Решение № 10715 от 04.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10715 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110160453 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес за управление в гр. София, ***, чрез пълномощника си адв. Р. Г., против Р. П. К., ЕГН **********, с адрес в ........., с която са предявени искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми – стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги, неустойка при разваляне на договора по вина на абоната и мораторна лихва за забава в плащането им; както и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за установяване дължимостта спрямо ответника на задължения за цена на устройства по договори за продажба на изплащане, неустойка при разваляне на договорите по вина на абоната и мораторна лихва за забава в плащането им, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47606/ 23 г. по описа на СРС, 138 състав.

В искова молба са изложени твърдения от ищеца „А1 България“ ЕАД, че между страните по делото е сключен договор за използване на мобилни услуги по системен партиден № М5849345, като в приложения към договора са включени и други услуги, които предоставя операторът. Твърди се, че срокът на процесния договор, съгласно договореното между страните, е 24 месеца, като е изтекъл на 06.08.2021 г. Посочва се, че между страните са сключени и договори за продажба на изплащане, по силата на които „А1 България“ ЕАД, в качеството си на продавач, е прехвърлил на ответницата, в качеството й на купувач, правото на собственост върху една или няколко вещи, а последната се е задължила да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащате, като договорите са сключени за срок от 23 месеца. Изложени са твърдения, че процесните вземания представляват неплатени суми, дължими по процесните договори по фактури, издадени в периода от 28.09.2020 г. до 26.04.2021 г., на обща стойност 1278,47 лева, формирани както следва: неплатена стойност на предоставени електронни съобщителни услуги в размер на 420,63 1 лева, неплатена цена на устройства по договори за продажба на изплащане в размер на 290,50 лева и начислени неустойки при разваляне на договорите по вина на абоната в размер на 567,34 лв. Сочи се, че на основание чл. 54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на договора, договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на „А1 България“ ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни, като на основание т. 7.1 от договора, абонатът в този случай дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за когото договорът се прекратява, по стандартен за „А1 България“ ЕАД размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Допълва, че доколкото в настоящия случай ответницата е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Претендира обезщетение за забава в плащането на вземанията за стойност на предоставени мобилни услуги, цена на устройства и неустойки в общ размер на 293,48 лв.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът Р. П. К. оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва обстоятелството на ответника да са предоставяни от „А1 България” ЕАД услуги в твърдения обем и на претендираната стойност, както и ответникът да е ползвател на мрежата на мобилния оператор. Оспорва факта на прекратяване на облигационните правоотношения между страните, доколкото абонатът не е уведомен от оператора за това обстоятелство.

Оспорва действителността на процесните клаузи за неустойка, доколкото са договорени във вреда на потребителя без последният да се е съгласил изрично със съдържанието им.

Посочва, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Относно исковата претенция за разсрочена цена на устройство, излага довод, че начислените накуп вноски до края на срока на договора, в случай че мобилният оператор едностранно е прекратил същия, представляват неустойка при неизпълнение на задължение за плащане от страна на купувача при разваляне на договора, която неустойка твърди, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Релевира възражение, че вземанията са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете на изложените съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

За основателността на предявения иск е от значение установяването от ищеца пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: че между него и ответника е сключен сочения в исковата молба договор за мобилни услуги, договорения размер на възнаграждението, което ответникът се е съгласил да заплаща, че е предоставил на ответника мобилни услуги, както и тяхната стойност.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество, в качеството му на оператор на мобилни услуги, от една страна, и ответника, в качеството му на потребител - от друга, е сключен договор с номер .......... от 06.08.2019 г. с рамков характер за предоставяне на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за СИМ карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и на продукти /апарати/ на изплащане, който е подновен на дата 11.07.2020 г. Ищецът е поемал задължения за предоставяне на абоната на различните услуги и продукти чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор с посочване 2 на неговия уникален идентификационен номер.

От представените по делото доказателства се установява, че по силата на Приложение № 1 от 06.08.2019 г., ищецът „А1 България“ ЕАД предоставя на ответницата пакетна абонаментна услуга „Фиксиран интернет чрез мобилна мрежа A1 Net Box“ със СИМ карта № ....., номер на услугата **********, при тарифен план A1 Net Box 25, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лева с ДДС, за срок за ползване от 24 месеца, съгласно чл.6.2 от цитираното приложение. Съгласно Приложение № 1 от 06.08.2019 г., между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ответника на фиксирана телефонна услуга „А1 Фикс специален“ със СИМ карта № ....... и фиксиран телефонен номер ..., при месечна абонаментна такса в размер на 2,99 лева с вкл. ДДС и срок за ползване на абонамента, съгласно чл. 6.3, от 24 месеца. Представен е и приемопредавателен протокол за крайно устройство предоставено за ползване към договора за услуги от 06.08.2019 г., съгласно който на потребителя е предоставено устройство Huawei B310s-22+2pc FMC external anten с IMEI ........

Представено е Приложение № 1 от 22.05.2019 г., по силата на което ищецът предоставя на ответницата мобилна абонаментна услуга за СИМ карта № ...... с телефонен номер . по тарифен план A1 ONE S Април19 2г. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 11,99 лева с ДДС, съгласно чл. 3 от Приложение № 1, а срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2 от приложението. Представено е и Приложение № 1 от 07.06.2019 г., по силата на което операторът на мобилната мрежа предоставя на ответницата услуга мобилен интернет за СИМ карта с телефонен номер ................ при тарифен план А1 Сърф L 2017 с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лева с вкл. ДДС и срок за ползване на услугата – 24 месеца. По делото е представено и Приложение № 1 от 11.07.2020 г., по силата на което ищецът предоставя на ответницата мобилна услуга за СИМ карта с телефонен номер *** при тарифен план A1 ONE Unlimited 18 2 г. с месечна абонаментна такса в размер на 18,99 лева с вкл. ДДС и срок за ползване на предоставените услуги – 24 месеца.

Представен по делото е и Анекс към договор № .........., съгласно който за фиксирана услуга със СИМ карта с мобилен телефонен номер ********** срокът на ползване на услугата се удължава с 24 месеца, с начална дата - 06.08.2019 г. и крайна дата -06.08.2021 г.

По делото е представено и Допълнение към анекс към договор № .........., видно от който потребителят е декларирал, че е запознат с Общите условия и Условията за продажба от разстояние на оператора, като същите са му представени.

Съдът приема, че от представените договори и приложения към същите се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът предоставя на абоната съответните услуги - мобилни услуги за СИМ карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр. за сроковете на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената стойност на услугата абонаментна такса, като е предвидена и единична цена за потребление на различни видове услуги, които не се включват в таксата. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от Общите условия, които са неразделна част от тях.

Със сключването на договорите на абоната е предоставен достъп до мрежата на мобилния оператор за съответния вид услуга, като съдът счита, че по време на действието им, абонатът дължи безусловно уговорената между страните абонамента такса независимо от потреблението. Така и доколкото процесният период попада в срока на действие на всяко 3 от горецитираните приложения към рамковия договор, потребителят дължи за същия начислените от оператора и падежирали абонаментни такси в общ размер на 419,70 лева с ДДС /69,50 лева за 6 месеца/. Видно от описанието на съдържанието на фактурите, направено в табличен вид в исковата молба, ищецът претендира за абонаментни такси по договорите сума в общ размер на 386,68 лева, до която, предвид диспозитивното начало в процеса, претенцията му се явява основателна.

Относно цената на действително потребени услуги – проведени разговори в мрежата, изпратени електронни съобщение, използвани мобилни данни и др.

Въпреки изрично дадените указания на съда с доклада по делото, ищецът не предприема съответни процесуални действия, за да докаже, че е доставил, а ответникът е потребил далекосъобщителни услуги за процесния период на претендираната стойност, например да ангажира писмени доказателства - справка – извлечение, или писмени доказателствени средства – заключение на съдебно – техническа експертиза. В приложенията са посочени стойности за потребление на съответна услуга, но липсва документ, който да съдържа информация, дали последната е използвана и в какви параметри /брой минути на проведени разговори, брой изпратени съобщения, използван мобилен трафик и др./. Предвид изложеното, тази част от иска, която надхвърля стойността на дължимите абонаментни такси, и представляваща по същество стойност на потребени услуги, подлежи на отхвърляне като неоснователна.