Определение № 34173 от 20.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34173 гр. София, 20.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от Л. ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110145990 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Д. П. срещу *******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети. Следва да бъде уважено и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът трябва да бъде задължен също така да представи поисканите от ищеца документи.

Делото следва да бъде насрочено за възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110145990 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 04. 11. 2026 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да представи заверени преписи от следните документи:

1

1. справка за датата и размера на отпускането на парична сума във връзка с договор за паричен заем „*******“ № *** от 06. 03. 2024 г.;

2. справка за заплатените от кредитополучателя по този договор парични суми;

3. справка за всички дължими от кредитополучателя парични суми във връзка с този договор (такси, разноски, такса-гарант, застраховки, такса – банкови гаранции и всички други);

4. справка за непогасения остатък от задълженията на кредитополучателя във връзка с този договор.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по задачите, формулирани с исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищеца по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът твърди, че на 06. 03. 2024 г. сключил с ответника договор за паричен заем „*******“ № ***. По силата на така сключения договор ответникът предоставил на ищеца паричната сума в размер на 1 000 лева, а ищецът поел задължението да му я върне и да му заплати фиксирана възнаградителна лихва в размер на 50 % на годишна основа на осемнадесет месечни вноски. По силата на чл. 6.6 от договора и чл. 33 от общите условия към него ищецът поел още едно задължение към ответника – да му предостави определено персонално обезпечение (поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени условия; или безусловна банкова гаранция). При неизпълнение на това последно задължение ищецът трябвало да заплати на ответника и неустойка в размер на 1 913 лева и 38 стотинки. При това положение в договора за заем бил посочен годишен процент на разходите 62, 82 %.

Ищецът развива подробни доводи за нищожността на договора. Твърди, че той (ищецът) имал качеството на потребител. Уговорената неустойка съставлявала скрито възнаграждение за ответника, което е следвало, но не е било включено в годишния процент на разходите. Изтъква на какви изисквания би следвало да отговаря посоченият в договора годишен процент на разходите. Позовава се на практика както на националните съдилища, така и на Съда на ЕС. Развива евентуални доводи за нищожност на отделните уговорки за неустойка (поради надхвърляне на типичните й функции и противоречие с добрите нрави) и възнаградителна лихва (поради противоречие с добрите нрави). Иска от съда да прогласи нищожността на договор за 2 паричен заем „*******“ № *** от 06. 03. 2024 г. Евентуално, ако съдът счете договорът за действителен, то иска да бъде прогласена нищожността на уговорките по чл. 3. 6 и чл. 6. 6 от същия договор. Евентуално, ако ответникът предяви насрещен иск и съдът го уважи, прави искане съдът да разсрочи задължението за заплащане на главницата на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. Претендира възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в полза на процесуалния си представител, както и всички разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Обосновава, че договорът за потребителски кредит отговарял на изискванията на закона. Изтъква, че ищецът бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му, поради което клаузите се явявали индивидуално уговорени. Изтъква, че той е разполагал с правото си да се откаже от договора в продължение на цели четиринадесет дни, за което е била информирана, но не го е упражнила. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва е ясна и няма неравноправен характер. Заявява, че при формирането на годишния процент на разходите били спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Отрича годишният процент на разходи да превишава петкратния размер на законовата лихва, определен към момента на сключването на договора. Във връзка с това намира и че уговорката за възнаградителна лихва не би могла да противоречи на добрите нрави, при положение, че нейният размер не превишавал установения от закона максимум от петкратния размер на законната лихва, като се позовава на съдебна практика. Признава, че неустойката не е била включена като разход при изчисляването на годишния процент на разходите, но обяснява, че това било така, защото годишният процент на разходите и компонентите му трябвало да бъдат посочени към датата на сключването на договора, а неустойката трябвало да бъде заплатена само в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение след сключването на договора. Позовава се на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48ЕО, според която при изчисляването на годишния процент на разходите не се взимали предвид сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.

Към датата на сключването на договора кредиторът не бил знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Отрича неустойката да представлява лихва, като подробно разграничава уговорката за неустойка от тази за възнаградителна лихва. Отрича и да е осъществил заблуждаваща търговска практика. Изтъква, че ищцата била сключвала и други сходни договори с него. Всъщност поведението на ищеца било в пряко противоречие с добросъвестността, която страните дължали в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД, и принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Неправилно ищцата се позовавала на чл. 33, ал. 1 ЗПК, защото когато била уговорена неустойка за неизпълнение на задължението да бъде предоставено обезпечение кредиторът единовластно преценявал дали да търси реално изпълнение на това задължение или обезщетение вместо изпълнение чрез компенсаторната неустойка. Отрича да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Намира за неоснователни доводите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, изтъква че клаузите са ясни и написани на разбираем език, че потребителят е разполагал с информация за тях преди сключването на договора, което сам инициирал, както и че е сключил и други договори за потребителски кредит със сходни клаузи, което изключвало възможността те да са неравноправни. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

3

Прави евентуално възражение във връзка с претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител за два иска (обосновава, че би се дължало възнаграждение като за един иск), както и в полза на процесуалния представител на ищеца да бъдат присъдени всички разноски по делото.

Ищецът предявява три обективно евентуално съединени установителни иска с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК.

УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване което и да е от основанията за нищожност на договор за паричен заем „*******“ № ***, сключен на 06. 03. 2024 г. с ответника.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че уговорките на договор за паричен заем „*******“ № ***, сключен на 06. 03. 2024 г. с ищеца, са били индивидуално уговорени, във връзка с което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи, за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със 4 съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението не подлежи на обжалване.

Електронни преписи от определението да се връчат на страните.

Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5