Присъда № 210 от 15.07.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 210 от 15.07.2025 г. на Районен съд Варна, постановена по НОХД № 2405 по описа за 2025 година.

Районна прокуратура - Варна са внесли срещу подсъдимия Д. В. Т.роден на 15.09.2005г. в гр. София, живущ в гр. Варна, с ЕГН: ********** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по 216, ал.4 вр. ал.1 от НК, за това, че - на 05.10.2024г. в гр. Варна, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - стъкло на автобусна спирка на градски транспорт, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 82, собственост на Община Варна, представлявана от Л. В. С., като причинените вреди са на стойност 430.00 лева и случаят е маловажен.

Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес е предявеният от пострадалото лице – Община Варна против подсъдимия Д. В. Т. граждански иск, за причинените с деянието имуществени вреди.

В съдебно заседание пред Районен съд – Варна представителят на Районна прокуратура – Варна, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин и след направеното от подсъдимия признание по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК следвало да бъде признат за виновен. Предлага, след анализ на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, предвиденото наказание „лишаване от свобода“, да бъде определено за срок от шест месеца, а след редукцията с една трета, предвид процесуалния ред, по който се разглежда делото – наложено за четири месеца, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК, като в този си вид и размер щяло да способства за изпълнение целите на наказанието по чл.

36 от НК. Пледира за уважаване на предявения граждански иск и за възлагане на отговорността за разноски, сторени в досъдебна фаза в тежест на подсъдимия.

Гражданския ищец – проц. представител на ощетеното юридическо лице Община-Варна гл. ю.к. С. Н. пледира за основателност на предявения граждански иск и моли за уважаването му в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия Д. В. Т. – адв. Д. П. от АК – Варна пледира, при произнасяне на присъдата да се вземе под внимание процесуалното поведение на подсъдимия и направеното признание на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като в друга хипотеза ниската стойност на причинената щета на увредената вещ, което е наложило случаят да бъде квалифициран като престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 от НК, в случая следвало да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер и с оглед обществената опасност на самия деец. Не заявява становище по предявения граждански иск.

Подсъдимият Д. В. Т. разбира обвинението и се признава за виновен по 1 него, след като преди това в рамките на допуснатото предварително изслушване признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае за тях да се събират допълнително доказателства. При упражняване на правото си на лична защита се придържа към заявената по отношение на защитника позиция, а в даденото му право на последна дума заявява, че съжалява за това, което е извършил и моли за минимално наказание.

Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно протокол № 12/29.05.2000г. с решение № 289-2 на Общински съвет - Варна е образувано дружество „Градски транспорт“ EAД с имущество на Община - Варна и ,,Градски транспорт“ EOOД - гр. Варна /образувано със Заповед № Ф44/27.06.1991 г. на Министъра на транспорта, на основание параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество/. Предмет на дейност на „Градски транспорт“ EAД е осъществяване на превоз на пътници, ремонтна дейност и диагностика на МПС, търговия, технически услуги и ремонт на автобусни спирки и др.

Спирките на градския транспорт в гр. Варна са обществено имущество и са собственост на Община - Варна. C пълномощно, приложено върху л. 18 от ДП, Кмета на Община - Варна е упълномощил св. С. да представлява Община - Варна по досъдебни производства във връзка с увреждане на инфраструктурата на Община - Варна.

На 05.10.2024г., около 21.00 часа, св. С. Е. Х. и негови приятели чакали автобус на градския транспорт на спирка зимно кинo „Тракия“ в посока кварталите, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 82. B един момент на спирката се появил негов познат - подс. Д. В. Т.. Той без видима причина ритнал силно стъклото на автобусната спирка, което се счупило и едно от отхвръкналите парчета от него ударило по ухото св. С. Х., като го наранило и му потекла кръв. След като счупил стъклото подс. Д. Т. се отдалечил в посока ул. „Оборище“ в гр. Варна.

За счупеното стъкло бил подаден сигнал от неустановено лице, получен в оперативната дежурна част на Първо РУ - Варна. На място били изпратени полицейски екип в състава, на който влизал св. С. Ц. С.. Полицаите установили счупеното стъкло на автобусната спирка. При проведен разговор с очевидци разбрали, че дееца се е отдалечил в посока ул. „Оборище“.

Полицаите получили и описание на извършителя. B изоставена сграда в района на помощното училище, находящо се на ул. „Оборище“, полицаите установили подс. Д. Т.. При проведен разговор него той признал за деянието си. Бил задържан и отведен в РУ. Бил извършен и оглед на местопроизшествие и започнато настоящото ДП.

Видно от заключението на изготвената по делото Съдебно - оценителна експертиза /л.26-28 от ДП/, стойността на повредата на автобусната спирка е 430.00 лева.

2

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза в аспекта на заявеното от подсъдимия признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепени изцяло от събраните в досъдебна фаза писмени и гласни доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Д. В. Т. от гр. Варна е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от HК, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, поради следните съображения от правна страна:

От събраните данни безспорно установен е най – напред предметът на престъплението. В този смисъл следва да се отбележи, че е налице родово и индивидуално определена вещ – чужда недвижима вещ - стъкло на автобусна спирка на градски транспорт, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 82, собственост на Община - Варна, която е могла да бъде използвана съобразно предназначението си.

В същата връзка е необходимо на това място да бъдат направени определени уточнения, с важно значение не само относно предмета на престъпление, но и относно формата на изпълнителното деяние въобще. Тези уточнения се отнасят най – напред до виждането на настоящия съдебен състав, че се касае за движими вещи- стъкло на автобусна спирка.

Действително, стъкло на автобусна спирка по своя характер е част от главната вещ, която в случая е самата автобусна спирка и е прикрепено устойчиво към нея. Установено е обаче, че инкриминираната вещ, макар да има своята конкретна стойност и макар да би могло да се приеме, че се намира в гражданския оборот самостоятелно от главната вещ, е прикрепена към нея относително трайно и целостта й е предпоставка за функциониране съобразно правилата за безопасност и нормативните изисквания за експлоатиране на главната вещ, тоест на самата автобусна спирка, който е недвижима вещ.

Следователно, налице е годен предмет на престъплението по чл. 216 от Наказателния кодекс. Като последица от изложеното дотук се обосновава и следващият извод относно обективната страна на деянието, касаещ неговата форма, съобразно предвидените в чл. 216, ал. 1 от НК алтернативи, като в описанието им, прокурорът е подходил обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и изложеното по – горе за характера на вещите, при правилна интерпретация на материалния закон – унищожаването на принадлежността, води до повреждане на главната вещ.

На следващо място, при установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на 3 осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна по недвусмислен и безпротиворечив начин са датата на деянието и механизмът на осъществяването му, описани при изнасяне на фактическата обстановка, като не съществува необходимост от ново преповтаряне на това място.

С диспозицията на особената материалноправна норма на чл. 216, ал. 1 НК са криминализирани формите на изпълнителното деяние унищожаване и повреждане. Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества, така че те да служат по предназначението им. За съставомерността на деянието по чл. 216, ал. 1 НК е нужно повреждането да е довело до негодност на повредената вещ, свързана с временна или частична невъзможност тя да се ползва съобразно с предназначението й.По делото безспорно бе доказано, че повредата на стъклото на автобусната спирка, води след себе си като последица невъзможност за използване на цялото недвижима вещ. В настоящия случай безспорно се установява, че подсъдимият е въздействал върху вещта по начин, че причинил повреждането, тъй като с действията си той пряко е въздействал върху нея /в този смисъл Тълкувателно решение № 50/79 г. на ОСНК/.

Налице е и следващият признак на деянието от обективна страна, а именно повреждането е било извършено от подсъдимия противозаконно. От данните по делото се установява, че подсъдимият не е имал правно основание за повреждане на процесната вещ, която представлява обществено имущество.

Престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е резултатно, като в случая е настъпил и предвиденият престъпен резултат – имуществена вреда за собственика на повредената вещ, като съгласно оценителната експертиза стойността на вредата е в размер на 430. 00 лева.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл като е целял и е искал повреждането на процесната автобусна спирка. Той е бил наясно, че чрез своето поведение въздейства върху чужда недвижима вещ и така я прави негодна за обикновената и употреба, т. е. поврежда. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

Съдът дължи всеобхватна оценка на фактите, отчитащи конкретната тежест на деянието, индивидуалните негови отлики, специфичното съчетание на обективните и субективните му свойства, количественото натрупване на определени фактори, определящи нивото на противоречие между него и интересите на обществото. Тази преценка е необходима с цел измерване степента на обществена опасност на конкретното престъпление, в контекста на приложението на привилегирован състав на чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 НК и отграничаването му от състав на чл. 216, ал. 1 НК. Според настоящия състав третирането на разглежданото престъпление като осъществяващо състава на чл. 216, ал.4 вр. ал. 1 НК е справедлива оценка на нивото на обществена 4 опасност на конкретното деяние. Преценката за наличие или отсъствие на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК се прави въз основа на всички факти и обстоятелства, реализирани с деянието, с настъпилите вредоносни последици от него, с тяхното отражение върху обществените отношения, засегнати с престъплението, водещите за осъществяването му престъпни мотиви и подбуди на дееца. / в този смисъл Решение № 79 от 10.05.2022 г. на ВКС по н.д. № 324/2022 г., II н. о., НК и Решение № 85 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 297/2018 г., III н. о., НК/. Преценката за обществената опасност е всякога комплексна.