Решение № 2880 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2880 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110209120 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н.

Г. Р. срещу ЕФ серия К, № 4533782, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се оспорва фактическата обстановка по ЕФ и се излагат твърдения за посочване във фиша на неясна правна норма като нарушена, която „не е отнесена към относимата за нея санкционна такава на ЗДвП“ и се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила.

Възиваемата страна претендира потвърждаване на обжалвания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като излага конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на фиша.

От писмените доказателствени материали (с направените по-долу уточнения – виж!) и от снимковите материали, налични към доказателствената съвкупност, освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 26.02.2021 г. и 08.06.2022 г.) се установява по несъмнен и безспорен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна ТЕХНИКА ЗА ИЗЛАГАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА не се открива в релевантната нормативна уредба, като изрично следва да се подчертае, че съдът ИЗЛАГА свои изводи по фактите, но просто не действа като своеобразна копирна машина, преповтаряйки съдържанието на фиша, с който страните са запознати, в която връзка се ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на евентуалната касационна инстанция да ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ ПО

1

СЪЩЕСТВО), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка (осъществена от БИМ) със срок на валидност към датата на извършване и установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), респективно напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), а и уредбата по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП, като при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително доколкото при всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН), предвид което на основание чл. 63, ал.

9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. Само за уточнение следва да се посочи, че от цялостния прочит на приложената ежедневна форма на отчет се установява, че същата в действителност изначално не съдържа данни относно това установени ли са чрез АТСС нарушения извън такива, за които е съставен АУАН или неелектронен фиш, както и че посочването в съответната справка относно процесния ЕФ на дата на влизането му в сила е резултат на грешка или просто на недотам коректно изложение и свързва влизането в сила просто с липса на обжалване, но в самата справка – от друга страна - е отбелязано, че фишът се обжалва и е посочена дата 22.06.2022 г., която дата предхожда посочената като такава на влизане в сила (24.06.2022 г.), като изобщо по делото съвсем очевидно липсва съмнение за това, че е депозирана в законовия срок жалба срещу процесния ЕФ, респективно същият не е влязъл в сила.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП изцяло кореспондира с фактическото описание по ЕФ и се явява напълно приложима в случая. Налице е и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като са спазени и другите визирани в жалбата като нарушени изисквания по съответната наредба (виж и по-горе, като са извършени и съответните заснемания съгласно наредбата, снимките от които също са приложени по преписката!), включително като – видно от приложения клип – ЕФ е издаден при съответното приспадане на скорост в полза на нарушителя.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не предвижда връчване на снимков/видео материал на адресата на фиша, като при всяко положение правото на жалба е реализирано (т. е. при всяко положение в крайна сметка не е ограничено) и жалбоподателят е имал възможността да се запознае с всички материали по съответната преписка в хода на съдебното производство (съобрази чл. 55, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!), но същият вън от самото депозиране на жалбата не се е възползвал от правото му на участие в съдебното производство. Процедурата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП е специална и правилата по чл.

42, чл. 52 и чл. 57 от ЗАНН не намират приложение в случая. На основание чл. 63д, ал. 1, ал.

4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за 2 заплащането на правната помощ, имайки предвид липсата на сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и участието на съответния юрисконсулт, следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на въззивника да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С оглед изхода на делото изначално не е налице възможност за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като отделен е въпросът, че доказателства за сторени такива в тежест на г-н Р. изобщо липсват по делото.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 4533782, на СДВР.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева –разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3