Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9552 от 06.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15686/2022
Вид
Решение № 9552
Подписан
06.06.2023
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9552 гр. С., 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110115686 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. К., срещу „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, Д. В. Д. и В. В. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност следните суми:

- „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД – 663,77 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 5,84 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 74,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,51 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;

- "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД - 388,63 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 7,41 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 40,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,53 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;

- Д. В. Д. - 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до 1 изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав;

- В. В. Д. – 165,94 лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 1,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането; 18,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 2.12.2020 г.; 0,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 62693/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. ответниците са потребявали топлинна енергия за стопански нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.Т.“, бл. 67, ет. 15, ап. 114, поради което се обогатили, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД и "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД, чрез адв. Ч., са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по подробно изложени съображения. Поддържат, че процесният апартамент № 114 не е топлоснабден по смисъла на ЗЕ, в него не се е доставяла подгрята вода, като до м.05.2022 г. водопроводната връзка между основния водопровод за топла вода и сградната инсталация за топла вода в апартамента била прекъсната. Едва през м.05.2022 г. бил монтиран водомер, който бил пломбиран. Твърдят, че през исковия период в процесния имот не е доставяна топла вода и не е ползвана такава, а освен това в посочения апартамент нямало монтирани радиатори, нямало външни видими вертикални тръби за пренос на топлинна енергия.

Поддържат още, че в жилищната сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Т.“, бл. 67, нямало изградена и действаща законна инсталация за доставка на топлинна енергия. Налице бил и безспорен факт, признат от ищеца, а именно, че между „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД, "Ч. И ПАРТНЬОРИ" АД и „Топлофикация С.“ ЕАД нямало подписан договор за продажба на топлинна енергия. Ето защо молят съда да върне така подадената искова молба, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Д., чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално - неоснователни по подробно изложени съображения. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. Д. не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът 2 изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът е твърдял вземане от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване, поддържайки че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но поради бездействието им не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следвало да отговарят по правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези твърдения на ищеца, главните искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобИ.не на имуществени блага или спестяване изразходването на такИ., реализиращо се посредством увеличаване на актИ. или намаляване на пасИ. или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобИ.не на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответниците през исковия период топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответниците при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

От представените Договор от 02.10.2003 г. и Протокола от проведено ОС на ЕС от 23.09.2003 г., се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на топлинна енергия с ответниците.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански 3 нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: в процесния имот е имало в две стаи 2 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: хол и баня; за периода 2017/2018 г. е бил осигурен достъп за отчет на уредите, като показанията на двата уреда са 0.00; за периода 2018/2019 г. не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което били съставени констативни протоколи от 22.04.2019 г. и 01.05.2019 г., поради което за този период имало служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на радиаторите; за периода 2018/2019 г. изравнителната сметка била разделена чрез „денградуси“ поради смяна на титуляра на партидата; в процесния имот нямало поставен узаконен водомер за топла вода, като за двата отчетни периода имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие; за периода 2018/2019 г. изравнителната сметка била разделена поради смяна на титуляра на партидата.

Предвид гореизложеното, от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "служебен отчет", поради "неосигурен достъп". Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенса) дължи на кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното, а освен това и доколкото служебното начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните по силата на което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота.