Решение № 2123 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2123 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110140528 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Д. А. М. срещу ЮЛ, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 321 лв., представляваща дължима сума по договор за кредит сключен между „ЮЛ и Д. А. М., вземанията по който са били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за цесия от 18.10.2013 г., поради погасяването й по давност.

Ищецът твърди, че на ответникът бил придобил процесното вземане, което фигурирало под № 663134 в справка за кредитната задлъжнялост, издадена на основание Наредба № 22 на БНБ. Поддържа, че за вземанията е изтекла погасителата давност. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че признава иска по основание и размер. Моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да останат в тежест на ищеца.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а с нарочна молба от 27.01.2025 г. процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на основание чл.

237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 50 лв. платена държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на настоящия иск, поради което направеното възражение се явява неоснователно. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият е демонстрирал 1 претенция по отношение процесното задължения. С оглед на гореизложеното твърдението на ответника, че не бил станал причина за завеждане на делото се явява неоснователно и сторените разноски от ищеца следва да бъдат възложени на ответника.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***************, чрез адв. Л. А., срещу ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление ***************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. А. М. не дължи на ЮЛ, сумата от 321 лв., представляваща дължима сума по договор за кредит сключен между „ЮЛ и Д. А. М., вземанията по който са били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за цесия от 18.10.2013 г., поради погасяването й по давност.

О С Ъ Ж Д А ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление ***************, да заплати на Д. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***************, чрез адв. Л. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв. разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление ***************, да заплати на адв. адв. Л. И. А., вписана в САК,личен номер ***********, с адрес на кантората ***************, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. А. М. пред СРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2