Определение № 2096 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2096 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110138090 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод молба вх. № 294177/05.09.2025 г. на ответника С. П. П., ЕГН **********, чрез адвокат К. К., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 15297/08.08.2025 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответника на сторените разноски за платен адвокатски хонорар в пълен размер.

Молителят излага съображения за немотивираност на Решение № 15297/08.08.2025 г. в частта за разноските. Твърди, че определеният от съда размер на справедливия адвокатски хонорар на спечелилата исковото производство страна не е съразмерен с изхода на делото и с естеството на конкретната правна защита, която е оказана от процесуалния й представител.

Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че претендираните от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение са в размер, който е близък до тези, претендирани от ответницата. Поддържа, че неправилно съдът е присъдил в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само за едно от двете открити съдебни заседания, на които адвокат на ответната страна се е явил, вместо за две такива – на 29.01.2025 г. и на 14.05.2025 г., макар в списъка по чл. 80 ГПК да са заявени общо 500,00 лева извън договорения хонорар от 1 500,00 лева. При тези мотиви моли за изменение на крайния акт в частта за разноски, чрез присъждане на реално сторените такива в пълен размер.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – ищецът В. И. М., не е изразил становище по искането по чл. 248 ГПК.

Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С решение № 15297/08.08.2025 г. по гр. д. № 38090/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, съдът е отхвърлил изцяло предявения от В. И. М., ЕГН **********, срещу С. П. П., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изнесени в публикация от 13.03.2023 г. в поддържан от С. П. П. профил в социалната мрежа „ф.“ https//www.facebook.com/attorney.petkova неверни и клеветнически твърдения, че на свързани с В. И. М., в качеството му на член на Управителния съвет на Национален фонд „к.“, организации, е било неправомерно предоставено държавно финансиране от Национален фонд „к.“ в размер на сумата от 34 649,40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.07.2023 г. до окончателното плащане.

1

Производството пред районната инстанция е протекло в четири открити съдебни заседания – на 13.11.2024 г. (на което не е даден ход), на 29.01.2025 г., на 19.03.2025 г. и на 14.05.2025 г. На две от тези съдебни заседания ответницата е била представлявана от адвокат К. К. – на 13.11.2024 г. и на 29.01.2025 г., и на едно от адвокат Н.В – на 14.05.2025 г.

Съобразно изхода на делото съдът е приел, че право на разноски има единствено ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Последната е направила искане за присъждане на такива за платен адвокатски хонорар в размер на 1 500,00 лева и допълнителен хонорар за явяване в две съдебни заседания – на 29.01.2025 г. и на 14.05.2025 г., в размер на по 250,00 лева за всяко от тях, или общо 2 000,00 лева. За извършване на разноски в посочения размер по делото са своевременно ангажирани доказателства – договор за правна защита и съдействие от 05.11.2024 г. (л. 235) и анекс към него от 09.05.2025 г. (л. 238).

В хода на устните състезания по делото процесните представители и на двете страни са възразили за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

С крайния си акт съдът се е произнесъл единствено по възражението за прекомерност, наведено от ищцовата страна, тъй като с оглед на изхода на делото отговорността за разноски е възложена единствено на нея. С оглед на конкретиката на разглеждания казус съдът е счел, че наведеното възражение за прекомерност е основателно, като е намалил възнаграждението на ответната страна до сумата от 700,00 лева и е присъдил на същата още 250,00 лева за проведено трето съдебно заседание с участието на неин процесуален представител. Като съобрази доводите на молителя, обективирани в молбата му по чл. 248 ГПК и фактологията на процесния казус, съдът намира, че не са налице основания за ревизиране на становище му по въпроса за разноските, като мотивите му за това са следните:

Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. Ето защо, при извършване на преценката си за размера на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, положените усилия. (в този смисъл Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о).

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение, следва да е справедлив и обоснован. С оглед на изложеното справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга – от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В контекста на изложеното и като взе предвид, че в предмета на делото е включен само 1 осъдителен иск със сравнително нисък материален интерес – 2 000,00 лева, липсата на фактическа и правна сложност на делото, обусловена от вида на предявения иск, наличието на обилна практика по подобни спорове и частичната неотносимост на приложения писмен доказателствен материал към съществения спорен въпрос по делото, както и съобразявайки конкретно проявената от адвоката процесуална активност по делото и положените от него усилия – а именно депозиране на 3 молби по хода на делото и писмена защита, но без изготвяне на ОИМ, в който са наведени основните възражения на страната, както и участие в 2 открити съдебни заседания, вкл. ползвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и съобразявайки задължителната за съдилищата практика на СЕС, настоящият съдебен състав е счел, че не са налице основания за определяне на по-висок размер на адвокатския хонорар от вече определения такъв със съдебното решение.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, че претендираният от нея адвокатски хонорар не следва да бъде редуциран, доколкото неговият размер е сходен 2 с този, претендиран от ищеца. От една страна, с оглед на изхода на делото съдът не е извършвал преценка относно това прекомерен или не е размерът на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. От друга страна, видно от съдебния протокол от проведеното на 14.05.2025 г. открито съдебно заседание ответната страна сама в възразила, че поисканият от ищеца хонорар е прекомерен, макар очевидно същият да е в значително по-нисък размер от поискания от нея.

Съдът намира за неоснователни и доводите на ответната страна относно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото от текста на последната ясно следва, че допълнително възнаграждение се дължи на адвоката за личното му явяване на трето и следващо заседание. В случая процесуален представител на ответната страна се е явил на общо 3 заседания, поради което му се дължи едно възнаграждение, на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. В противен случай, би следвало на последния да се присъди възнаграждение и за съдебни заседания, на които не се е явил.

С оглед горното съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 294177/05.09.2025 г. на С. П. П., ЕГН **********, за изменение на Решение № 15297/08.08.2025 г. по гр. д. № 38090/2023 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3