Решение № 259 от 23.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500345 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба ,подадена от Н. М.

Ж.,гражданин на Р. Ф.,представляван от адв.М.,преупълномощена от адв.К. И. против съдебно решение № 399 от 26.04.2024г.,постановено по гр.д.

№1495/2023г.по описа на БОС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Н. М. Ж., гражданин на Р. Ф., представляван от адв.К. И., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “А.“ № **, ет. *, офис ** против „Свак“ ООД, ЕИК 147175678, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Перущица“ №6, ет.6, ап.602, представлявано от Т. Г. за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба, сключен между тях на 30.03.2013г.,по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.**********, с предназначение: жилищна сградамногофамилна, с адрес на имота: гр. Н., ж.к. „Ч. м.“, вх. *, ет. *, ап. ****, който самостоятелен обект,находящ се на четвъртия етаж от жилищната сграда представлява апартамент с площ от 29, 86 кв.м. с 4.95 кв.м.ид.ч. от общите на сградата. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е държавната такса за въззивното обжалване.Нередовностите са отстранени в законния срок. Препис от въззивната жалба е връчен на ответното дружество,което чрез пълномощника си адв.К. е депозирало писмен отговор в законоустановения срок. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на постановеното съдебно решение.Посочва,че в мотивите на решението съдът е установил,че 1 ищецът е изправната страна по предварителния договор,като ответната страна е тази,която не е изпълнила задълженията си за прехвърляне на имота,предмет на предварителния договор.Вярно е,че страните са постигнали съгласие с т.2.1 от предварителния договор за предаване на владението в срок до 01.05.2014г.,което да бъде обективирано в приемо-предавателен протокол,като това не се е осъществило в договорения срок.От събраните по делото доказателства,останали необсъдени от БОС е установено,че владението е било предадено едва през 2019г.,като според установената практика на ответното дружество собствеността се е прехвърляла след предаване на владението.

Счита,че правото му да предяви иск по чл.19 ал.3 ЗЗД е започнало да тече от 2019г.и не е погасено по давност. Моли за отмяна на решението на БОС и уважаване на предявения иск.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

С подадения писмен отговор ответното дружество е оспорило въззивната жалба,като е изложило доводите си за неоснователността и.Счита,че правилно и законосъобразно съдът е уважил възражението на ответника за погасяване правото на иск по давност,тъй като правото да се иска сключване на окончателен договор не е обвързано от приемо-предавателния протокол за предаване на владението.В предварителния договор е бил уговорен срок за сключване на окончателен договор,като давността започва да тече от момента на изтичане на уговорения срок или от момента на сбъдване на условието.Счита,че предаването на владението не е факт,от който да започне да тече давностния срок за прехвърляне на собствеността върху имота.Прави се довод,че ответникът е оспорил приемо-предавателния протокол от дата 15.08.2019г.,като неотносим към спора,тъй като в него става дума за други СМР,извършвани в имота.Счита протокола и за антидатиран,както и несъдържащ никакви волеизявления на представител на дружеството „Свак“ООД-т.е.в него не участва продавачът по предварителния договор.

Моли решението на БОС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от пълномощника си адв.М.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от пълномощника му адв.К.,който оспорва въззивната жалба.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС установи следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и отправеното искане за съдебна защита БОС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Н. М. Ж., гражданин на Р. Ф. е предявил против ответника „Свак“ 2

ООД иск да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен между страните на 30.03.2013г., по който ищецът е купувач, а ответникът- продавач.

Ответното дружество „Свак“ ООД е депозирало писмен отговор в срок, в който е оспорило предявения иск и е отправило искане за отхвърлянето му като неоснователен и погасен по давност.

От представения и приет като доказателство по делото предварителен договор,сключен на 30.03.2013г. и анекс към него от същата дата се установява, същият е сключен между ищеца в качеството на купувач и ответното дружество-продавач,с предмет- продажбата на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.**********, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, с адрес на имота: гр. Н., жк „Ч. м.“, вх. *, ет. *, ап. ****, който самостоятелен обект, находящ се на четвъртия етаж от жилищната сграда представлява апартамент с площ от 29, 86 кв.м. с 4.95 кв.м.ид.ч. от общите на сградата. Съгласно договора, ответникът- продавач се е задължил при уговорените в договора условия,да прехвърли на купувача правото на собственост върху имота за сумата от 21 000 евро с включен ДДС, която е уговорено да бъде платена в срокове и на вноски. От представения по делото анекс към предварителния договор се установява,че е сключен между страните в същия ден и с него страните са постигнали съгласие за увеличение на продажната цена от 21 000 евро на 30 000 евро.

Между страните не е имало спор относно факта,че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния предварителен договор и анекс,при уговорените в условия.Не е била спорна и уговорката в предварителния договор,съгласно която в срок до 01.05.2014г. продавачът се е задължил да предаден на купувача имота във вида, описан в договора и архитектурния проект и да снабди същия с необходимите документи, касаещи законосъобразното пускане в действие на обекта,като продавачът се е задължил да снабди сградата с Акт обр.16 до 20.12.2013г. Ответникът не е оспорил и твърденията на ищеца,че не е спазил уговорените срокове,тъй като е получил Разрешение за ползване/акт обр.16/ за сградата едва на 19.07.2016г.

Не са оспорени и твърденията на ищеца,че е заплатил на ответното дружество пълната продажна цена по договора и анекса.

Спорът между страните както пред първата,така и пред въззивната инстанция се концентрира върху основателността на възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. БОС е извършил задълбочен и подробен анализ на доказателствата по делото,в резултат на който е достигнал до правилен и законосъобразен извод,че искът следва да се отхвърли,тъй като е изтекъл петгодишният давностен срок ,с изтичането на който е погасено правото на иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. По въпроса откога започва да тече погасителната давност,първоинстанционният съд е съобразил и утвърдената съдебна практика на ВКС,съгласно която давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на 3 договора, ако не е уговорен друг срок.Въззивният съд споделя изцяло изложените от БОС мотиви,довели до извода му за неоснователността на предявения иск като погасен по давност и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба,че съдът е достигнал по неправилен извод относно началото на давностния срок,тъй като не е обсъдил гласните доказателства,събрани по делото,които установяват безспорно кога е било извършено предаване на владението върху процесния имот и че това се е случило през 2019г.,като практиката на ответното дружество е била собствеността да се прехвърля след фактическо предаване владението върху имотите,предмет на предварителни договори.

От показанията на св. Г.,който е бил съдружник в ответното дружество,се установява,че е имало практика да се извършва оглед на апартаментите и ако купувачите имат забележки по изпълнението,същите се описвали и били отстранявани,след което се подписвал приемо-предавателен протокол и се пристъпвало към нотариално изповядване на сделките.По отношение на случая на ищеца Н. Ж. свидетелят няма никакъв спомен. Показанията на св. Г. правилно и законосъобразно не са били взети предвид от БОС при формиране на извода му относно началния момент,от който тече погасителната давност, тъй като обичайната практика няма превес пред писмените уговорки в предварителния договор,който съобразно закона следва да се сключи в писмена форма,която е форма за действителност. От съдържанието на предварителния договор се установява,че уговорката между страните е била собствеността върху имота да бъде прехвърлена до 01.05.2014г. ,като в т.2.1 е ясно и изрично уговорено,че владението на недвижимия имот ще бъде предадено на купувача в срок до 01.05.2014г., като предаването следва да се осъществи с приемо- предавателен протокол в присъствието на страните и подписан от тях. Продавачът се е съгласил всички некачествени СМР, записани в протокола за предаване на обекта, да бъдат отстранени за негова сметка в 30-дневен срок от предаване на владението. Следователно,дори обичайната практика на дружеството-ответник,за която свидетелства св. Г., в случая не е намерила приложение,тъй като в предварителния договор е уговорено обратното- първо продавачът предава владението,а в 30-дневен срок от предаването на владението се отстраняват некачествени СМР.

Правилно БОС е приел,че представеният от ищеца приемо-предавателен протокол от 15.08.2019г. не удостоверява предаване на владението върху апартамента,предмет на предварителния договор. От съдържанието на протокола се установява,че с него на ищеца са предадени извършени ремонтни работи.В протокола ищецът Ж. е записан като собственик на апартамент **** в М.-* гр. Н.,а другият участник е свидетелят Х. И. С., в качеството му на представител на М. Р. Посочено е,че протоколът се съставя въз основа на споразумение между двете страни за извършване на определени строително-монтажни дейности в апартамента,собственост на Н. Ж. В протокола са описани като извършени следните СМР по негово искане: измазване на трите стени на стаята,шпакловка и боядисване на стените и тавана,замазка на праг към терасата,лепене на гранитогрес на прага на 4 терасата,поставяне на силикон от външната страна на прага към терасата,монтаж первази на ламинат,монтаж разделителни лайсни на под,изхвърляне на строителни отпадъци. Изрично в протокола е записано,че Х. С. предава,а Н. Ж. приема извършените СМР/а не владението на апартамента/ без забележки и няма да има претенции към М. Р. и Х. С. като представител. Правилно и обосновано БОС е приел,че по делото няма представени дори косвени доказателства, които при съвкупна преценка, наред с останалите, да доведат до извод, че с този протокол е предадено владението на ищеца.Показанията на св. Х. С. изцяло подкрепят този извод. Св. С. посочва,че от 2011 г. до 2019г. не е бил служител на ответното дружество,а е работил за други търговски дружества –„Ти Строй“ и „Ал Ге Инвест“,собственост на свидетеля Г. Задълженията на С. включвали при възражения на клиенти да организира извършване на ремонтни дейности в обектите,находящи се в жилищните комплекси „Ч. м.“ и „М. *“,гр. Н.. Св. С. си спомня,че ищецът го е повикал ,за да му покаже пукнатини на едната стена,а извършеният ремонт бил козметичен- поправяне на пукнатината на стената,боядисване и поставяне на силикон.По отношение на съставения приемо-предавателен протокол,свидетелят няма спомен кой го е съставил,но е категоричен,че не го е съставял той,а му е бил предоставен за подпис.При това положение,въззивният съд няма основание да направи извод,че с приемопредавателния протокол от 15.08.2019г.ответното дружество е предало на ищеца владението върху процесния апартамент,предмет на предварителния договор. По гореизложените съображения,неоснователни и лишени от опора в съдържанието на предварителния договор и доказателствата,събрани по делото са твърденията на въззивника,че давностният срок е започнал да тече от

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ca69016-4f28-4508-a824-cf16f1776a80