случаите, когато правото е установено с влязъл в сила акт.

Този принцип е прокаран и в чл. 391 ГПК, който предоставя на съда правомощието да прецени дали да допусне обезпечение срещу гаранция и да определи нейния размер с оглед възможните вреди за ответника.

В конкретния случай исканата мярка – спиране на изпълнението – води до пълно временно блокиране на възможността на взискателя да реализира принудително вземането си, което по своя характер създава риск от вреди, макар и временни, ако искът по чл. 439 ГПК бъде отхвърлен. Не са налице изключителни обстоятелства, които да оправдаят освобождаване на жалбоподателите от гаранция. Поради това искането за допускане на обезпечение без гаранция следва да бъде оставено без уважение.

2

Съгласно чл. 391, ал. 3 ГПК размерът на гаранцията се определя с оглед възможните преки и непосредствени вреди от допуснатото обезпечение. В конкретния случай тези вреди се изразяват основно в забавяне на изпълнението, без да е налице окончателна невъзможност за удовлетворяване на взискателя. С оглед на това съдът намира, че гаранция в размер на 250 (двеста и петдесет) евро е съразмерна, достатъчна и справедлива.

Частната жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено, като се допусне исканото обезпечение при условие за внасяне на гаранция.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 17316/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 7286/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 33 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, предмет на гр.д. № 7286/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № 76/2025 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 и с район на действие ОС – Варна.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на гаранция в размер на 250 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок, който за ищците тече от връчването му, а за ответника – от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502726 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л.

К., Й. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К., И. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К. и М. Т. К., ЕГН **********, постоянен адрес в с. Л. К., всичките като наследници на Тодор Петров К., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л. К., общ.

Аксаково, обл. Варна, чрез процесуален представител адв. С. А. против Определение рег. № 17316/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 7286/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 33 състав, с което е отхвърлена молбата им за допускане на обезпечение на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 76/2025 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева,

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният от жалбоподателите отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е допустим, но е отказал допускане на обезпечение, като е приел, че липсва обезпечителна нужда, тъй като при евентуално уважаване на иска ищците биха могли да се снабдят с „обратен изпълнителен лист“, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С подадената частна жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като: неправилно е отречено наличието на обезпечителна нужда; неотносимо е позоваването на ТР № 4/2013 г. към спор по чл. 439 ГПК; при наличие на висящо изпълнително дело и наложени запори съществува реална и непосредствена опасност от събиране на суми и настъпване на трудно обратими последици; отказът от обезпечение обезсмисля защитата, търсена с иска по чл. 439 ГПК.

Жалбоподателите правят искане обезпечението да бъде допуснато чрез спиране на изпълнението, като изрично настояват да не се определя гаранция, а при условията на евентуалност – гаранцията да бъде в минимален размер.

Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК. Поради това същата е процесуално допустима.

По съществото на спора: