Решение № 2260 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2260 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 458/10.01.2023г. по гр.д. № 22753 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 175-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 85862/29.04.2022г. на А. З. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река”, ул. **** срещу Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр.София, ул.

„Ястребец” № 23Б с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД за признаване за установено, че А. З. Ч., ЕГН ********** не дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 поради погасяване по давност заплащане на сумите, както следва: сумата от 2967,65лв. представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот за период от май 2007г. до април 2009г; сумата от 313,28лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2007г. до 15.04.2010г.; сумата от 256,07лв. сторни съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 27.08.2012г. по ч.гр.д. № 7614/2010г. по описа на СРС, 91-ви състав и е образувано изпълнително дело № 201283804007 по описа на ЧСИ М.Б., като А. З. Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 1

27080/01.02.2023г. по регистъра на СРС от ищеца А. З. Ч., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че неправилно било прието от СРС, че настъпилата перемпция е без правно значение. Извършените след прекратяване на изпълнителното дело действия не водели до прекъсване и спиране на погасителната давност, защото след прекратяването длъжникът нямал задължение да търпи такива действия, а съдебният изпълнител нямал правомощия да ги извършва. Погасителната давност започвала да тече от последното валидно извършено изпълнително действие. В случая погасителната давност била със срок от 5 години, последното валидно изпълнително действие било от 17.01.2017, изпълнителното дело било прекратено поради настъпила перемпция на 17.01.2019г. и без значение били извършените след този момент действия. Нямало основание да се приеме, че след този момент искането за изпълнително действие било искане за образуване на ново изпълнително дело, защото молбата за образуване на такова следвало да отговаря на определени условия, които в случая не били изпълнени.. Претендирала е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Погасителната давност била със срок от 5 години . ТР от 26.06.2015г. се прилагало само за период след постановяването му и така преди това изпълнителното дело спирало и прекъсвало погасителната давност. В случая изпълнителното дело било от 2012г., регулярно били подавани молби за извършване на изпълнителни действия, изпълнителното дело било спряно поради настъпила смърт на длъжника, през процесния период действал и Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и така от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. погасителна давност била спряна. Така правилно било прието от СРС че едва на 07.08.2020г. започнал да тече новият давностен срок. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх.№ 85862/29.04.2022г. на А. З. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

„Сухата река”, ул. **** срещу Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б с която е поискала от съда на основание чл. 439 от ГПК вр. с чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД да признае за установено, че А. З. Ч., ЕГН ********** не дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 поради погасяване по д а в н о с т заплащане на сумите, както следва: сумата от 2967,65лв. представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот за период от май 2007г. до април 2009г; сумата от 313,28лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2007г. до 15.04.2010г.; сумата от 256,07лв.

2 сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 27.08.2012г. по ч.гр.д. № 7614/2010г. по описа на СРС, 91-ви състав и е образувано изпълнително дело № 201283804007 по описа на ЧСИ М.Б..

Посочила е, че изпълнителният лист бил издаден срещу наследодателя й Е.В., починала на 07.09.2021г., по време на изпълнителното дело изпълнителни действия били извършени на 15.01.2016г., когато бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но суми по този запор не били постъпили, изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на 15.01.2018г. Извършените след този момент действия не прекъсвали погасителната давност, защото били недопустими – извършени по прекратено изпълнително дело. Погасителната давност била 5 години и срокът й бил изтекъл на 15.03.2021г.Претендирала е разноски.

Ответникът по исковете - Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил исковете. Навело е твърдения, че изпълнителният лист бил издаден след влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на Решение № ІІ-55276/17.04.2012г. на СРС, 55-ти състав, поради което и срокът на погасителната давност бил 5 години. Този срок бил прекъснат с действия на съдебния изпълнител за събиране на сумите. Съдебният изпълнител бил оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да определя начина на изпълнението и действията му прекъсвали погасителната давност. Запори върху банкови сметки били наложени на 29.08.2014г., на 25.03.2015г. , на 15.01.2016г., през 2017г. било искано изпълнително действие, през 2019г-били наложени запори, на 05.04.2020г. било искано извършване на изпълнителни действия, запор върху банкови сметки бил наложен през 2020г, имало постъпления по така наложените запори. След настъпване на перемпция при искане за изпълнителен способ съдебният изпълнител не можел да откаже да извърши действията, а следвало да образува ново изпълнително дело, необразуването на такова не вредяло на длъжника, действията били валидни. Перемцията нямала значение за давността,след настъпването на перемпция правото на принудително изпълнение продължавало да съществува Законът за мерките и действията по време на извънредното положение спирал погасителната давност за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Претендирал е разноски.

По делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на 27.08.2012г. по дело № 7614/2010г. от Софийски районен съд въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по Решение № ІІ-55-276/17.04.2012г. по дело по описа на СРС, 55-ти състав с който Е.Г.В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: сумата от 2967,65лв. представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот за период от май 2007г. до април 2009г; сумата от 313,28лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2007г. до 15.04.2010г.; сумата от 256,07лв. съдебни разноски.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници издадено на 10.09.2021г. от СО, район Слатина, съгласно което Е.Г.В., ЕГН 3

********** е починала на 07.09.2021г. и е оставила за наследник по закон дъщеря си А. З. Ч..

По делото са приети преписи от книжа по изпълнително дело № 20128380410007 по описа на ЧСИ М.Б., съгласно които производството е образувано по молба от 31.10.2012г. на Топлофикация София”ЕАД срещу Е.Г.В. за събиране на сумите по издадения по дело № 7614/2010г. на СРС изпълнителен лист от СРС, както и разноските по изпълнението, като с молбата е възложено на ЧСИ на основание на чл. 18 от ЗЧСИ да направи справки и да определи способа за изпълнение, на гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за постъпили суми, които са преведени на взискателя на 01.10.2014г., на 11.08.2015г.; на 10.06.2015г., на 05.08.2015г., на 09.06.2020г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 04.11.2012г., на 29.08.2014г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, тогава е съставено и съобщение до длъжника, че ще бъде извършен опис на движими вещи на адреса й на ул. ****, на 25.03.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца получавано от „Централен кооперативен съюз”, с молба от 15.06.2015г. длъжникът е поискал да се отмени запора върху трудовото й възнаграждение поради несеквестируемост, на 16.06.2015г.

Централен кооперативен съюз е посочил, че месечното възнаграждение на ищеца е 175лв. и е несеквестируем и не може да изпълни запора, на 06.10.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Л.К.Т.”ЕООД , като с писмо от 19.11.2015г. работодател е посочил, че длъжникът не работи при него от 07.09.2015г., на 02.11.2015г. е насрочен опис на движими вещи за 27.11.2015г., на 15.01.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при „А. „ЕООД , на 08.02.2016г. последният е посочил че получаваното възнаграждение е под минималната работна заплата и не може да изпълни запора , на 01.02.2016г. взискателят е поискал да се насрочи опис на движими вещи, да се направят справки с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, , на 17.01.2017г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудово възнаграждение / пенсия , на 13.01.2017г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника за 08.02.2017г., на длъжника и върху банковите му сметки, на 24.10.2019г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Ти Би Ай Банк”ЕАД, с молба от 04.05.2020г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкови сметки, сейфове, трудово възнаграждение, както и да се извърши опис на движими вещи на длъжника, с писма от 12.08.2020г. ЦКБ”АД, „Инвест Банк”АД са посочили, че по получени запорни съобщения от 07.08.2020г. са запорирарил банкови сметки на длъжника, с писмо от 01.09.2020г. Банка ДСК е посочила, че по запорно съобщение от 28.08.2020г. е запорирал банкови сметки на длъжника, а „Юробанк“ е посочила, че по банковата сметка на длъжника липсва авоар, в изпълнителното дело съдържат се и самите запорни съобщения от тези дати.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от 4 права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК вр. с чл. 117, ал. 2 и чл. 114 , ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД за недължимост като погасени по давност на суми, представляващи стойност на доставена топли н н а енергия за имот за битови нужди и обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по решение, с което е установено съществуване на вземането по заповедта.

Съдът приема за установено по делото от приети неоспорени от страните писмени доказателства, че на 27.08.2012г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, вземания по която са установени със съдебно решение, е издаден изпълнителен лист с който Е.Г.В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: сумата от 2967,65лв. представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот за период от май 2007г. до април 2009г; сумата от 313,28лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2007г. до 15.04.2010г.; сумата от 256,07лв. съдебни разноски, длъжникът е починала на 07.09.2021г. и е оставила за наследник по закон дъщеря си А. З. Ч..