Решение № 207 от 15.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Михаела П. Михова при участието на секретаря Катя Г. Драганова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608262 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда с рег. № 425/14.07.2025 год., постановена по НОХД № 15095/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 18 състав, подсъдимият Н. К. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131,ал. 2, т. 4 вр. чл.130, ал. 2 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. П. К. от САК.

С депозираната въззивна жалба се атакува постановеният първоинстанционен акт, като се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия е невиновен, препраща се към пледоарията на защитата от 14.07.2025 год. Излага се становище, че постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че не е съобразена с доказателствата по делото. Излагат се бланкетни аргументи, че Софийски районен съд е извършил превратно и неправилно тълкуване на доказателствата, тъй като въз основа на установената по делото фактическа обстановка може да бъде изведен извод единствено за това, че Б. не е автор и не е извършил виновно инкриминираното деяние при посочената в него правна квалификация. Излагат се доводи, че районният съд неправилно и в 1 противовес на доказателствата е извършил преквалификация на деянието, внесено от СРП и без да съобрази доказателствата сочещи невиновност на подсъдимия и липсата на доказателства.

След изготвяне на мотивите към присъдата е била предоставена възможност защитата и подсъдимият да допълнят въззивната си жалба, но това не е било сторено.

В хода на производството пред въззивния състав се намери, че не е необходимо откриването на въззивно съдебно следствие и събиране на допълнителни доказателства, тъй като делото е било изяснено от фактическа и правна страна от първата инстанция.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, адв. П. К. от САК – защитник на подс. Н. Б. намира, че първоинстанционния съд е постановил присъдата си в нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК при противоречива фактическа обстановка, от която не би могъл да се направи единствен и категоричен извод, че подзащитният му е автор и е извършил виновно престъплението, за което му е повдигнато и предявено обвинение с обвинителния акт при посочената правна квалификация. Според защитата, обвинението не е доказано безспорно, въпреки извършеното пред Софийския районен съд подробно съдебно следствие. Сочи се, че са били разпитани всички свидетели на обвинението и се твърди, че нито един от тях не е посочил с категоричност действия от страна на подсъдимия Б., които да доказват обвинителната теза по отношение на авторството. Процесуалният представител на подсъдимия излага доводи, че това съмнение и противоречие следва да се тълкува единствено в полза на подсъдимия. Акцентира се на обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на определени свидетели от съдебното следствие, без да се посочи кои точно и се правят възражения на кредитацията на показанията им от досъдебната фаза. В тази насока се аргументира, че е налице хипотезата на ал. 4 от чл. 281 от НПК, тъй като районният съд не се е мотивирал защо прилага тази разпоредба и е използвал показанията като основно доказателство, без да са налице предпоставките за приобщаването им. Според защитата, приобщаването на показанията от досъдебно производство на основание чл.281, ал.4 от НПК е неправилно, тъй като според него са липсвали предпоставките по ал.1, т.1 или т.2. Намира, че е бил нарушен принципа на непосредственост, като съдът не е формирал вътрешно убеждение въз основа на доказателствата събрани пред него. В този смисъл се правят възражения и се твърди, че е било нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като страната не може да контраатакува показания, дадени извън съдебната фаза. Излага се съображение, че е бил нарушен и чл.6 от ЕКЗПЧОС, а именно правото на справедлив процес, което според него е абсолютно основание за отмяна на присъдата. Според адв. К., не са били налице предпоставките на чл.281, ал.1, т.1 или т.2 от НПК, тъй като посочените от съда свидетели и в частност свидетелят Т. са дали последователни и непротиворечиви показания, като се заявява, че това е относимо и към останалите свидетели и не е било налице съществено 2 противоречие, нито пък отказ или липса на спомен. В заключение се иска от въззивният съд да отмени първоинстанционният акт и да постанови нова присъда, с която подсъдимият Н. Б. да бъде оправдан.

В правото на лична защита подс. Б. поддържа казаното от адвоката си.

Не излага допълнителни аргументи в своя защита.

Представителят на СГП намира, че Софийския районен съд е постановил присъдата си при безспорно установена фактическа обстановка.

Излага аргументи, че по делото е доказано, че на инкриминираната дата и място именно подсъдимият Б. е лицето, което е нанесло травматичните увреждания на пострадалия Д., като това се сочи че е установено от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите, заключението на СМЕ, справката за съдимост и др. Намира, че наказанието, което е било наложено на подсъдимия е индивидуализирано правилно от Софийския районен съд, като са били съобразени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и същите са били съотнесени правилно към целите на наказанието по чл.36 от НК. Акцентира се, че в случая е било упражнено физическо посегателство, макар и с по-нисък интензитет спрямо полицейски служител при изпълнение на служебните му задължения и в този смисъл Софийския районен съд правилно е отчел забраната на законодателя в чл.78а, ал.7 от НК, че когато престъплението е извършено спрямо орган на власт или по повод изпълнение на службата му не се прилага института на освобождаване от наказателна отговорност. В заключение, прокурорът прави искане жалбата да бъде оставена без уважение и постановената от Софийския районен съд присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

В предоставена му последна дума подс. Б. заявява, че желае да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана от настоящата инстанция.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е провел прецизно и задълбочено съдебно следствие при гарантиране на правото на страните да участват в процеса, да сочат доказателства, а на подсъдимия - и да се защитава. Според настоящата инстанция, първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на 3 правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото.

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за промяна на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, възприетата от първия съд фактическа обстановка е правилно установена и изяснена на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал.

За да постанови присъдата си, решаващият съд се е позовал на приобщените по делото доказателства: частично на свидетелските показания, дадени, респективно прочетени и с уточнението, че присъдата в никакъв случай не се базира единствено на свидетелски показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, както и приобщените такива в съдебната фаза на наказателно производство; заключението на назначената по ДП СМЕ, както и изложеното от вещото лице при разпита му в съдебното следствие; приобщените към доказателствената съвкупност протоколи и документи като писмени доказателства в хода на съдебното следствие на основание чл. 283 от НПК.

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. К. Б. с ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, без образование, неосъждан, неженен и не е наказван по реда на чл.78а от НК.

На 07.12.2021 г. през нощта в гр. София св. Б.С. Д., командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ – СДВР посетил като част от полицейски екип ул.

„Мирни дни“ при № 10. Посещението се явявало повторно по повод сигнал за нарушаване на нощната тишина. В този смисъл св. Д. изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред, възложени му съгласно длъжностната му характеристика. От страна на полицейския екип се пристъпило към задържане на лицето А.Т., която била предупредена при предходното посещение на съответните служители на МВР за необходимостта от спазване на нощната тишина. При второто посещение, полицейският екип отново установил наличие на шумна музика от обитавания от Т.а адрес. Било установено, че същата живеела на фактически съпружески начала с подсъдимия Б.. Последният се опитал да попречи на задържането на Т.а, заедно с още две други лица, като се опитал да отвори вратата на полицейския автомобил и хвърлил по полицейския екип метална решетка. Със същата цел, около 03:00 часа на 07.12.2021 год., в гр. София на ул. „Мирни дни“ при № 10, подсъдимият нанесъл удар с юмрук в областта на гърдите на пострадалия Б. Д., с което предизвикал у последния моментна и продължаваща болка.

От приобщената доказателствена съвкупност е безспорно установено, че след нанасянето на удара от подсъдимия Б., на място пристигнали и други 4 полицейски екипи АП 31 и АП 122 от 03 РУ на СДВР, които с общи усилия, въпреки оказаната съпротива, поставили белезници на подсъдимия и на свидетеля Т.а, след което ги откарали в полицейското управление.

Настоящият въззивен състав намира, че възприетата от първия съд фактическа обстановка е правилно установена и изяснена, като същата почива на събрания доказателствен материал.

Въззивната инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните по делото доказателствени материали. Доказателственият анализ, направен от районният съд е правилен, логичен и обоснован, Софийският районен съд е посочил, както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.

От приобщената доказателствена съвкупност се установяват времето, мястото и авторството на извършеното инкриминирано престъпление. Събраните доказателствени материали доказват по несъмнен начин обвинението, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимият, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност. Обсъдени са показанията на свидетелите от досъдебната фаза на производството и дадените от тях пред съда, като е даден точен и ясен отговор на това, защо се дава вяра на дадените пред орган на досъдебно производство (които ясно очертават престъпното поведение на подсъдимия), както и защо не се дава изцяло вяра на дадените свидетелски показания в хода на съдебното следствие и най – вече касателно показанията на свидетеля Т.. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателствени източници, като не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( Решение № 372 от 01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г. на ВКС, НК, III н.о.).